Министерски съвет министерство на отбраната на република българия
III. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
Изтегляне 0.52 Mb. Pdf просмотр
|
| III. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА 34. Република България няма претенции към територията на други държави и не признава претенции от други държави към териториалната си цялост. 35. За защита и утвърждаване на националните интереси Република България провежда целенасочена и последователна отбранителна политика със следните цели: – гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната с прилагане и на механизмите на колективната отбрана съгласно Северноатлантическия договор; – участие в създаването на благоприятна среда за реализиране на националните интереси; – споделяне на отговорностите като член на НАТО и ЕС чрез ефективен принос към колективната отбрана; участие в операции за предотвратяване и управление на кризи извън чл. 5 на Вашингтонския договор; активно участие в определянето и осъществяването на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз; – принос към усилията на международната общност за укрепване на мира и сигурността в региона и света; – изграждане и поддържане на модерна и ефективна система за отбрана със способности, адекватни на националните интереси, заплахите и динамичната среда на сигурност, националния принос към НАТО и ЕС и наличните ресурси; – осигуряване подкрепа на населението, органите на държавната власт и на местното самоуправление при бедствия и кризи. 36. Целите на отбранителната политика се постигат чрез: – поддържане на системата за отбрана в състояние, осигуряващо ефективно функциониране и взаимодействие на националните институции с тези на НАТО и ЕС; – изграждане и развитие на отбранителни способности за противодействие на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи, включително за участие в операции, водени от НАТО и ЕС; – принос към действията на международната общност за борба с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, както и за превенция на конфликти и решаване на кризи в нестабилните райони на света. 37. Системата за отбрана, като част от системата за национална сигурност, се изгражда на основата на въоръжените сили и чрез отбранително-мобилизационната подготовка на министерствата и ведомствата от централната администрация, на специализираните служби и териториалната администрация. Тя се регламентира от единна нормативна база и включва органите за ръководство, командване и управление, въоръжените сили, съответната инфраструктура, силите и средствата на министерствата и ведомствата от централната администрация, специализираните 10 служби, териториалната администрация, органите на местното самоуправление, търговските дружества, държавните предприятия, организациите и гражданите, дейностите за осигуряване на стабилна среда на сигурност и подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата. 38. Необходимо условие за изграждането на съвременна и ефективна система за отбрана са развитието и усъвършенстването на отбранителните способности на страната. Приоритетно ще се развиват способностите на въоръжените сили за колективна отбрана и участие в експедиционни операции в рамките на единен балансиран комплект сили, за което ще се заделят необходимите ресурси. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|