наши ученици в странство е, че значителна част от тях постъпват в някои
иностранни университети под твърде леки условия за редовни студенти."
Коментарът, както се казва в такъв случай, е излишен.
Таблица 3.3
Обща грамотност на населението на България през 1910 г.
Население
Грамотни
Неграмотни население
% население
%
Мъже
1 018 782 46,3 1 179 259 53,7
Жени
435 142 20,5 1 686 392 79,5
Общо
1 453 924 33,7 2 865 651 66,3
Данните в таблицата са от История на България в документи 1878 – 1912. Част първа, с. 141.
Данните за масовата и качествена грамотност за съответните периоди и общества също потвърждават тези изводи. Неслучайно един от най-важните измерители на човешкия капитал за всяка нация е средният брой години за обучение на човек от населението.
Първоначално обществата са започнали с не повече от 2 – 4 години масово
образование, при което се получава най-обща грамотност и информация за света, точните науки и националната история, литература и т.н. Такъв период е изживяло и българското общество, когато става дума за килийните училища и прехода към класно училище. И тъй като образователните задачи възникват неслучайно, едва по-късно – през ХVІІІ, а понякога и за някои райони и през ХІХ, а даже и ХХ век, под напора на обективните обстоятелства първо в Европа, а по-късно и в други части на света за нуждите на масовото индустриално
производство възниква необходимостта от масово образование в рамките вече на 4 – 6,
а по-късно и на 6 – 8 години обучение като инвестиционен процес.
След като тази масова система дава резултат, някои общества още в началото на ХХ
век издигат "летвата" до 9 – 10 години обучение, което на практика по българските
критерии е задължително средно образование, въведено у нас почти с един век
закъснение.
По същата логика днешното време (второто десетилетие на ХХI век) като проявление на същата закономерност поставя условието образователният процес да бъде свързан поне
Сподели с приятели: |
