Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1. Агресивност.
- 2. Отговорност.
| Депресия Депресия е събирателно понятие за една симптоматична картина, която обхваща диапазона между чувството за потиснатост и безинициативност и т. нар. ендогенна депресия, придружена от пълна апатия. Наред с цялостната липса на активност и унилото настроение, при депресията са налице, преди всичко, огромен брой съпровождащи телесни симптоми като 117 умора, безсъние, безапетитие, запек, главоболие, сърцебиене, болки в кръста, смущения в менструацията при жените и понижен физически тонус. Депресивният пациент се измъчва от остро чувство за вина, той се самоупреква и постоянно се старае да заглади нещата. Думата депресия произлиза от латинския глагол дерпто, който значи „потискам". Това навежда на въпроса от какво всъщност е потиснат депресивният пациент или какво самият той се стреми да потисне. Отговорът се съдържа в три тематични области: 1. Агресивност. Вече споменахме, че насочената навътре агресивност се превръща в телесна болка. Към тази констатация би могло да се добави, че в психическата сфера потиснатата агресивност води до депресия. Блокираната проява на агресивност се насочва навътре и превръща източника си в потърпевш. Резултат на потиснатата агресивност е не само чувството за вина, но и многобройните соматични, придружаващи симптоми с разпръснатите из цялото тяло болки. На друго място вече казахме, че агресията е само особена форма на жиз- нена енергия и активност. Психиатрията ревностно се старае да увлече депресивния пациент отново в някаква дейност, но той възприема това като заплаха. Нарочно избягва всичко, което не би получило публично одобрение, и се опитва, чрез безукорен живот, да тушира своите агресивни и деструктивни импулси. Насочената набътре агресивност намира най-явен израз в склонността към самоубийство. При опити за самоубийство би трябвало винаги да се проучва въпросът коя е била действителната мишена. 2. Отговорност. Депресията е - ако се абстрахираме от самоубийството - най- екстремната форма на отхвърляне на отговорност. Депресивният пациент вече не води активен живот, той вегетира, повече е мъртъв, отколкото жив. Но при цялата му съпротива отново да започне да се сблъсква активно с живота, през задната врата на чувството за вина депресивният пациент продължава да се конфронтира с темата „отговорност". Страхът от поемане на отговорност изпъква на преден план при всички депресии, които настъпват точно тогава, когато пациентът трябва да премине в нова фаза от живота си (показателна е след-родилната депресия). Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|