Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| Кожни обриви При кожен обрив нещо пробива границата, нещо с стреми да излезе навън. Най-просто тази мисъл може да се проследи с примера на така нареченото „пубертетско акне". През пубертета сексуалността на човека избива, излиза на показ, но същевременно най-често това ѝ право страхливо се потиска. Пубертетът изобщо е добър пример за конфликтна ситуация. Във фаза на привидно спокойствие ненадейно от несъзнаваните дълбини избликва нова претенция и се опитва с всички сили да си извоюва място в съзнанието и живота на човека. Но новото, което се опитва да се наложи, е непознато, необичайно и навява страх. На човек му се иска да го унищожи и да се върне към първичното си състояние. Това обаче вече е невъзможно. Едно движение не може да бъде заличено, сякаш не е било. Така човек попада в конфликтна ситуация. Привлекателността на новото и страхът от него го теглят почти с еднаква сила. Всеки конфликт протича по този модел, само темата се изменя. През пубертета темата е сексуалност, любов, партньорство. Събужда се копнежът по срещуположното ти. На човек му се иска да влезе в досег с това, което му липсва, а не се решава. Изплуват сексуални фантазии - а човек се срамува от тях. Съвсем ясно става, че такъв конфликт избива по кожата като възпаление. Та нали кожата е границата на аз-а, която трябва да се преодолее, за да се намери ти-то. Същевременно кожата е органът, с който може да се потърси контакт, да се докосне и погали нещо или някой друг. В собствената си кожа човек трябва да се хареса и на другия, за да бъде обичан. При тази гореща тема кожата на навлезлия в пубертета се възпламенява и това показва, че нещо иска да взриви досегашните граници, че една нова енергия напира, но също така дава израз и на опита да се попречи на новото да си проправи път, на страха от новосъбудения нагон. С акнето човек сам се защитава, защото то създава пречки за всяка желана среща и възпрепятства сексуалността. Създава се омагьосан кръг: неизживяната сексуалност се проявява като акне върху кожата - акнето възпира секса. Потисканото желание да възбужда се превръща във възбудена кожа. Колко тясна е връзката между секс и акне, става ясно по местата на неговото появяване. Акнето напада изключително лицето, а у момичетата и деколтето (понякога се появява също и по гърба). Останалите части от кожата остава незасегната от акнето, тъй като там не би имало никакво предназначение. Срамът от собствената сексуалност се превръща в срам от пъпките. За лечение на акнето много лекари с успех предписват хапчета против забременяване. Символичната скрита причина за постигнатия ефект е очевидна. Хапчето симулира в тялото бременност и същевременно като че ли „онова" вече се е случило - акнето изчезва, защото вече няма какво да възпрепятства. От слънчеви бани и престой на море акнето обикновено се повлиява благоприятно, докато колкото повече се забулва тялото с дрехи, толкова повече се усилва. Облеклото, като втора кожа, подчертава разграничаването и неприкосновеността, докато разсъбличането вече е първата крачка към себеотварянето и слънцето по безопасен начин замества топлината на друго човешко тяло, очаквана с толкова копнеж и с толкова боязън. На всеки е известно, че в края на краищата изживяната сексуалност е най-доброто лечебно средство против акне. Всичко казано за пубертетското акне важи в общи линии за почти всички кожни обриви. Даден обрив винаги показва, че нещо досега възпирано (изтласквано) иска да пробие границата на потисничеството, за да излезе наяве (т. е. в съзнателността). В обрива се показва нещо, което досега не е било видимо. Така си обясняваме защо почти всички детски болести, като варицела, скарлатина, рубеола се проявяват върху кожата. При всяка детска болест нещо ново пробива в живота на детето, поради което тя обикновено носи със себе си огромна крачка в развитието му. Колкото по-силен е кожният обрив, толкова по-бързо протича детската болест - пробивът успява. Млечницата се явява при бебета, чиито майки ги галят много малко, т. е. емоционално ги пренебрегват. Млечницата е видим израз на тази невидима стена и опит да се пробие изолацията. Някои майки често използват екземата за да оправдаят причинно вътрешното си 86 отвращение към детето. Обикновено става въпрос за особено „естетични" майки, самите те отдаващи твърде голямо значение на чистата кожа. Една от най-честите кожни заболявания е псориазисът. Той се проявява в остро ограничени дисковидни или петнисти възпалителни болестни огнища, покрити със сребристо- бели люспи. Естественото образуване на роговия слой на кожата е прекомерно увеличено. То неизбежно напомня образуването на броня (като животното броненосец). В случая естествената защитна функция на кожата се видоизменя в брониране - човек се отграничава във всички посоки. Той не иска да допусне нищо повече да влезе или да излезе. Райх нарича резултата от психическата отбрана и капсулиране много сполучливо „броня на характера". Зад всеки вид защита се крие страх от това да бъдем наранени. Колкото по-упорита е отбраната и колкото по- дебела е бронята на един човек, толкова по-голяма е неговата вътрешна чувствителност и толкова по-голям е неговият страх от нараняване. Тук е както в животинското царство. Премахнем ли черупката на едно черупчесто животно, ще видим нещо беззащитно, меко, уязвимо. Хора, които със своя отбранителен нрав нищо и никого не допускат до себе си, в действителност обикновено са най-чувствителните. Това има предвид поговорката, че „под твърда черупка най-често се крие мека ядка". Опитът обаче да се защити уязвимостта на душата с броня носи известен трагизъм. Наистина бронята предпазва от увреждане и нараняване, но тя „предпазва" същевременно от всичко, Включително от любов и отдаване. Любов значи себеотваряне, но това би поставило под въпрос и защитата. Така бронята затваря душата и за потока на жизнеността, тя притиска и страхът нараства още повече. Става все по-трудно да се пробие този дяволски кръг. Все някога човек трябва да допусне да се нарани душата му, от което вечно се е опасявал и което вечно е предотвратявал, за да разбере, че от това тя далеч няма да загине. Трябва отново да станем раними, за да можем да изживеем прекрасното. Тази крачка може да се направи само под външен натиск, който идва или от съдбата, или от психотерапията. Тук малко по-подробно разгледахме взаимозависимостта между ранимостта и бронирането, защото на физическо ниво псориазисът внушително ни показва описаната взаимозависимост: той води до отворени места на кожата, до пукнатини и кървящи рани. По този начин се увеличава опасността от кожна инфекция. Тук виждаме колко близо се допират крайностите, как нараненост и рогова черупка осъществяват конфликта между копнежа за близост и страха от нея. Често псориазисът започва от лактите. С лакти си пробиваме път, на- лагаме волята си, на лактите се подпираме. Тъкмо на тези места се появяват втвърдявания и рани. При псориазиса ограничаването и изолацията достигат своята екстремна изява, така че принуждават пациента, поне телесно, отново да бъде „открит и раним". Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|