Microsoft Word Събр съч. 103 Евантелието на Йоан 1

74 74
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия свят ида пренесе част от този процес в духовния свят. Следователно първо трябва да вникнем в буквата после можем да я умъртвим, както човешкото тяло отпада от човешкия дух, след като той е извлякъл всичко от тялото. Точно в тази глава от Евангелието на Йоан е скрито нещо извънредно дълбоко и ние можем да проникнем в нейния смисъл, само ако проследим еволюцията на човека още по-назад, отколкото сторихме това в досегашното разглеждане на Евангелието. Днес ние трябва да проследим човека в много по-ранните периоди от Земното развитие. Но за да не се окажете шокирани от някои подробности, свързани с тези ранни състояния на човечеството, бих искал да Ви върна още веднъж към древната Атлантска епоха. Вече стана дума затова, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан. Този континент, който наричаме древната Атлантида, вбил населен от нашите предшественици. Ако проучим последните периоди от Атлантската епоха на човечеството, ще установим, че в тези твърде отдалечени времена, човекът не сее различавал съществено, от съвременния човек. Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики. Нека сега да се отправим още по-назад в миналото. Преди Атлантската епоха, човекът населявал една територия, която днес наричаме Лемурия. Тя също е унищожена от планетарните катастрофи, засягащи цялата Земя. Лемурия се простирала приблизително на онова място, което днес лежи между Южна Азия, Африка и Австралия. Когато проследяваме формите на лемурийския човек, както те застават пред погледана ясновидеца, се натъкваме на огромните им различия спрямо формите на съвременния човек, и съвсем не е необходимо да описвам сточни подробности човешките форми от Лемурия и ранна Атлантида. Ако все пак попаднете на някои техни описания, които Антропософията дава, ще се убедите в невероятните им различия спрямо формите на днешния човек. Обаче, ако искаме да разберем човешките промени, настъпили входа на Земното развитие, все пак се налага да ги опишем до известна степен, макари само външно. Нека допуснем - практически е невъзможно, но да го сторим вимето на по-доброто разбиране - че с Вашите съвременни сетива, каквито в онези епохи естествено не сте имали, бихте могли да виждате събитията, разиграващи се през последните лемурийски и първи атлантски времена в различните части от Земната повърхност. Бихте изпаднали в голяма заблуда, ако очаквате, че тогавашният човек би могъл да се долови чрез

75 75
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов такива сетивни възприятия. Тогавашният човек все още не съществуваше в такива форми, чеда бъде възприет от днешните сетивни органи. Пред погледа Ви би се разкрила следната гледка определени области от Земната повърхност се надигат като един вид острови от останалата Земя, обгърната или от морски водни маси, или от горещи изпарения. Обаче онези области, изпъкващи като острови, не бяха изградени от днешната твърда земна маса, а от много по-мека земна маса, всред която бушуваха огнени сили, така че споменатите островни формации непрекъснато бяха изтласквани нагоре от тогавашните вулканични сили и после отново потъваха. Накратко, Земята все още беше под силното действие на огъня, който непрекъснато се променяше и проникваше навсякъде. В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински свят. Тук или там Вие бихте могли да доловите техните гротескни форми предшествениците на днешните влечуги и земноводни. Обаче от човека Виене бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици. Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло като плуващо в изпарения и водни маси. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-нежен и фин откриваме тогавашния човек, подобен на своето обкръжение отводни маси и изпарения. Едва през Атлантската епоха, той постепенно започва да се сгъстява все повече и повече, и ако някой би проследил с ясновиждащ поглед целия ход на развитието, би установил как тогавашният човек се сгъстява и отделя от водата, за да се пренесена твърдата земна повърхност. Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил сравнително късно на твърдата земна почва. Той постепенно слиза от водно-въздушното пространство, "кристализира, и се отделя от него. Тази е приблизителната картина на тогавашния човек, който, така да се каже, все още не може да различава себе си от своето обкръжение и е съставен от същите елементи всред които живее. Колкото по-назад се пренасяме в Земното развитие, толкова по-фино и по-фино става човешкото тяло. Нека да застанем в самото начало на нашата днешна планета Земя. Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме "Космос на Мъдростта. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елементи трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да

76 76
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Виене бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството Вие бихте доловили нещо странно, а именно като чели навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ. Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му. От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества. Окултизмът различаване само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най- плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния така и нашата Земя повтаря, макари в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои отвода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата истинското течно състояние идва по-късно.

77 77
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов
Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газови воден елементи в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въздушно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като чели са вложени в недрата на божествено-духовните Същества те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е посочено в първата рисунка. В нейната горна част са представени невидимите за външното наблюдение астрални тела и Азове, които са потопени в течното Земно кълбо. Те изграждат в себе си и отделят навън първите наченки на човешкото физическо тяло, което заедно с етерното тяло, се намира ведно изключително фино състояние. Ако проследите този процес с ясновиждащ поглед, ще видите как първите наченки на физическото и етерното тяло сакато обгърнати от астралното тяло и Аза, както това е посочено на първата рисунка. Това, което днес Вие, заспивайки, оставяте в леглото, те. Вашето физическо и етерно тяло, изгражда първите си наченки точно в тази част от Земното развитие този първичен човешки зародиш е напълно обгърнат от астралното тяло и Аза. Постепенно

78 78
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов водно-въздушните маси се сгъстяват. Астралното тяло и Азът дават повод за повсеместно прорастване на първите човешки наченки в тази първична течна Земя. Върху произхода на животните и растенията засега няма да се спираме. Водата продължава да се сгъстява и сега, в известен смисъл, водата се отделя от въздуха двете състояния не са смесени както по-рано. Последицата от това е, че човешкото тяло - физическото и етерното тяло - става още по-плътно. Понеже сега въздухът се отделя от водата, човешкото физическо тяло става въздухообразно и включва в себе си огнения елемент, така че онова, което преди беше течно, сега става въздухообразно. Сега физическо-етерният зародиш се състои от въздух, проникнат от силите на огъня астралното тяло н Азът го обгръщат, и всичко това се движи ту във водата, ту във въздуха. (Виж рисунка 2) Ето, следователно, образът на тогавашния човек Онази негова част, която днес успящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародишно състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня. На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз. Те обаче сакато потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз. Върху тези подробности трябва да се замислим дълбоко. Защото описваните състояние се различават толкова много от днешното състояние на Земята, че за хората изглеждат непонятни или направо шокиращи.

79 79
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов
Лесно бихте могли да попитате А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е живи днес у Вас самите Огънят, който стопля и движи Вашата кръв. Но и останките от древният въздух също живеят във Вашия организъм. Когато вдишвате и издишвате, тогава Вашето, иначе твърдо тяло, се среща с въздуха. Представете си, че вдишвате дълбоко въздухът навлиза във Вашата кръв и става топъл. Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата една човешка форма, съставена само от въздух един човек в процес на вдишване, изпращащ кислород до най- периферните телесни части. Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото. Да, пред Вас застава едно сянкообразно тяло, изградено от въздух и пронизвано от огън. Самите Вие в миналото сте представлявали точно такъв вид човеци физическото и етерното тяло бяха обгърнати от Азът и астралното тяло. Това състояние продължи до идването на Атлантската епоха. Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали като днешните и чеса можели да се движат като тях. Човеците постепенно слязоха от въздушните области в областите на по-гъстата материя. А преди всичко, животните бяха тези, които не можаха да изчакат своето физическо въплъщение и изостанаха, понеже Земята не беше достатъчно узряла, за да предостави "материална човеците. Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане. Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части въздушна, топлинна и течна в окултен смисъл, той се превърна във воден човек. Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море ида откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеците имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества. Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни. Докато беше потопен в божествено- духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.

80 80
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все поясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете. Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. Итака, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове човекът все повече се превръща в наблюдателна външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на
Атлантската епоха човешката форма все повече заприличвана днешната. Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфери на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н. Докато обитаваше водновъздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, ас втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете. Преставайки да бъде "течени "въздухообразен, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят. Докато беше "течени "въздухообразен, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание. Но какъв е смисълът на тези сложни промени Някога, докато човекът беше все още при Боговете, неговото физическо и етерно тяло бяха течни и въздухообразни. Успоредно със сгъстяването на Земята се сгъстява и той, напредвайки до своя днешен материален вид. Това е слизането в материята. Но както човекът слезе, така н Той отново ще се издигне над материята. След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно. Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда. Итака, човекът се сгъстява отвода и въздух, но той отново ще се "разтвори. Днес той може да си представи този процес само духовно,

81 81
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние. Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това състояние още днес. Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това Това означава, че навремето човекът сее родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода. По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил поразличен отколкото днес. "Водата" носела същото име - вода но думата "пневма", която днес се употребява като "Дух, тогава означавала "въздух. Думата "пневма" трябва да превеждаме като "въздух" или "пара, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи Истина, истина ти казвам само някой се не роди от Вода и Въздух, той не може да Влезе В царството Божие" (3. 5). Ето как Христос загатва заедно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което Антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като "духове. Обаче първоначално думата е "пневма": въздух. Виждате, следователно, че нещата се свеждат до точния, прецизен смисъл на думите. И тъкмо от буквалния им смисъл идва тяхното найпрекрасно, духовно значение. А сега нека отново да насочим нашия духовен поглед към един друг факт от еволюцията. Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макари схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свята чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течности отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност

82 82
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва. Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговия самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза. Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което сее получило чрез сгъстяване входа навремето. А всичко, което сее отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе сив единната божествена субстанция. Естественото не навлиза там до онази степен, в която сее намирало първоначално иначе то отново би станало ясно-виждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква входа на Земното развитие. Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно входа на Земното развитие. Човекът създава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свята нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което сее намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше "човекът. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича "дете на човека" или "Син човечески". Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както теса възникнали входа на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз "Син човечески". Защо дойде Христос Исус на Земята Какво трябваше да даде Неговият Импулсна Земята Този "Син човечески", който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете. Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено- духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят ида се явяват като негови свидетели, бяха наричани "змиите. "Змии" са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези "змии" бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия

83 83
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове той издигна не друго, а змията (4 Мойсей
21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески!" (3, 14) Тук Христос си служи направо с древните технически изрази. Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение. Ето защо в древността учението за "Аз-съм" можеше да бъде само загатнато. За силата на "Аз-съм", която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки сена посветените и техния авторитет. Но и за тези подробности Евангелието на Йоан ни осведомява достатъчно точно. Вече видяхме какво означава "Аз-съм" в Евангелието на Йоан. Далии това "Аз-съм" е дадено на човека бавно и постепенно Бавно и постепенно ли е възвестеното Дали наистина Старият Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното "Аз-съм"? Нека да си припомним, как всичко, което настъпва входа навремето, е подготвено бавно и постепенно. Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет. И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завети в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулсна "Аз-съм" и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на "Аз-съм", но не стигнаха дотам, чеда родят Христовия Принципи как най-после от тях се отдели древният юдейски народ. Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения "Аз-съм". Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо "Аз и Отец Авраам сме едно, идва времето на "Аз и Отец сме едно, или с други думи Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделния човек се усещаше подслонени сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията

84 84
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов принципна кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този "баща по кръв" е само външното проявление на духовния Отец.
"Мойсей речена Бога Кой съм аз, чеда отида при фараона ида изведа децата израилеви от Египет Той отговори Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертвана тази планина.
Мойсей речена Бога Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас а теме попитат Как се нарича неговото име Какво трябва да им отговаря" (2. Мойсей 3,11-13).
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип. Как се нарича неговото име Бог речена Мойсея: аз съм „Аз-съм"! (2. Мойсей 3,14). Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус. И рече Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм" е този, който ме научи това" (2, Мойсей 3, 14). Така е записано в Библията. Или с други думи "Името, онова име, стоящо в основата на кръвнородственото име, е "Аз-съм"; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан. И рече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас" (2. Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е "Аз-съм". По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: "Аз съм "Аз-съм"!" Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта. Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус. А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можаха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е "манната" в пустинята. Всъщност "манна"
- тези, които са запознати с Тайната Наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, "Духът-Себе" (Geistselbst). Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азовото съзнание, нахлу първия полъхна "Духът-Себе". Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато
Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде

85 85
Събр.съч.103 Евантелието на Йоан 1
// Copyright издателство Даскалов обхванат с разума. Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулси пронизва всички той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили. И тогава той вече нарича себе си не "манна, а "хлябът на живота"
(6, 48), и това е техническият изразна Буди или "Духна Живота"
(Lebensgeist). Водата, преобразена чрез Духа, която символично е поднесена на самарянката, и "хлябът на живота, са първите предвестници за нахлуването на Буди или "Духът-Живот" в човешкото същество. За тези неща ще продължим да говорим утре.

Изтегляне 1.93 Mb.

Сподели с приятели: