мобилността обаче е, че се увеличават шансовете за нарастване на потока от доходи за платена работа. Характерно за българската нация е, че тя е по-уседнала спрямо другите в района. Тук не става дори и дума за сравнение с европейската или още по-малко с американската практика. Това обстоятелство може да се обвърже и с националната историческа традиция, дори и с народопсихологията. Българското население е силно привързано към своя дом, защото част от националния характер е свързан с две неща: да се построи собствен дом и да се изучат децата. И двете са свързани с теорията на човешкия капитал. България вече се присъедини към Европейския съюз. Една част от старите страни членки отвориха трудовите си пазари за българска работна сила, а други все още поддържат мораториум. Той обаче няма да продължи дълго. В скоро време и за нас напълно ще се реализира девизът на обединена Европа – свободно движение на стоки, капитали и хора. Едновременно с това университетите в Стария континент отвориха врати за български учащи се при поносими такси заради членството ни в ЕС. Така проблемът с мобилността приема нови измерения. За българското население вече става дума за мобилност в рамките на ЕС. Не може при всички случаи да се твърди, че емиграцията на български граждани в страните членки е форма на изтичане на човешки капитал. От гледна точка на националните икономически интереси обаче външната миграция не може да се оценява еднозначно. Тя има своите плюсове и минуси, които ще бъдат разгледани по-късно. Сега е нужно да възприемем европейските критерии за мобилност като неизбежна социална и икономическа практика, както и да усвоим собствената си територия като елемент на националното богатство със защитените територии, природните дадености и световните екологични стандарти. Презастрояването на Българското черноморие и някои планински курортни центрове
