37 система. Симпатиковият
дял отговаря за всичко, свързано с действията. При активизирането му тялото ви преминава в режим „борба или бягство“. Ще дишате по-бързо, функциите на храносмилателната система се забавят, а кръвта се пренасочва от кожата към мускулите, вътрешните органи и мозъка.
Затова често сравняват симпатиковия дял с газта на автомобила.
Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система
регулира всички процеси, свързани с възстановяването: забавените сърдечен ритъм и дишане, доброто кръвоснабдяване на кожата и работата на храносмилателната система. Затова понякога го наричат „спирачката“ на организма.
В книга от 1989 г. (!) за връзката на парасимпатиковия дял със стреса и психичните и физическите болести Питер Лангендейк и Агнес ван
Енкхойзен разглеждат влиянието на парасимпатиковия дял върху нашето здраве. Книгата съдържа и кратък обзор на изследователските данни, събрани от професор Тони Гайлард за Нидерландската организация за научно-приложни изследвания в Хага. Те свидетелстват, че съществува пряка връзка между понижената активност на парасимпатиковия дял и физическите здравословни проблеми. А също, че дихателните упражнения могат да активират този дял на вегетативната нервна система. (Интересно е
да се отбележи, че сексът е активност, за която отговаря предимно парасимпатиковият дял).
Следващите графики показват как дишането влияе върху вариабилността на сърдечната честота.
Вълнообразната линия изобразява дишането. Тя се издига с вдишването и се спуска с издишването. Едно възвишение, от падина до падина, съставлява едно дихателно движение (или дихателен цикъл).
Знаците „плюс“ показват сърдечната честота. По вертикалната ос са сърдечните удари в минута, а по хоризонталната ос – времето в секунди. Тази графика представя дишането на четиридесет и две годишна жена, седяща на стол в продължение на една минута. Нейната дихателна честота е двайсет и две дихателни движения в минута, а средната ѝ сърдечна честота – шейсет и един удара в минута. Пулсът ѝ е добър, но дишането ѝ е учестено,
което е 38 признак, че не е спокойна. Разгледайте долната графика, която отразява резултатите след изпълнението на дихателни упражнения в продължение на една минута.
Дихателната ѝ честота се е понижила чувствително, тъй като жената вече контролира дишането си. Дихателните движения са
само седем в минута, а не двайсет и две, както по-рано. Сърцето ѝ също е реагирало на упражненията: сърдечната ѝ честота е малко по-висока – шейсет и два удара в минута, но вариабилността на сърдечната честота се е подобрила забеле- жимо. Двете графики недвусмислено демонстрират, че
ако моделът на дишане е добър, работата на сърцето се съгласува с него.
Осъзнатите дихателни упражнения са много ефективен способ за подобряване на вариабилността на сърдечната честота. Ако разполагате с апарат за нейното измерване, лесно можете да определите кои са най- ефективните дихателни упражнения конкретно във вашия случай.
Разработеният от Станс ван дер Пул уред
Co2ntrol е отличен, но твърде скъп.
При добро желание обаче работа ще ви свършат и евтините пулсомери на пазара (а можете и да вземете назаем от свой приятел запален спортист).
Седнете,
поставете си пулсомера, отпуснете се и след две минути измерете сърдечната си честота. След това изпълнете дихателните упражнения от тази глава и наблюдавайте какво се случва. Ако сърдечната ви честота се променя в унисон с дишането, всичко е наред.
Сподели с приятели: