Мeждунaрoднo висшe бизнeс училищe бoтeвгрaд дистaнциoннo oбучeние бaкалавърскa прoгрaмa Бизнeсaдминистрaция



страница3/3
Дата14.05.2023
Размер0.77 Mb.
#117691
1   2   3
Курсова Работа по Микроикономика
Икономическо развитие


* Икономикс

Това е обществена наука с приложим характер. Подпомага обществото да реши какво, как и за кого да произвежда, при ефективно използване на оскъдни ресурси и материали. Икономиксът използва богата съвкупност от изходни принципи, начини и средства за научно изследване. Той прониква зад външната привидност на фактите в дълбоката същност на икономическите явления и процеси, като създава научни понятия, категории и закони, които са обективно отражение на реално съществуващи връзки в стопанския живот. Икономиксът е фундаментална икономическа теория, която е в основата на система икономически науки. Анализирайки и обобщавайки теоретичните постижения, икономиксът проверява истинността на своите хипотези. Отхвърляйки непотвърдените от обществената практика концепции, той издига нови теории за икономическото развитие.



* Смесена икономика




    1. Намесва се в разпределянето на икономическите ресурси в онези производства и сектори, където това изисква обществения интерес.



    1. Извършва преразпределение на доходите, чрез селективна данъчна ставка върху печалбата на фирмите и личните доходи.



    1. Извършва индиректен, а в някои случаи и пряк контрол върху ценообразуването на някои определени стоки и услуги.



    1. Държавата определя правните условия за функционирането на социално-икономическата система.

Независимо от начина на организация обществата трябва да


разрешават противоречията между ограничеността на производствените ресурси и непрекъснатото нарастване на потребностите. Различните стопански системи решават това противоречие по различен начин. При пазарната икономика, посредством ценовия механизъм и конкуренцията, а при командната икономика, чрез директивно централизирано планиране. За ефективността на механизма за използване на ресурсите се съди по достигнатата производителност и качеството на произведените стоки и услуги. Не по-маловажен е въпросът за оптималното насочване на ресурсите към онези производства, от които обществото има най-голяма нужда.

С развитието на общественото производство се засилва проявлението на закона за нарастващата цена. Прегрупирането и усъвършенстването на ресурсите и производствените технологии изисква сравнително по-големи разходи. Това нарастване обаче е приемливо, тъй като благодарение на него се повишава качеството на крайната продукция. Паралелно с това се разширява асортиментът на предлаганите стоки, което в крайна сметка е в полза на купувачите.


При свободното пазарно стопанство поддържането на стопанските пропорции става чрез авторегулационни механизми. В най – разгънат вид то е съществувало в средата на 19 век.


  • Неолиберализъм

Според икономистите неолиберали икономическата система може да функционира успешно само в основа на нейното автоматично пазарно саморегулиране при ограничена държавна намеса. Трудно е да се установят границите на неолиберализма. В историята на икономическата мисъл се приема, че неговия диапазон се разпростира още от философските възгледи на Август и неговите последователи. Приема се, че направлението обхваща теорията на рационалните очаквания за естествено възникващия икономически порядък. Представителите на икономическите възгледи през този период, приемат за най-съвършен икономически строй този, който е изграден на базата на пазарното стопанство, регулирано чрез механизма на свободната конкуренция и запазването на свободното пазарно стопанство и ценообразуване.


Според теорията за „социално-пазарното стопанство” неолибералите се стремят да докажат съвместимостта на развитата индустриална система с принципите на социалната справедливост в обществото. Тази система се разглежда като една възможност за усъвършенстване на икономическата ефективност в съчетание със социалната справедливост. В неолиберализмът е характерно ходът на стопанския живот да бъде регулиран от схващанията и представите на хората, независимо от степента на развитието в обществото. Според тях държавата може да се намесва и да възстанови нормалното функциониране на пазара, което е гаранция за едно проспериращо съвременно хармонично общество.

Всеобщият метод за класифициране на държавите е според реалния доход на глава от семейството. По този показател те се делят на две големи групи – развити и развиващи се. За ускоряване на икономическия растеж някой слаборазвити страни експериментират със схема за растеж, която включват ускорена индустриализация с приоритетно насочване към отраслите, които произвеждат стоки, конкуриращи вноса. Съвременната световна икономика се характеризира с интензивно движение на производствените фактори, които мотивират пазарното търсене, търговските ограничения, производителността на труда и предимствата на местните производствени фактори. В съвременния свят пазарното стопанство има ново съдържание. В наше време, разликата между свободния и регулирания пазар се различава степента на използваните средства за регулиране. В същото време главна функция на правителството е да осигурява необходимите икономически условия за стабилен и прогресиращ икономически растеж. За тази цел, правителството използва селективна лихвена и данъчна политика. Голямото многообразие в организацията на управлението на различните национални икономики показва, че за конкретни условия на дадена страна трябва да се използва съответен конкретен модел. Необходимо е общите пазарни принципи да бъдат пречупени през националните особености, както и да бъдат съобразени със степента на националното икономическо развитие.



Използвани източници: 1. „Икономикс“ 2. Списание „Икономическа мисъл“ 3. „Политически и правни учения.Древна Европа и Гърция“ Я. Янков 4. „Стопанска история “ Проф. Л. Беров 5. „История на икономическите теории“ К. Бекярова

Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница