ПРОБВАЙТЕ САМИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА

90

91
СНИМКИ

92

93

94

95

96

97

98

99

100
ЕПИЛОГ
Беше 17 декември 2014 г. Крачех по булевард „Адмирал Де Руйтервег“ в
Амстердам по плувни шорти и тениска. Температурата на въздуха беше 2°С, духаше пронизващ вятър и валеше суграшица. Бях се запътил към канала
„Адмираленграхт“, в чиито води възнамерявах да се потопя. В канала плуваха патици – студът не им пречеше. Съблякох тениската.
– Ще плувате ли? – чух глас зад себе си и се обърнах. Срещнах изумения поглед на мъж със зимна шапка, дебело яке и шал, вдигнат до носа.
– Не точно – отговорих. – Скачам във водата, плацикам се четири-пет минути, след което излизам.
Мъжът така се облещи, че очите му едва не изскочиха от орбитите.
– Но това е много опасно. Знаете ли колко е студена водата?
Знаех точната ѝ температура, тъй като я бях измерил същия следобед.
– Четири градуса – отговорих.
Мъжът очевидно бе убеден, че не зная какво върша, а и не желаеше да прочете във вестника следващия ден, че някой е загинал от хипотермия в канала „Адмираленграхт“. И остана край мен.
Разказах му за Вим Хоф, обясних му, че правя студови тренировки и пиша книга. Той си остана подозрителен, но пък успях да възбудя любопитството му. Попита дали може да ме снима. Казах му, че нямам нищо против, и влязох в канала.
След минута-две мъжът бе обзет от силно въодушевление. Движех се из водата спокойно и му обяснявах за кръвоносните съдове и благотворните ефекти на студа, от които можем да се възползваме съвсем безплатно и буквално в задния си двор. Мъжът реши да повика брат си. Замаха с ръце, крещейки, че в канала плува човек и че той трябва непременно да дойде да види. Студ, сняг, а някакъв чудак се плацика в ледената вода! Братът дойде, когато вече бях излязъл от канала и спокойно обличах тениската си. Стоях мокър на мразовития вятър и започна да ми става студено. Искаше ми се да се прибера, но братята не спираха да ме обсипват с въпроси. Как бе възможно това? Защо го правех? Можеха ли и те да се научат да правят същото? Всеки ли бе способен на това? Постарах се да отговоря на въпросите им възможно най-добре и да задоволя любопитството им. После мъжете си тръгнаха, уверявайки ме, че със сигурност ще прочетат книгата, когато излезе от печат.
Това щеше да стане след няколко месеца.
У дома се сгрях с чаша чай. Вече осъзнавах колко положително и удовлетворяващо преживяване е подобно на Вим Хоф да разясняваш на любознателни хора ползите от излагането на студа.
След седмица отново отидох да поплувам в „Адмираленграхт“. Беше десет

101 часът вечерта. Този път не валеше, но пак беше студено. Тъмните улици пустееха. Влязох във водата и след пет минути излязох.
– Какво правите, господине? – прозвуча съвсем отблизо басов глас.
Двама полицаи ме гледаха подозрително. Очевидно очакваха от мен обяснение за странното ми поведение. Отвърнах, че пиша книга с Вим Хоф, по-известен като Ледения човек, и разбира се, сам изпробвам метода му.
Полицаите сякаш не останаха доволни от обяснението. Не знаех ли колко мръсна е водата? Честно казано, преди бях имал своите притеснения, но през последните няколко години амстердамските канали бяха станали доста по- чисти.
Въпреки това, отбелязаха полицаите, плуването в каналите в действи- телност не е разрешено. Сега аз на свой ред ги погледнах с изненада. Не е позволено да се плува в каналите? Не бях го знаел. В провинция Северна
Холандия има сто двайсет и четири места, където е позволено да се плува, информираха ме те, но амстердамските канали не са сред тях.
– О, наистина не знаех! – извиних се.
След предупреждение от тяхна страна и обещание, че няма да се повтори, от моя те ме пуснаха да си вървя.
Когато се прибрах у дома и както обикновено се сгрях с чаша чай, аз си дадох сметка колко трудно му беше на Вим Хоф да общува със скептиците и противниците на онова, което прави.
Силно се надявам тази книга да помогне на хората да преоткрият положителните ефекти на студа. И да се превърне в мост между Вим Хоф и
„нормалните“ читатели. Вим обича да прекрачва границите, а въоду- шевлението извира от дълбините на душата му. Прямотата му може да има положително въздействие върху някои хора, но пък може да стресне други.
С тази книга искаме да покажем, че не е нужно да ходите до Исландия, за да изпитате ползите от студа. Докато работех по ръкописа, аз също търсех крайностите – не крайностите на Вим, разбира се – затова плувах в ам- стердамския канал „Адмираленграхт“ през зимата. Но студеният душ върши не по-лоша работа.
Засега топли (и студени) прегръдки,

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: