Microsoft Word 3 mihail iliev doc
Изтегляне 178.96 Kb. Pdf просмотр
|
| II. Въпросът за суверенитета на държавите членки в международните отношения Въпросът за суверенитета на държавите членки в международните отношения е пряко свързан с въпроса за субектите на международното право и по-конкретно, с правното положение на държавите и международните организации в тези отношения Международните организации стават субекти на международното право само след изричното съгласие на държавите, които са основен, първичен субект, изразяващо се в разработването и сключването на международен договор (учредителен акт, устав и т.н.). Затова и международните организации притежават точно определен обем международна правосубектност, каквато е предвидена от държавите в учредителния акт. В това отношение правосубектността на международните организации е производна, договорна, вторична и ограничена, тъй като те се създават от държавите – основен, първичен, суверен субект на международното право. В рамките на ЕС и международното право е общоприето, че прехвърлянето на суверенитет от държавите членки върху институциите и органите на международните организации е част от основата за осъществяването на ефективна интеграция в тях. Суверенитетът се приема, че е делим, а неговото частично прехвърляне е възможно , което се потвърждава от факта, че държавите членки вече са го осъществили с присъединяването към ЕС или съответната международна организация . Така например в определени области, предимно икономическата, като селско стопанство, външна търговия и др., суверенитетът е прехвърлен изцяло върху органите на ЕС, а в други частично, като образование култура и др. В трети области се осъществява само сътрудничество. Делимостта на суверенитета е основата на участието на държавата в съответната международна организация или ЕС, тъй като след прехвърлянето му от държавите върху съответните институции значително се променя неговото положение , тъй като той се слива в един общ суверенитет в рамките на областта, в която е прехвърлян. 28 На практика за да се осъществи обща политика в определена област се изисква , държавите членки в ЕС или съответната международна организация да изпълняват приетите решения от органите и институциите на последните, като запазват своята компетентност по някои специфични въпроси, в рамките на остатъчния , непрехвърлен суверенитет. Прехвърлянето на суверенитета от държавите членки към ЕС или съответната международна организация е тясно свързано с примата на правото на ЕС и международното право над националните законодателства, който въпрос ще бъде разгледан в следващата точка. Изтегляне 178.96 Kb. Сподели с приятели:
|