има разумна граница на риска, т.е. "разумен риск", за разлика от хазартния например, който е авантюристичен, защото допуска варианта за тотална загуба. Невидимата граница между двете форми трябва да изведе измеренията на "допустимия риск". Тя е и разумната граница, която е субективна по своята природа, но в същото време е и обективирана величина. "Управлението на риска" се превръща в обособена научна област, която дава решения в тази посока. Ако двама души се състезават или две организации "воюват" помежду си, тогава измеренията на риска се свеждат до обстоятелството, че победителят е един. Много е важно и обстоятелството, че в съвременните икономически системи елиминираният не се лишава от шансове, макар че съществува подобие на "вътрешновидова борба" според терминологията на Дарвин.Истината в такъв случай свързваме с факта, че личността първо трябва да се подложи на риск от неизвестностите на даден вот, за да може да спечели от евентуалния благоприятен изход. За онзи, който не умее да рискува, този шанс не съществува, но за сметка на безрисковото поведение не може да се заеме позиция, която е отвоювана и зад която стоят инвестиции в човешки капитал. Както се казва в такъв случай, който не е опитал да рискува, той никога няма шанса да спечели. При определянето на рисковите ситуации много често могат да се използват елементи от теорията на вероятностите. Рискът може да се измерва за ограничени цели и чрез коефициенти. Измерването трябва да включва сумарно коефициенти на сигурност и коефициенти на риск, допълвайки ги до единица. Явно е, че колкото е по-голям коефициентът на сигурност, толкова това ще бъде за сметка на по-малкия риск и обратно. Например какви ще са съответните коефициенти за 100 обучаващи се в университет? Решението може да се
