за домашно производство и други дейности, които поддържат при нормални условия регулярните жизнени функции. Ж. При по-възрастните инвестициите в човешки капитал са по-малки и нормата на възвръщаемост е по-ниска Това произтича не толкова и не само от здравия разум, колкото от методологията на инвестиционния процес, резюмирана чрез нормата на възвръщаемост от инвестицията. Първо, продължителността на потока от доходи намалява с всичките произтичащи от това последствия. Жизненият цикъл има обективни граници, особено за регламентираната част от пазарната среда. Второ, алтернативните разходи нарастват с възрастта и са по-високи спрямо по-младшите възрастови групи. В случая се предполага, че с времето се натрупват производствен опит, познания, компетентност и умения, които се генерират в рамките на упражняването на съответната дейност. Трето, като сериозен аргумент може да се посочи, че с напредването на възрастта намаляват възможностите на мисловните процеси, на приемането на нови парадигми и информация. По същия начин негативно влияят и установените стереотипи, както и други фактори, свързани с особената форма на технологичния процес при тези инвестиции. Тук паричният ресурс само финансово осигурява инвестициите, но същинската образователна услуга е свързана с отделния индивид и с неговите свойства. Както в теорията на физическия капитал спестяванията не са инвестиции, а предпоставка за тях, така и по отношение на човешкия капитал реалните инвестиции са нещо различно от паричния ресурс, който ги осигурява. Следвайки една сравнителна аналогия на
163 анализа, субектите на спестяванията невинаги съвпадат със субектите на инвестициите в човешки капитал и по-високата лихва, както и при физическия капитал, стимулира спестяванията, но не стимулира в същото време инвестиционния
