82Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Протичането е идентично, само че мястото е по-високо. Както при сексуалната възбуда кръвта се стича в областта на гениталиите и в кулминационната точка напрежението се
преобръща в отпускане, така протича и мигрената: кръвта нахлува в главата, създава се чувство на притискане, напрежението се покачва и преминава във фазата на отпускане (разширяване на съдовете). Всички дразнения могат да предизвикат пристъпи на мигрена: светлина, шум, течение, време, вълнение и т. н. Характерна черта на мигрената също е и това, че известно време след пристъпа болният изпитва наслада от чувството на благоразположение. При кулминационната точка на пристъпа той предпочита да бъде в тъмна стая или в леглото..., но сам.
Всичко това напомня за сексуалната тема, както и за страха тази тема да се разисква с друг човек на адекватна плоскост. Още през 1934 г. Е. Гутхайл описва в едно психоаналитично списание болен, чиито пристъпи на мигрена преставали след сексуален оргазъм. Понякога пациентът имал няколко оргазма, преди да настъпи отпускането и да се освободи от пристъпа.
Към нашите разсъждения пасва и наблюдението, че сред съпътстващите
симптоми у пациента, страдащ от мигрена, на първо място се нареждат смущения в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не иска да вижда нищо от несъзнателните съдържания (изпражнения) и се оттегля обратно нагоре към съзнателните мисли... докато главата забучи. Брачни партньори използват своята мигрена (с която често назовават дори една нормална болка в главата), за да избягват сексуален контакт.
Ако обобщим казаното дотук, ще открием у пациента, страдащ от мигрена, конфликтът между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава, което води до опита главата да се използва като отклонение за маневра и тренировъчно игрище, за
да се решават там проблеми, които могат да бъдат изразявани и решавани само на съвсем друга плоскост (тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно действие. Мисленето, изглежда, се струва на човека по-безопасно и по-незадължаващо, отколкото действието.
Мисленето обаче не бива да замества действието, а едното трябва да поражда другото. Човекът е получил тяло, за да се осъществи (да стане реален) с помощта на този инструмент. Само чрез реализацията се поддържа потокът на енергиите. Не е случайност, че понятия като хващам и улавям описват действия на тялото. Способността на човека да разбира и осъзнава се корени в използването на ръцете, следователно - на тялото. Ако тази съгласуваност се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на
потока на енергията, което в различните групи симптоми се проявява като болест. Това може да онагледи следващия сбит обзор.
Ескалационни степени на блокирана енергия:
1. Блокираната активност (секс, агресия) в мисленето води до болки в главата.
2. Блокираната активност на равнището на вегетативната система, т. е. на функционално физическо равнище, води до високо кръвно налягане и до картина със симптомите на веге- тативна дистония (липса на тонус в мускулатурата и съдовете).
3. Блокираната активност на равнището на нервите води до картина на заболяване като например мултиплена склероза.
4. Ограничената активност в областта на мускулатурата води до картина на заболявания на двигателната система, например ревматизъм, подагра.
Това подреждане по фази отговаря на различните етапи на осъществяване на определено действие. Било то удар с юмрук или полов акт, всички активности започват с фаза на представата (1), в която активността се подготвя мислено. Това води до вегетативна подготовка
(2) на тялото, като усилено кръвоснабдяване на определени органи, повишен пулс и т. н.
Накрая, под инервиращото участие на нервите (3), чрез мускулите (4) представата се превръща в действие. Когато обаче една представа не
се превърне в дело, неизбежно се блокира енергията в една от четирите области (мислене - вегетативна система - нерви - мускули) и с течение на времето това води до съответните симптоми.
Начело на тази скала стои пациентът, страдащ от мигрена - той блокира своята сексуалност в областта на представата. Той би трябвало да се научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да може да отведе това, което му се е качило в главата, обратно, където му е мястото - надолу. Всяко развитие започва винаги долу, а пътят нагоре е дълъг и мъчителен, когато човек върви по него честно.