Мене, мене, текел, упарсин” /Пресметнато, претеглено, разнесено
Вавилон в пределите на световната Персийска монархия
Изтегляне 50.26 Kb.
|
1 2
ЗАЛЕЗЪТ НА ВАВИЛОН- Навигация на страницата:
- Статията е част от книгата на големия руски асиролог Виталий Белявский - "Вавилон легендарный, Вавилон исторический" Превод и редакция: Любомир Грозданов
| Вавилон в пределите на световната Персийска монархия
През 530 г. пр. Хр. Кир загинал по време на поход в Централна Азия срещу масагетите - персите за първи път се срещнали с народ, който не желаел да бъде покорен. Камбиз, най-големият син на Кир встъпил на персийския престол, наследил също и титлата цар на Вавилон. За никакъв избор на Вавилонски цар никой не направил дори намек. На Камбиз му липсвал политическия такт на баща му и не считал за необходимо да замаскира персийското господство. През 525 г. пр. Хр. персите се отправили срещу Египет, единствената велика сила в Близкия изток, която била запазила независимостта си. По заповед на Камбиз на поход се отправило и вавилонското опълчение. Персите завладели Египет за кратко време. Но това бил последният голям успех на персите. Сред завладените народи растяло потисканото недоволство. В Персия то започнало да ескалира, предизвикано както от трудностите, причинени от военните повинности, така и от деспотизма на царската власт. И така на 11 март 522 г. в Персия бил извършен преврат. Един маг, духовникът мидиец Гаумата, който се представил за Смердис /по-малкият син на Кир, убит тайно от Камбиз/, завзел трона. Камбиз с армията си на часа тръгнал от Египет към Персия, но по пътя загинал при мистериозни обстоятелства. Твърди се, че е паднал от коня си и се набол на собствения си кинжал. Обвита в мистерия е и самоличността на Гаумата: не е изключено, той наистина да е бил Смердис, а не самозванец. Във Вавилон Смердис бил признат за цар, веднага след като пристигнала вестта за преврата, въпреки че Камбиз бил все още жив. Така бързо и лесно Смердис бил признат и от другите покорени народи. Това се дължало до голяма степен на непопулярността на Камбиз и факта, че Смердис веднага след завземането на властта, изпратил до всички страни указ за освобождаване на поданиците от военна служба за три години. Но на 29 септември 522 г. Смердис -Гаумата бил убит от персийските аристократи, които избрали за цар един от участниците в заговора, Дарий, син на Хистасп, принадлежащ към царския род Ахемениди. Веднага много народи от Персийската империя, включително и самите перси, въстанали срещу Дарий, на чиято страна останали само персийската аристокрация и армията. Започнала дълга гражданска война. Вавилон въстанал още при първата новина за убийството на Смердис. Датиращите от тогава документи показват, че само четири дни след неговото убийство, техен цар бил Навуходоносор III - най-ранният известен документ, отнасящ се за него, е изготвен на 3 октомври 522 г. За вавилонското въстание има две версии: едната, основана на преданията на вавилонците, принадлежи на Херодот; другата, потвърдена от датировката на вавилонските документи, се съдържа в Бехистунския надпис на самия цар Дарий. Разказът на Херодот на кратко е такъв. Веднага след като магът -самозванец Смердис (Гаумата) превзел властта в Персия, вавилонците започнали подготовка за въстание и неизбежно свързаната с него обсада на Вавилон от персите. За да се подсигурят с провизии за по-дълго време, те сами избили всички жени, с изключение на майките и съпругите. Бунтът избухнал веднага след убийството на Смердис и възцаряването на Дарий. Персите не се забавили да обсадят Вавилон. Чувствайки се в пълна безопасност, вавилонците от височината на стените си започнали да ги дразнят: "Защо, вие перси, напразно седите тук и не си тръгвате? Вие ще ни завладеете, тогава когато муле роди жребец (когато се ожреби муле)! " Така изминала една година и седем месеца. Дарий не могъл да завземе Вавилон. Но в 20-ия месец на обсадата, на Зопир, син на Мегабиз, един от седемте перси, които участвали в убийството на Смердис, неочаквано мулето му родило конче (мулето му се ожребило). Зопир си спомнил за издевателствата на вавилонците и решил, че сега вече Вавилон трябва да падне. Той си отрязъл носа и ушите, обръснал си косата в кръг, разранил тялото си камшик и в този вид се представил пред Дарий. Той бил ужасен, но Зопир успокоил царя и му изложил своя план за завземането на Вавилон. След като уточнил с Дарий подробностите, Зопир пристъпил към действие. Под прикритието на беглец, и като твърдял, че е обезобразен от Дарий, Зопир проникнал във Вавилон. На среща с обществеността той разказал на вавилонците своята измислена история и ги помолил да му дадат възможност да отмъсти на Дарий. Вавилонците му повярвали и му поверили командването на отряда. Както преди това се били договорили с Дарий, Зопир направил три нападения при които били избити големи групи от персийските спомагателни войски. Тогава възхитените вавилонци му възложили главното командване и отбраната на стените на Вавилон. По това време, на 57-ия ден след "предателството" на Зопир, Дарий започнал общо нападение над Вавилон. Възползвайки се от това, че вниманието на вавилонците било отвлечено от битката, Зопир отворил Кисийската врата (вратата на Бог Забаби) и вратата на бог Бел (вратата на Гишу), през които персите нахлули в града. Вавилон паднал. Дарий заповядал да разрушат стените и да премахнат вратите на Вавилон. По негова заповед 3000 от най-знатните вавилонци били обесени. На останалите той простил и дори им изпратил 50 000 жени от други страни вместо избитите от тях в началото на обсадата, за да създадат потомство. Зопир за заслугите си бил обсипан с нечувани почести. Дарий му предоставил пожизнено управлението на Вавилон, и го освободил от плащане на данък. Историята на самият цар Дарий не е толкова романтична, но затова е по-достоверна. Вавилонците веднага след убийството на Гаумата провъзгласили за цар Нидинту-Бел, син на Анири, който представял себе си за Навуходоносор, син на цар Набонид. Следователно, те действително, както твърди Херодот, отрано се подготвяли за въстание. Съдейки по съхранените документи, вавилонците датирали за "начало на годината на царуването на Навуходоносор (III), цар на Вавилон", от 3 октомври до 8 декември 522 г. След потушаването на бунта в Елам, Дарий тръгнал към Вавилон. На 13 декември 522 г. той победил вавилонците на Тигър, и на 18 декември - в град Зазанну на Ефрат, и след това завладял Вавилон. Нидинти-Бел (Навуходоносор III) попаднал в плен и бил екзекутиран. От 22 декември 522 г. във вавилонските документи присъства вече Дарий, цар на Вавилон, цар на страната. Докато Дарий водил борба с бунтовниците в други краища на огромната империя, във Вавилония започнало ново въстание. Армянин Арах, син на Халдит, също така представяйки се за Навуходоносор, син на цар Набонид, започнал бунт в областта Дубал, на юг и бил приет във Вавилон. Документите показват следната картина: от 22 декември 522 г. до 8 септември 521 г., в тях присъства Дарий, но от 25 август 521 г., се появява и Навуходоносор (IV), цар на Вавилон. Дарий изпратил срещу Вавилон войска, водена от персиеца Виндафарн. Последният известен документ, в който се говори за Навуходоносор IV, се отнася до 3 ноември 521 г., а на 27 ноември Виндафарн спечелил пълна победа над вавилонците. Самозванеца Арах-Навуходоносор IV и неговите приближени били обесени, както разказва и Херодот. Въстанието във Вавилон било потушено. Първият известен документ след тези събития, в който присъства Дарий, е съставен на 25 декември 521 г. И така, в някои важни подробности двете истории съвпадат. Съвпада в частност и продължителността на въстанието: според Херодот - 22 месеца, според Дарий и вавилонските делови документи между коронацията на Гаумата и пълното потушаване на въстанието във Вавилон е също около 22 месеца. Друго характерно е: Херодот нищо не знаел за това, че е имало не едно, а две въстания; в неговата история, вавилонските царе-самозванци въобще не се споменават. И това е разбираемо: за вавилонците, както показват документите, Навуходоносор III (Нидинт-Бел) и Навуходоносор IV (Арах) се явяват едно и също лице. Затова за Навуходоносор IV не било "година на началото на царуването”, а само 1-ва година, а за Навуходоносор III – напротив-нямало нищо, защото той така и не доживял до Нова Година. С други думи, обикновените вавилонци не знаели почти нищо за своя цар и даже не са подозирали, че под едно и също име царували двама различни човека, които не са играли никаква реална роля. Въстанието организирала вавилонската олигархия, която била разочарована от персите. Тя отдавна искала да има на престола безлични марионетки, които била намерила в лицето на самозванците. Но тя, освен това трябвало да привлече народа към бунт, преди всичко халдейските войници. Поради тази причина самозванците приели името на Навуходоносор, син на Набонид, при което остава неизвестно съществувало ли е такова лице в действителност или то просто е измислено от олигарсите, за да привлекат към себе си народа под знамето на старата халдейска династия. С други думи, идеята-фикс на вавилонската олигархия - изборност на цар - станала толкова непопулярна, че за нея не можело дори да се говори открито. Това показва, че древния град-държава Вавилон бил мъртъв, и всички опити да се съживи тялото му били обречени на провал. А как са живели и какво са правили в това време обикновените граждани на Вавилон? Персийското завоевание през 539 г. много от тях дори не забелязали. За обикновените хора това било само верига от празненства, организирани отначало от Набонид и Валтазсар, а после от Кир, по времето на който настъпили някакви промени, които никак не се отразили на живота на града. Сега, обаче на Вавилон се наложило да изпита истинската война с грабежи, конфискация и репресии, последвали поражението. Събитията от 539 г. не оставили следи в деловите документи, но за 522 - 521 година подобни доказателства били налице, но те говорили не за патриотичен подем, а за желанието да извлекат изгода от суматохата и да спасят себе си и имуществото си. Според авторитетния разказ на Александър Дюма, през есента на 1648 г. по времето на Фрондата, в навечерието на обсадата на Париж от кралските войски, между шевалие д'Артанян, лейтенант в кралския мускетарски полк, и Мадлен Тюркен, собственичка на хотел "Козелът" на ул. Тиктонска, се провел следния разговор: - Скъпа моя мадам Тюркен - казал Д'Артанян - ако имате пари, закопайте ги бързо, ако имате скъпоценности, изпратете ги далеч незабавно, ако имате длъжници, вземете парите си от тях, ако имате кредитори, не им плащайте. - Защо? - попитала Мадлен. - Защото, Париж ще бъде превърнат в купчина пепел, подобно на Вавилон, за който вие би трябвало да сте чували. Трудно е да се каже, кое разрушаване на Вавилон е имал предвид Д'Артанян и какво е чувала за това прекрасната Мадлен, но той я посъветвал да постъпи именно така, както постъпили през 522 г. пр. Хр. в подобна ситуация много от вавилонците. Споменатият вече Итти-Мардук-балат, син на Набу-аххе-иддин, потомък на Егиби, в късната есен на 523 г. се намирал някъде в Иран (очевидно в Елам). На 29 ноември 523 г. успял да купи от местните жители, за 2 2/3 мини (842 г) сребро, двама роби(килимари), които се казвали Кардара и Патиз. Времената били смутни и опитния предприемач смятал, че следвало да се очаквт големи сътресения. И наистина, скоро Гаумата завладял персийския престол. А Итти-Мардук-балат по това време вече във Вавилон, взимал назаем пари, откъдето можел. Така от банкера Мардук-шум-уцур, син на Апли, потомък на Бел-етер, той лично и чрез подставени лица в кратък период от време получил няколко заема на обща стойност 24 1/2 мини (12,353 кг) сребро. Итти-Мардук-балат разчитал на това, че кредиторите могат да загинат, и парите им ще останат за него. Но през есента на 522 г. станало ясно, че вавилонското въстание е обречено и че след поражението му неизбежно ще последват грабежи и конфискация. Тогава Итти-Мардук-балат започнал трескаво да крие парите си, като ги оставял на малки вноски при различни банкери, като по този начин искал да сведе до минимум неизбежните загуби след превземането на Вавилон от персите. Той успял да спаси парите си, но не и живота си. През декември 522 г. Итти-Мардук-балат, неговият брат Иддин-Набу, кредиторът му Мардук-шум-уцур и много други вавилонци загинали. Персите ги убили, не толкова като бунтовници, колкото за това, че били известни като богати хора. Сред жертвите било и семейството на Илута-бани, което било с халдейски произход. Двама от неговите членове Ширикту-Мардук и синът му Набу-буллит - или паднали на бойното поле, или завършили живота си на бесилото в края на 521 г. Родственикът им Мушезиб-Бел оцелял, но бил разорен. По време на военните действия именията му били тежко пострадали. Финиковите палми и овощните дървета били отсечени, на тяхно място трябвало да сеят ечемик, което довело до рязък спад в размера на рентата. На 24 ноември 522 г., в навечерието на поражението на първото въстание, Мушезиб-Бел, страхувайки се от конфискация, прехвърлил на името на жена си Амти-Сутити едно от именията заедно с робите. Така постъпили много от вавилонските граждани в годините на сътресенията. Утвърждавайки своята власт над огромната империя, Дарий провел редица важни реформи, които засегнали и Вавилония. Цялата територия на държавата разделил на 20 провинции-сатрапии, наложил на всяка от тях постоянен данък с определен размер. Целостта на Вавилонската империя, съхранена при Кир и Камбиз, била разрушена. Вавилония заедно с Асирия съставлявали IX –та сатрапия, която ежегодно заплащала на персийския цар данък от 1000 таланта (30.3 тона) сребро и 500 момчета-евнуси. Цялото Заречие било отделено от Вавилон и заедно с Кипър било включено в V-та сатрапия, която плащала 360 таланта (10,908 тона) сребро годишен данък. И накрая, арабите, някога покорени от Набонид и сега освободени от властта на Вавилон, ежегодно се ангажирали да носят на персийския цар, като подарък 1000 таланта (30.3 тона) тамян. Дарий имал намерение да отнеме светинята на Вавилон - златната статуя на бог Бел – Мардук - и по този начин да заличи държавността на древната метрополия. Все пак, той се отказал от това намерение, приел титлата цар на Вавилон и запазил идеята за вавилонска автономия. Това обаче не му попречило открито да пренебрегва вавилонската религия и бог Мардук. Във Вавилония, Дарий демонстративно не признавал никакви богове, освен иранския върховен бог Ахурамазда. Междувременно в Египет Дарий в качеството си на фараон, приел египетско тронно име, и отдавал официални почести на египетските богове. На свой ред, и вавилонците платили на Дарий за зле прикритата антипатия. От тях, както и от другите поданици на персийската империя, царят получил прякора "търгаша". За неговото користолюбие и алчност за пари създавали анекдоти, единият от които – за гробницата на царица Нитокрис - читателите вече знаят. Такава репутация на Дарий създали разбира се, неговите финансови реформи, които налагали на Вавилон и другите сатрапии, тежки редовни данъци, на които вавилонците не били свикнали. Персите провели крупни конфискации на земи от вавилонските граждани. Част от тях били разпределени на персийските аристократи, офицери и служители. От тогава във Вавилония се появило персийското земевладение. Така например, персийският полковник Басару станал собственик на част от именията на семейство Егиби на канала Тупашу, във връзка с което цялото имение било наречено Бит-раб-кацир ("Къщата на полковника"). Мардук-нацир-апли, който станал глава на семейство Егиби след смъртта на баща си Итти-Мардук-балат, успял да си купи покровител в лицето на този персиец и с негова помощ да се предпази от допълнителни загуби. Друга част от конфискуваните земи била раздадена за стопанства на тези, които били длъжни да изпълняват военна служба. В зависимост от вида на службата тези стопанства били наречени "къщата на лъка", "къщата на коня", "къщата на колесницата”. Притежателите им, както вавилонци, така и чужденци, подлежали на рекрут. Обикновено, обаче, вместо да служат в армията, те плащали налози или давали пари на други да служат вместо тях. Благодарение на тези нови собственици се появила и укрепнала нова прослойка средни земевладелци, която започнала да подтиска местните вавилонци и халдейци. Един от тези нови земевладелци бил Шаттинну син на Балатсу, потомък на Бел-яу, съдейки по името ( "Бог - Яхве"), вавилонизиран евреин. При Кир и Камбиз той бил един скромен жител на град Барсипа, а при Дарий започнал бързо да забогатява. За кратко време той купил от разорените вавилонци най-малко седем имения и се превърнал в състоятелен земевладелец. Хора като Шаттинну, които не били свързани с вавилонските традиции и дължали благосъстоянието си на Дарий, се явявали опора на персийското господство във Вавилон. На кореняците вавилонци и халдейци, Дарий не се доверявал. Страната била залята от шпиони и агенти, които зорко наблюдавали населението. В допълнение към плащането на данъци, вавилонците били длъжни да изпълняват военна служба. Богатите хора се откупвали, чрез наемане на заместници. Така например, през 517 г., постъпил Мардук-нацир-апли, глава на дома Егиби, на когото предстояло да отиде като колесничар при потушаването на въстанието в Елам. Но други вавилонци трябвало да служат. Вавилонските войници умирали за славата на персийския цар на царете в Елам и Индия, в Тракия и в скитските степи на Причерноморието, под стените на Милет, при Маратон – накратко, навсякъде където Дарий водил войни. А именията им през това време западали. Но най-тежкият удар за Вавилония била инфлацията – падането на стойността на среброто, което с особена сила се усетило по време на царуването на Дарий (522- 486), когато цените в сравнение с цените в средата на VI в. се увеличили средно с 2 - 3 пъти. Инфлацията подкопала доверието в паричното богатство. Особено силно тя засегнала търговците, банкерите, собствениците на къщи, храмовите свещенослужители, занаятчиите, робовладелците, които давали роби под наем или ги пускали за определена такса, т.е. всички, които получавали пари в брой. В най-добро положение се оказали земевладелците, които получавали доходи в натура. Доходите от търговията със земеделска продукция не само не падали, но дори нараснали, тъй като първо нараснали цените на селскостопанските продукти. В същото време цените на земята останали непроменени. Поради това, че процесът на получаване на собственост върху земята бил изключително ускорен: станало изгодно да се инвестира в земя. Инфлацията се явила, като неизбежен резултат от социално-икономическото развитие на Вавилония. Както навсякъде, тя била породена от относителното намаляване на производителността и навлизане на големи парични средства в обръщение, в резултат на растежа на непродуктивни разходи, т.е. растежа на паразитното потребление. Инфлацията нараствала постепенно, а богатата паразитна върхушка на обществото, харчила цяло състояние за лукс. Персийското завоевание много ускорило и изострило този процес. В ръцете на персите се оказало колосално богатство, заграбено от завладените страни. Те получавали огромни данъци от покорените народи. Част от това богатство, под формата на слитъци от злато и сребро, се намирало в царските съкровищници на Суза, Персеполис и Екбатана, но голяма част попаднала в персийските аристократи, чиновници и войници. Персите не се притеснявали от разходите. Те бързо свикнали с лукса и се научили да харчат лесно придобитите пари. В обръщение се оказали твърде много пари, докато производството на стоки намалявало, заради разоряването на имперските поданици в резултат на многобройните войни. Това довело до бързо увеличение на цените по времето на Дарий. Инфлацията, в комбинация с други фактори, нанесла фатален удар на вавилонското гражданство. Кризата на древното вавилонско общество се усилила. Същото се случило и в другите страни на древната цивилизация, които станали персийски сатрапии. Персите били безсилни да съживят и укрепят древното източно общество. Освен това, се превърнали в паразити и увиснали на врата на покорените народи, по този начин те само усилили колапса и хаоса в разнебитения древен Изток, особено във Вавилония. Вавилонската олигархия, която възлагала големи надежди на персите, се излъгала този път жестоко и непоправимо. Погибел Грохналостта на древния Изток и безсилието на Персийската империя станали очевидни, когато те се сблъскали с нарастващата сила на античния Запад в лицето на древногръцките полиси. Гърците, в сравнение с вавилонците, египтяните, финикийците и сирийците били изостанал варварски народ. Но гръцкото общество преживяло небивал подем, който довел до разцвет на античния строй, същият който на изток влязъл в етап на дълбока криза и пълен застой. Гръцкото общество било здраво и пълно със сила, когато през първата половина на V в.пр.Хр. трябвало да се изправи срещу Персийската империя. При Маратон и Платея, във водите край о. Саламин, Микале и Евримедонт гърците решително победили пълчищата на персийските царе Дарий и Ксеркс, и ги прогонили от земите си. Поражението на персите послужило като сигнал за въстание на покорените народи. През 486 - 484 г. въстанал Египет. Неговият пример бил последван от Вавилон, където през август 484 г. се появил Бел-шиманни, който претендирал за титлата \"цар на Вавилон, цар на страната\", т.е. титлата на великия персийски цар. Персите с лекота потушили бунта. През ноември 486 г. починал цар Дарий и на Персийския престол стъпил сина му Ксеркс (486 - 465 г.). След като се справил с въстанието в Египет, той започнал да подготвя грандиозен поход срещу Елада. По това време, през есента на 482г., Вавилон отново въстанал и за цар бил провъзгласен Шамаш-ерибу, който успял да се задържи в продължение на около два месеца. Въстанието било потушено без много затруднения. А след това последвала разправа не толкова с бунтовниците, колкото със самия Вавилон. Ксеркс отнел от Есагил златната статуя на бог Мардук. Вавилонското царство, основано през 1894 г. пр. Хр. от аморейския вожд Сумуа-бум, престанало да съществува, и този път завинаги. Вавилонското гражданство било ликвидирано. Вавилонците били лишени от земите си. Те били конфискувани и раздадени на персите. Вавилония станала обикновена персийски сатрапия, и нейните жители – поданници и данъкоплатци на персийския цар, били третирани като наематели и работници на земята на персийските земевладелци. Вавилонската олигархия, която била прекият виновник за тази катастрофа, загинала под петата на завоевателите. Вавилон, който загубил своята държавност и автономия, продължил да бъде голям град. От време на време там резидирали персийските царе. Но градът загивал, угасвал, губел предишното си икономическо значение. През V - III в. пр. Хр на първо място във Вавилония се издигали градовете Ниппур и Урук, които съхранили статута си на градове-държави и гражданството си. През 324 г. пр. Хр. завършил похода на Александър Македонски. Великият завоевател пристигнал във Вавилон, който избрал за столица на своята колосална държава. Изглеждало, че на древния град предстоял нов небивал просперитет. Но през лятото на 323 г. Александър умира в царския дворец, построен още от Навуходоносор II. Започнала борбата на диадохите, по време на която Вавилон многократно преминавал от едни ръце в други и бил опустошен. През 312 г. във Вавилония се установил Селевк, един от диадохите, които създали огромна монархия в Предна Азия. Въпреки това, столици на неговата държава били новооснованите от елините градове Селевкия на Тигър (на мястото на Опис) и Антиохия на Оронт (в Сирия), а не Вавилон. Вавилон, също се превърнал в елинистически град и дори се сдобил с гръцки театър, но това не го спасило от упадък. Селевкия скоро го затъмнил, и част от вавилонците, най-активните и богатите се преместили там. През 129 г. пр. Хр. Вавилония била завладяна от партите, които през 126 г. пр. Хр. разрушили и изгорили Вавилон за неговите елинистически симпатии. От този погром древния град никога не успял да се възстанови. Той пустеел, местните жители го изоставяли, и в началото на нашата ера от него останали само развалини. В първия век от новата ера на мястото на Вавилон имало малко селище на евреи и сирийски християни, които показвали на пътешествениците руините на двореца на Навуходоносор II, останките на Вавилонската кула, рова на лъвовете и „огнената пещ”. Постепенно и тези следи потънали в земята. От Вавилон останали хълмовете, от които в средните векове, арабите добивали кирпич за изграждането на Багдад и други съседни градове и села. Така незабелязано изчезнали от лицето на земята Вавилон и вавилонците, и само археологическите разкопки и упоритата работа на няколко поколения учени-асиролози през XIX - XX в. позволили стъпка по стъпка да се възстанови историята на този забележителен народ, пряк наследник на шумерите, създателите на най-древната цивилизация на земята, връстници на Египет. Статията е част от книгата на големия руски асиролог Виталий Белявский - "Вавилон легендарный, Вавилон исторический" Превод и редакция: Любомир Грозданов Изтегляне 50.26 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2