116поражда
страх у околните, но е в противоречие с индивидуалността. Защитата на нормалното е ипотека, която тегне върху традиционната психиатрия. Една халюцинация не е нито по- нереална, нито по-реална от всяко друго възприятие. Липсва ѝ само колективното одобрение.
„Психичноболният" функционира, според същите психологически закони, като всички останали хора. Страдащият от маниакална психоза, който се чувства застрашен и преследван от убийци, проектира своята собствена агресивна сянка върху заобикалящата го среда в същата степен,
както и онези хора, които настояват за по-тежки наказания на престъпниците или се страхуват от терористи. Всяка проекция е лудост, затова неизбежно се налага Въпросът кога една мания все още е в границите на нормалното и кога се превръща в болестно състояние.
Психичноболният и психичноздравият са теоретични крайни точки на един континуитет, който се получава от взаимодействието между съзнание и сянка. При психопатите резултатът от успешното потискане се проявява в най-екстремната си форма. Затворят ли се с абсолютна сигурност всички възможни канали и сфери за изживяване на сянката, все някога се стига до промяна в доминирането и сянката изцяло завладява личността. При това тя обикновено потиска също толкова силно и абсолютно контролираната дотогава част на съзнанието и особено енергично наваксва всичко, което другата половина на човека досега не се е осмелявала да изживява. Така порядъчни моралисти се превръщат в безсрамни ексхибиционисти, кротки и меки натури - в диви и необуздани животни, а плахи неудачници започват да страдат от мания за величие.
Психозата също прави хората честни, защото наваксва всичко пропуснато с
интензивност и абсолютност, всяващи страх у околните. Това е отчаян опит да се приведе изживяваната дотогава едностранчивост отново в равновесие - опит, който рискува да не може повече да се освободи от постоянната смяна на крайностите. Трудността да се открие средата и равновесието се проявява особено ясно при маниакално-депресивния синдром. В психозата човек изживява своята сянка. Открай време лудостта поражда ужас и безпомощност у околни- те, защото им напомня за тяхната собствена сянка. Лудият ни отваря врата към ада на съзнанието, който съществува у всички нас. Породените от страха бясна съпротива и потискане на тези симптоми са разбираеми, но те не помагат за решаване на проблема. Тъкмо принципът за потискане на сянката води до най-мощната ѝ експлозия и потискането ѝ наново само отлага проблема, без да го решава.
Първата необходима стъпка в различна от общоприетата посока и тук е разбирането, че симптомът, в
пълна степен, има смисъл и основание. Опирайки се на това разбиране, може да се разсъждава как да се подкрепи успешно целебната целенасоченост на симптома.
Тези няколко забележки би трябвало да са достатъчни за изчерпване на темата
„психични симптоми". По-подробни обяснения не биха били от полза, тъй като психопатът не предоставя нужната откритост за тълкуване. Неговият страх от сянката е толкова огромен, че той обикновено я проектира изцяло навън. Заинтересованият наблюдател няма да срещне особени трудности при едно евентуално тълкуване, ако вземе под внимание многократно обсъжданите в тази книга правила:
1. Всичко, което се изживява от пациента навън, са проекции на неговата сянка (гласове, нападения, преследвания, хипнотизатори, помисли за убийство и т. н.).
2. Самото психическо поведение е принудителното осъществяване на неживяната сянка.
И накрая, психичните симптоми изобщо не
подлежат на обяснение, защото те изразяват проблема съвсем директно и не се нуждаят от друго равнище за преобразуване. Оттам и всичко, което би могло да се каже за проблематиката на психичните симптоми, бързо започва да звучи банално, защото липсва крачката на „превеждането". Все пак, в тази рамка бихме искали да очертаем още три симптома, тъй като те са широко разпространени и обикновено се причисляват към психическата сфера: депресия, безсъние и пристрастяване.
Сподели с приятели: