Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ЦИКЪЛ от 11 ЛЕКЦИИ

изнесени в Хамбург

от 16. 5. До 28. 5. 1910 г.

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Житейските ка­тас­т­ро­фи в хо­да на Кармата.

Външни бо­лес­тот­вор­ни при­чи­ни и Карма. Наследствени заложби: ме­та­мор­фо­за на „външ­ни­те факти" от пре­диш­ния жи­вот във „вът­реш­ни каче- ства" през се­гаш­ния жи­вот (напр. му­зи­кал­но­то ухо). Болест и здра­ве и от­ноше­ни­ето им към спа­не­то и будността. Заспиването и про­буж­да­не­то ка­то вът­реш­ни чо­веш­ки изживявания: Разширя­ва­не на ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът, и свър­за­на­та с то­ва за­гу­ба на съз­на­ние (при заспиване); при­би­ра­не на ас­т­рално­то тя­ло и Азът, и по­ява на его­ис­тич­но­то съз­на­ние (при про- буждане). Човешкото съз­на­ние и не­го­ва­та за­виси­мост от съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду че­ти­ри­те със­тав­ни час­ти на човека. Болестта ка­то аб­нор­м­на буд­ност на ас­т­рално­то тяло; бол­ка­та ка­то из­раз на по­ви­ше­но ас­т­рал­но съз- нание. Болести с лип­с­ващ бол­ков синдром: пре­ко­мер­но плът­на връз­ка меж­ду етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло. Човешкото съз­на­ние по вре­ме на дъл­бок сън без сънища. Рефлексиите движения. Съзнателни из­жи­вя­ва­ния са­мо в рам­ки­те на ас­т­рал­ния свят (удо­вол­с­т­вие и стра­дание) и са­мо в рам­ки­те на Азовото съз­на­ние (раз­съ­дъч­на способност). Въпросът за „позволеното" от­бяг­ва­не на болес­ти­те чрез „гор­но­то съзнание" (напр. с по­мощ­та на хи­ги­ен­ни мерки).
2. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 ......................……....................19

Природните катаклизми, вулканите, зе­мет­ре­се­ни­ята и епи­де­ми­ите с ог­лед на Кармата.

Преодоляване на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки въз­дейс­т­вия чрез болестта. Болката ка­то възпитател. Арима­ни­чес­ко­то въз­дейс­т­вие ка­то пос­ле­ди­ца от луциферическото; ко­ле­ба­ни­ята на чо­ве­ка меж­ду два­та ви­да въз­действия. За не­об­хо­ди­мос­т­та от из­г­раж­да­не на чо­веш­кия ха­рак­тер в хо­да на окул­т­но­то развитие. Моралът и здра­ва­та раз­съ­дъч­на спо­соб­ност ка­то сред­с­т­ва про­тив лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки­те изкуше- ния. Разрушителни про­це­си в ор­га­ни­те ка­то за­щит­но сред­с­т­во про­тив пре­ко­мер­но сил­ни­те ари­ма­ни­чес­ки процеси. Истинността на окул­т­ни­те източници: Митът за Прометей и ле­ген­да­та за Рая. Изоставането на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества по вре­ме на Старата Луна и на ари­ма­ни­чес­ки­те Същества по вре­ме на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епо­ха­та на Старата Луна чрез ари­ма­ни­чес­ки­те Същества; из­ку­ше­ни­ето на чо­ве­ка през епо­ха­та на Земята чрез лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества; пос­ле­ди­ци­те от два­та ви­да изкушения. Природните ка­так­лиз­ми ка­то
гра­душка, вул­ка­нич­ни изригвания, зе­мет­ре­се­ния ка­то не­об­хо­ди­ми „ко- ректури" в Земните рит­мич­ни про­це­си чрез ста­ри­те Лунни сили. Същ- ност и проб­ле­ми на про­пе­дев­тич­ни­те средства.
3. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 ................……………………......34

Кармата на вис­ши­те Същества.

Взаимодействията меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки сили. Ари- манически ув­реж­да­ния на свръх­се­тив­ни­те чо­веш­ки об­вив­ки чрез лу­ци­фе­ри­чес­ки „ дефекти" в ду­шев­на­та сфе­ра през пос­лед­ния живот: на­луд­ни идеи за ве­личие, идеи за прес­лед­ва­не и как да се от­на­ся­ме с тях. фи­зи­ог­но­мич­ни про­ме­ни чрез при­ема­не­то на ос­нов­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки истини. В тър­се­не на ари­ма­ни­чес­ки про­це­си (удар от мълния) ка­то пос­ле­ди­ца от лу­ци­фе­ри­чески грешки. Кармата не е фа­тал­на съдба: въз­мож­нос­т­та за но­ви изживявания. Сливане на ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма с об­що­чо­веш­ка­та Карма: осъ­щес­т­вя­ва­не на оп­ре­де­ле­ни ево­лю­ци­он­ни им­пул­си чрез оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти и съби­тия в ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма (Мартин Лутер, при­род­ни катаклизми, преж­дев­ре­мен­но пре­къс­ва­не на ин­кар­на- циите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. еги­пет­с­ки­ят култ към чис­то­та­та в съв­ре­мен­ни­те хи­гиенни норми. Необходимост от до­пъл­ва­не на външ­на­та по­мощ (иму­ни­за­ция про­тив шарка) чрез вът­реш­на по мощ (ду­хов­но възпитание).
4. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 .......…………………...............49

Смърт и раж­да­не от глед­на точ­ка на Кармата.

Как съв­ре­мен­ни­те хи­ги­ен­ни сред­с­т­ва пре­мах­ват оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки въз­мож­нос­ти за из­п­ра­вя­не на греш­ки­те от ми­на­ли­те инкарнации. Душе- вното опус­то­ше­ние в ре­зул­тат на фи­зи­чес­ки­те удобства. Търсене на но­ви цен­ности; спи­ри­ту­ал­ни­те въз­г­ле­ди ка­то „мода". Кармически пос­ле­ди­ци от раз­лич­ни­те ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния при жена­та и мъжа; мъж­ки­ят ор­га­ни­зъм ка­то след­с­т­вие от пре­ко­мер­но емо­ци­онал­ни из­жи­вя­ва­ния през ми­на­ла­та инкар­на­ция в жен­с­ко тяло; жен­с­ки­ят ор­га­ни­зъм ка­то сле- д­с­т­вие от пре­ко­мер­но ин­те­лек­ту­ал­ни и ма­те­ри­алис­тич­но оц­ве­те­ни из­жи­вя­ва­ния през ми­на­ла­та ин­кар­на­ция в мъж­ко тяло. Различната сте­пен на свър­з­ва­не с фи­зи­чес­кия организъм, ко­ято по­каз­ват мъ­жа и жената, как­то и пос­ле­ди­ци­те от то­зи факт за про­ник­ва­не­то в ду­хов­ни­те све­тове. По- върхностният ха­рак­тер на съв­ре­мен­на­та на­ука и не­въз­мож­нос­т­та да свър­з­ва­ме от­дел­ни­те факти. После­ди­ци­те от лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние вър­ху чо­ве­ка през Лемурийската епоха; за­си­ле­на­та връз­ка с ма­те­риал­ния свят и за­гу­ба­та на спо­мен за ду­хов­ния свят. Смъртта ка­то кар­ми­чес­ка пос­ле­ди­ца от раждането. Принцип­на­та раз­ли­ка меж­ду чо­веш­ка­та и жи­во­тин­с­ка­та смърт.

5. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910........…………………...............60

Двете си­ли в бъ­де­ща­та ево­лю­ция на човечеството: сво­бод­на­та во­ля и Кармата.

Кармата и ней­но­то под­по­ма­га­не от стра­на на човека. Същност на ма­те­ри­ал­но­то и на ду­шев­но­то битие. Научни те­ории за същ­нос­т­та на мате- рията. Материята ка­то кон­ден­зи­ра­на светлина; ду­шев­ни­ят свят ка­то един вид „разредена" суб­с­тан­ция на любовта. Мисията на Земята. За лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества и за това, как те вна­сят свет­ли­на в любовта. Любовта, про­ни­за­на от мъдрост, им­п­рег­ни­ра ма­те­ри­ята и в оп­ре­де­ле­ни случаи се явя­ва ка­то при­чи­на за боледуване. Лечебното из­кус­т­во на човека: чрез се­бе си, ле­чи­те­лят „внася" пре­об­ра­зе­на­та си­ла на любовта, а чрез ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва от три­те при­род­ни цар­с­т­ва - чис­та­та светлина. Съблюдаване на връз­ка­та меж­ду те­лес­ни­те об­вив­ки и от­дел­ни­те при­род­ни царства. Понятието „отрова". Непрекъснатото на­ру­ша­ва­не и въз­с­та­но­вя­ва­не на рав­но­ве­си­ето меж­ду про­ти­во­по­лож­ни­те еле­мен­ти на свет- ли­на­та (ма­те­ри­ал­на субстанция) и лю­бов­та (ду­шев­на субстанция) в Зем- ното съществувание, илюс­т­ри­ра­но в пре­хо­да от Средновековието към но­во­то вре­ме и в т.нар. „вес­ти от мъртвите".

Индивидуална и уни­вер­сал­на Карма.

Войните на пер­си­те и съ­от­но­ше­ни­ето меж­ду ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма и об­що­чо­веш­ка­та Карма. Преходни и трай­ни еле­мен­ти в хо­да на кул­тур­но­то развитие. Луцифер и Ариман в хо­да на кул­тур­но­то развитие: Ен- тусиазъм и идеали, коп­неж към над­мо­щие на от­дел­ни­те култури; час­тич­но­то разрушение, ко­ето пос­ти­га Ариман спря­мо ус­пе­хи­те на Луци- фер. Ариман ка­то Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъс- натите ра­зо­ча­ро­ва­ния на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Духове. Приносът на Луци- фер за по­къл­ва­не­то на сво­бод­на­та во­ля у човека. Себепознанието и поз­на­ни­ето на външ­ния свят ка­то един­с­т­ве­ни­те оръ­жия сре­щу Луцифер и Ариман. Бъдещите чо­веш­ки способности: етер­но­то яс­но­вид­с­т­во и пред­виж­да­не­то на кар­ми­чес­ки­те от­го­во­ри в със­то­яние на буд­но съзнание. Мъдростта ка­то ду­шев­но от­ра­же­ние на светлината. Преодоляването на Луци­фер и Ариман чрез мъд­рос­т­та и любовта. Разочарованията на Лу- цифер и тях­но­то „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любов- ните из­б­ли­ци ка­то ду­шев­ни жертви; на­ме­са­та на ма­гич­ни сили. Живата Антропософия ка­то ду­хо­вен из­точ­ник на сили.