Мeждунaрoднo висшe бизнeс училищe бoтeвгрaд дистaнциoннo oбучeние бaкалавърскa прoгрaмa Бизнeсaдминистрaция
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- София Декември 2013 г.
|
МEЖДУНAРOДНO ВИСШE БИЗНEС УЧИЛИЩE БOТEВГРAД ДИСТAНЦИOННO OБУЧEНИЕ Бaкалавърскa прoгрaмa Бизнeсaдминистрaция Учeбнa дисциплинa “Микроикономика” КУРСOВА РAБOТA Еволюцията на възгледите за организация на стопанския живот Разработил: Проверил: Лилия Стоянова Стоянова Проф. Здравко Гъргаров Фак. № 20366 София Декември 2013 г. През различните епохи икономическите възгледи на античните мислители са оказали влияние върху развитието и еволюцията на стопанския живот. До голяма степен от ниското равнище на производствените сили се определят икономическите идеи. Метафизически е общият философски поглед, който е отразен в икономическите идеи на античните мислители. Те гледат на стопанството като на нещо постоянно и неизменно, а не като на процес с непрекъснато развитие. Организацията трябва да отговаря на предварително поставения от тях идеал, където от друга страна те търсят идеалното стопанство. Античните мислители откриват в своите изследвания някои начала на закономерност и развитието на стопанския процес, въпреки общият метафизически характер. Непрекъснато се обогатяват принципите на икономическото мислене, а заедно с тях се развиват и възгледите за предмета икономика. Още по времето на египетския цар Урокагин в Древния Изток ( 3 хиляди години преди новата ера ) се появяват още признаци за зараждане на икономически идеи. В Египет се смята, че се е появила първата икономическа мисъл като доказателство за това са наченките на нормативните актове и закони в икономическите данни. След това в Индия (2 хил. г. пр. н. е.) се описва социално икономическата действителност в индийския епос „Сборника Вед“. Разделението на богати и бедни, защита на частната собственост, развитие на производството и производственото отношение са основните моменти в книгата. По – късно около 6 век преди новата ера се появява Конфуцианството в Китай. В световната икономическа мисъл първият представител е Конфуции. Пред останалите отрасли в икономиката той отдава голямо предимство на селското стопанство. За развитие на останалите отрасли в икономиката го представя като база. Според финансовото състояние на хората Солон и Перикъл (640 и 500 г.пр.н.е.) правят опити да разделят обществото на класи Солон дава възможност за стокова размяна и данъчно облекчение, защитава частната собственост и правото да се наследява. За Перикъл развитието на селското стопанство и занаятите е главен приоритет във вътрешната и външна търговия. Самото понятие икономика идва от древногръцки „ойкосномос” (стопанство и закон), в превод означава: „Управление според приетите закони и правила, на стопанството.” Последовател на своя учител Сократ гръцкият учен Ксенофонт прави първи опит да систематизира знанията за стопанския живот.Той излага система от разумни правила за ефективна организация и разционално управление на домашното стопанство с литературата, която пише. Едно от най-значимите произведения на великият учен е трактатът „За доходите“. В него той обръща особено внимание на бедността, като проблем, който незабавно трябва да бъде решен. За увеличаване на доходите в държавата за целта той подготвя стратегия. Защитава тезата, че Атина притежава всички необходими условия за съществуване и за развитие с нормален обществен и политически живот на една стабилна икономика. Притежава благоприятни климатични условия за развитието на удобно географско разположение за взаимоотношения с други държави, земята е богата на множество полезни изкопаеми и земеделското стопанство и рибовъдство. Появява се необходимостта от наука за законите и механизмите на неговото функциониране с образуването на централизирани държави с общонационално стопанство. Затова понятието „икономика” означаващо наука за законите на националното стопанство се преобразува в „икономическа икономия”. Френският учен Ф.Монкретиен е дал названието на тази наука. Резултат от развитието на пазарната икономика е появата на политическата икономия. Богатството, чийто източник е външната търговия меркантилизмът я определя като наука за богатството. Според убежденията на меркантилистите, държавите, които забогатяват са изнасящите повече стоки срещу злато. Те препоръчвали държавата да поощрява износа и да ограничава вноса на стоки, за които се заплаща със злато. Анализът се премества от обръщението към селскостопанското производство, след като капиталът завладява сферата на производството и се формира школата на физиократизма. Политическата икономия е разглеждана от физиократите като наука за общественото богатство, което е създавано от труда на селското стопанство. За негов източник те посочват както труда така и природата. Свързват прогреса на икономиката в обществото с натрупването на капитал в земеделието. Според Адам Смит производственият труд, вложен във всички отрасли на производството, е източник на богатството, а политическата икономия трябва да изучава законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на материалното богатство. Като най-важна предпоставка за ускорен растеж на богатството той счита разделението на труда и неговата кооперация. Според него тя е длъжна да обосновава икономическа политика, способстваща първо да се осигури на народа обилен доход или средства за осъществяване и второ да доставя на държавата или на общността доход, достатъчен за обществените служби. Смит използва термина „политическа икономия” вместо „икономикс” за обозначаване на фундаменталната икономическа теория. Независимо от това историците го считат за родоначалник на съвременния икономикс. Алфред маршал заменя термина „политическа икономия” с „икономикс”, и подчертава, е икономиксът има по-широко значение, отколкото политическата икономия. В произведението си „Принципи на политическата икономика” той пише: „Политическата икономика или икономиксът се занимава с изледването на нормалната жизнена дейност на човешкото общество; тя изучава тази сфера на индивидуалните и обществените действия, която по-най тесен начин е свързана със създаването и използването на материалните основи на благосъстоянието..” Той акцентира върху мисълта, че икономиксът трябва да подпомогне държавните дейци да изберат правилно целите, полезни за стопанското развитие на своите страни и да им препоръча най-рационалните методи за тяхното осъществяване. Маршал смята, че икономиксът не е само чиста икономическа теория, но и приложна наука, способстваща за изработването на икономическа политика, насочена към постигане на максимална печалба от икономическите агенти с минимални разходи. Той изоставя макроикономическия подход на Адам Смит и изследва преди всичко законите на ценообразуването и правилата за рационална организация на ресурсите. Фундамент на неговите изследвания са теориите за пределната полезност, пределната производителност на производствените фактори и развновесието. Алфред Маршал има огромна заслуга за превръщането на икономикса в наука за рационална стопанска дейност на микроикономическите единици. Поради тази причина той се счита за бащата на микроикономикса. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|