12
Шипката не е взискателна към предшественика. Важно е избраното място за засаждането и да не е сенчесто.
Шипките се размножават чрез:
•
Семена •
Вегетативно - чрез издънки, резници и присаждане.
Много по-добър е вторият начин на размножаване.
Засаждането става през есента, след окапване на
листата или през пролетта, преди започването на вегетацията.
Грижите за насажденията се състоят главно в окопаване, торене, почистване на изсъхналите и пречупени леторасти и от страничните издънки. След десетина години храстите застаряват и се налага да се подмладяват. Това става като се изрязва надземната им част на 10-15 см над почвата и след това се наторяват.
Нормален добив се получава след четвъртата година.
Шипката се суши при естествени условия /което е много продължително/ или в сушилня.
Не се допуска в
партидите да има листа, плодови дръжки,
прегорели или смачкани плодове, пръст, пясък и др. Влажността на изсушените плодове не трябва да бъде повече от 10 %.
Рандеманът за превръщане от свежо в сухо тегло е 2:1.
Икономическите показатели при производството и реализацията на култивираната шипка са повече от добри.
Сподели с приятели: 
