Михаил Антонов Михайлов ( местообитания ) Настоящия доклад



Pdf просмотр
страница11/101
Дата06.11.2023
Размер6.04 Mb.
#119180
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   101
Съответствие17.11.2010
Хидроложки условия.
Водосборния басейн нарека Марица до мястото на водохващането е разположен на северните склонове на Рила планина и попада в припланинския и планинския райони. Река Марица води началото си от Рила планина, от двете Маричини езера под в. Манчо. Поречието нар. Горна Марица е развито по северния склонна Източна Рила, като обхваща и Долнобанската котловина, Септемврийски рид от Ихтиманска Средна гора и продължението й до с. Ветрен. Границата на поречието нар. Горна Марица достигана юг до водораздела с поречието нар. Места, на запад границата минава по водораздела с поречието нар. Бели Искър и съвпада с главния водораздел на Балканския п-ов между Черноморския и Беломорски басейн. На север границата минава побилото на Септемврийски рид (Черни рид) на Ихтиманска Средна гора. В посочените граници поречието нар. Горна Марица е развито асиметрично. По-дълги и пълноводни са десните, рилски притоци на Марица, а по-къси и маловодни — левите притоци, които прорязват южните склонове на Ихтиманска Средна гора.


ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД
11 Общата водосборна площ до водохващането за МВЕЦ ,,Тевани 1” е 485,63 км
2
Водосборния басейн се намира между котим им, със средна надморска височина
1250 м. Формата на басейна е продълговата и асиметрична. Валежите във водосбора варират от 800 до 1100 литна квадратен метър, нарастващи с нарастването на надморската височина. Максималните стойности са предимно през м. Май, което обуславя и формирането на максималния отток през пролетния период. Максималните среднодневни валежни количества са над 100 литра на кв. метър. Минималните валежи са предимно през Юни-Септември. Средната дебелина на снежната покривка е от 20 до 80 см с времетраене до 120 дни в годината.
На р. Марица под с. Габровица няма провеждани директни наблюдения. Директни наблюдения се водят в рамките на водосбора при ХМС № 71650 нар. Марица при с. Радуил,
ХМС № 71330 нар. Очушница при с. Очуша, на Стара река при лет. Костенец и при ХМС № 71700 нар. Марица при гр. Белово. За привеждане на данните на наблюденията към указания створ, при предпролетните проучвания за обекта е направено обстойно проучване на периода преди изграждането на каскада Белмекен-Сестримо, както и на данните от вече закритите станции на другите притоци нар. Марица до гр. Белово. Разгледане годишен период на наблюдения с нарушен режим от 1979 до 2003 год., като е отчетен приноса на допълнителната водосборна площ под действащите в момента ХМС при Костенец, Стара река при лет. Костенец, Радуил и Очуша. Към допълнителната водосборна площ са добавени водосборите нар. Габровица и р. Стара река , които заустват в р. Марица на ки к. Получените средномногогодишни водни количества и обеми при различните обезпечености за створа на водовземането са, както следва:
Таблица 1.2
Средномногогодишни водни количества при различни обезпечености


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   101




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница