ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ

ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ
ОТЧЕТ НА БАНКИТЕ
Банките съставят годишен финансов отчет съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството, Закона за кредитните институции, Международните стандарти за финансово отчитане (Международните счетоводни стандарти) и Указанията на БНБ, които намират конкретен израз в т.нар. надзорни финансови отчети.
Той се изготвя към 31 декември в хиляди левове и трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Съставните компоненти на годишния финансов отчет са:
• Счетоводен баланс - показва състоянието на активите, пасивите и капитала на банката към определен момент;
• Отчет за приходите и разходите;
• Отчет за паричните потоци - дава информация за паричните потоци на банката към определен период;
• Отчет за собствения капитал и Приложение
Тяхното съдържание и форма се определят в МСС и МСФО.
Приложението съдържа информация за прилаганата счетоводна политика, за състоянията и измененията в активите, в пасивите, собствения капитал, приходите, разходите и паричните потоци, за задбалансови ангажименти и други оповестявания съгласно изискванията на приложимите Международни счетоводни стандарти.
Структурата и съдържанието на приложенията се определят от БНБ, която ги предоставя на търговските банки главно под формата на справки. ГФО включва още доклад за дейностата на банката, който съдържа информация за дейността и бъдещото развитие на банката, за разпределението на печалбата, за участието на директорите в акционерния капитал, за значителното акционерно участие, за промените в дълготрайните активи, за събития, настъпили след годишното счетоводно приключване, и друга информация по преценка на ръководството.
Годишният финансов отчет се представя и публикува в съответствие с общите правила и изисквания на счетоводното, банковото и търговското законодателство и съобразно указанията на БНБ по изготвяне и представяне на годишния финансов отчет.

Банките изготвят годишния финансов отчет до 1 март и консолидиран финансов отчет до 30 юни на следващата година. Финансовите отчети се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната. Те се изпращат в
БНБ в определени от нея срокове. За резултатите от проверката на годишния финансов отчет специализираното одиторско предприятие изготвя подробен доклад по форма, определена от централната банка. Той се предава на управителните органи и на ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол на търговската банка, както и на управление "Банков надзор" при БНБ, както и на министъра на финансите.
Търговските банки представят в БНБ и някои допълнителни отчети, определени в отделни наредби на централната банка. Такива са например: отчет за рисковия компонент и адекватността на банката, отчет за ликвидността, отчет за установяване размера на вложенията и съотнасянето му към собствения капитал на банката, отчет за откритите валутни позиции, отчет за големите експозиции, отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии и др. Тези отчети се смятат за неразделна част на годишния отчет на банката.
Банките публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне на обявяването му в Търговския регистър при Агенцията за вписванията.
Органите за управление на банката отговарят за своевременното изготвяне и за съдържанието, представянето и публикуването на годишния финансов отчет.
Съгласно Закона за счетоводството информацията, представена в годишния финансов отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. Разбираемост - да е полезна за потребителите за вземане на икономически решения.
2. Уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения.
3. Надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност.
4. Сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.
5. Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си и независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
Изискванията към информацията във финансовите отчети са формулирани главно за целите на анализа. Анализът на финансовите отчети представлява съвкупност от последователно и взаимно обвързано прилагане на методи, процедури и техники за обработване, систематизиране и използване на съдържащата се в тях информация за установяване на имущественото и финансовото състояние на банката и за спазването на определени нормативи, регулатори и показатели за банкова дейност.
Банките трябва да представят отчет за доходите, в който да се групират приходите и разходите съобразно тяхното естество и да се оповестят сумите на основните видове приходи и разходи.
Основните видови приходи, произтичащи от дейността на банката, включват лихви, такси за услуги, комисиони и резултата от сделки с ценни книжа и валута. Основните разходи са лихви, комисиони, загуби по заеми и аванси, разходи, свързани с намаляването на отчетната сума на инвестициите и общите административни разходи.
Приходите и разходите се отчитат общо и поотделно съгласно МСС 14 "Отчитане по сектори", за да се даде възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за дейността на банката.

Не се разрешава нетиране на приходи и разходи освен в случаите на хеджиране или при наличие на правно основание и съвпадане на времето на извършването на еднородни приходи и разходи. Допуска се приходите и разходите да се представят в отчета за приходите и разходите на нетна база, т.е. като нетен доход за следните сделки:
1. Освобождаване от собственост и промени в балансовата стойност на ценни книжа, държани за продажба.
2. Освобождаване от ценни книжа, представляващи инвестиция.
3. Търговия с чуждестранна валута.
Банките изготвят и представят баланс, в който активите и пасивите са групирани по тяхното естество и са изброени по ред, който трябва да показва тяхната относителна ликвидност. Ликвидността отговаря приблизително на падежите им. Текущите
(краткотрайните) и нетекущите (дълготрайните) статии не се групират поотделно, защото повечето активи и пасиви на банки могат да бъдат реализирани или уредени в близко бъдеще.
Базовата схема на баланса включва, без да се ограничава само до тях, следните активи и пасиви.
Активи: пари и салда по сметки в централната банка; съкровищни бонове и други ценни книжа, приемани за ресконтиране от централната банка; държавни и други ценни книжа, държани с цел търгуване; предоставени депозити, кредити и аванси на други банки; други пласирания на паричния пазар; кредити и аванси на клиенти; инвестиционни ценни книжа.
Пасиви: привлечени средства от други банки; други депозити от паричния пазар; суми, дължими на други депозанти; депозитни сертификати; записи на заповед и други задължения, доказани с документ; други заемни средства.
Най-полезният подход при класификацията на активите и пасивите на банките е тяхното групиране според естеството им и изброяването им по реда на тяхната ликвидност. Обикновено се приема, че ликвидността отговаря на падежите им.
Текущите и нетекущите статии не се представят поотделно в банковите баланси, тъй като повечето от активите и пасивите на банките могат да бъдат реализирани или уредени в близко бъдеще.
Банките оповестяват в балансите си справедливата стойност на всеки клас от финансовите си активи и пасиви, като спазват изискванията на МСФО 7 "Финансови инструменти - оповестяване" и на МСС 32 "Финансови инструменти: представяне". Тези финансови активи са класифицирани в МСС 39 "Финансови инструменти: признаване и оценяване" в четири основни групи. кредити и вземания; инвестиции, държани до падеж; финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата; финансови активи на разположение за продажба.
Условните пасиви и ангажименти се посочват общо в баланса, а се оповестяват поотделно, което се отнася за:

а) естеството и размера на ангажиментите за отпускане на заеми, които са неотменими, тъй като не могат да бъдат оттеглени по преценка на банката, без риск да бъдат наложени значителни неустойка или разходи; б) естеството и размера на условните пасиви и ангажиментите, произтичащи от задбалансови позиции, включително и такива, които са свързани със: директни кредитни заместители, включително общи гаранции по задължения, банкови акцептни гаранции и "стенд бай" акредитиви по кредити, използвани като финансови гаранции по заеми и ценни книжа; някои условни пасиви, свързани с транзакции, включително и гаранции за добро изпълнение, тръжни гаранции, гаранции и акредитиви, свързани с определени сделки; краткосрочни, самоликвидиращи се условни пасиви във връзка с търговски сделки, произтичащи от движение на стоки, например документарни акредитиви, където доставяната стока се използва като обезпечение; споразуменията за продажба с обратно изкупуване, които не са отчетени в баланса; позиции, свързани с лихвени проценти и с валутни курсове, включително суапове, опции и фючърси; други ангажименти, полици за емитиране на облигации и револвиращи гаранции за пласиране на ценни книжа.