Министерски съвет министерство на отбраната на република българия

6
Балансираните отношения между тези важни международни фактори ще оказва трайно влияние върху развитието на стратегическата среда на сигурност.
Глобален и регионален аспект
18. НАТО остава евро-атлантически съюз за силна колективна отбрана, основен форум за консултации и решения в областта на сигурността между своите членове. Фундаментална и трайна цел на Алианса е гарантирането на свободата и сигурността на своите членове с политически и военни средства на основата на солидарност, общи възгледи, споделени демократични ценности и в съответствие с международното право.
19. В НАТО и ЕС се утвърждават принципите на неделимост на сигурността и на съюзната солидарност и подкрепа, едновременно с отговорността всяка страна членка да изгражда и поддържа способности за гарантиране на собствения си суверенитет и сигурност.
Развитието на интеграционните процеси, трансатлантическото сътрудничество и партньорството с държави от различни региони на света имат важно значение за уреждането на основните международни въпроси и за укрепването на международната сигурност.
20. В Европа като тенденция се очертава изграждането на общо политическо, икономическо, социално, отбранително и правно пространство. За това допринасят европейската и евро-атлантическата интеграция, активното двустранно и многостранно сътрудничество в областта на отбраната, вътрешната сигурност и правозащитната дейност, усъвършенстваните механизми за контрол на въоръженията. Засилва се ролята на ЕС за укрепване на доверието и сигурността извън неговата територия. Същевременно се наблюдава задълбочаване на развитието на Европа „на различни скорости“ и е възможна ерозия на ангажираността на отделни страни-членки към кохезионната политика. Бежанският и миграционен натиск върху Европа поставят на сериозно изпитание принципа на европейската солидарност, функционирането на Дъблинската система за отговорността по предоставяне на убежище, Шенгенската система за граничен и визов контрол, икономическите способности за отговор на хуманитарни кризи. Най-същественият риск за общоевропейската сигурност произтича от съществуващите регионални конфликти в близост до външните граници на Съюза, създаващи възможност за инфилтрация на отделни бойци и формиране на екстремистки клетки. Това поставя изключително остро и на ново ниво въпроса за сигурността, като предизвиква мащабен дебат за преосмисляне на традиционните ценности на толерантността, възможностите за реална интеграция и баланса между мултикултурализма и сигурността.
21. В Югоизточна Европа водеща е тенденцията към по-нататъшно стабилизиране и пълноценно включване на региона в евро-атлантическото пространство. За това допринасят приемането на нови отбранителни стратегии, в които на преден план са изведени противодействието на асиметричните и

7 евентуалните хибридни заплахи и разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество.
22. В
Западните
Балкани преобладават положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност с нормализирането на регионалните отношения и на процесите на европейска и евро- атлантическа интеграция на балканските държави. Сериозни са обаче предизвикателствата, провокирани от слабата държавност, запазващите се междуетнически противоречия, незачитането на малцинствените права и липсата на икономическо развитие. Заплахи произтичат и от високите нива на корупцията, устойчиво изградените мрежи на организираната престъпност и проникването на фундаменталистки идеи сред населението. Вероятността от регионален конфликт е ниска.
23. Нараства значението на Черноморския регион за международната сигурност, включително за Република България, поради ролята му на свързващо звено между Европа, Близкия изток и Азия. Разширяването на конфликтите и очертаващата се тенденция към трайното им „замразяване“ повишават уязвимостта на региона, включително на преминаващите през него транснационални енергийни и транспортни трасета. Риск за сигурността в Черноморския регион създават и неуточненият статут на морските пространства, и липсата на делимитационни споразумения между част от черноморските държави. За нашата страна значението му допълнително нараства поради ангажиментите ни по охрана на външните граници на НАТО и ЕС и поради възможностите за добиване на енергийни ресурси в континенталния шелф на Република България.
24. Съществено значение за стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Африка имат нерешените конфликти, икономическите и политическите проблеми, действията на терористични организации, рискът от наличие и разпространение на оръжия за масово унищожение, нелегалният трафик на хора, оръжия, наркотици и нелегални трансфери на финансови средства. Динамичните промени в тези райони значително повишават рисковете и заплахите за регионалната и глобалната сигурност.
25. Обстановката в Югозападна Азия и Афганистан има важно значение за международната сигурност, включително за сигурността на Република България, тъй като изисква трайно политическо и икономическо стабилизиране на региона, противодействие на тероризма и на нелегалния трафик на наркотици и хора.
Изводи
26. Съществените и динамични промени в стратегическата среда на сигурност изискват адаптиране и трансформиране на системите за сигурност и отбрана към реалната глобална и регионална обстановка.
27. Членството на Република България в НАТО и ЕС и конструктивното участие в многостранни формати на регионално сътрудничество и развитие на добросъседски двустранни отношения на базата на реализация и защита на

8 националните ни интереси са определящи за националната сигурност и отбраната на страната. Те възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Република България в средносрочна перспектива.
Разрастването на мащабите на регионалните конфликти, стремежът за налагане на политически и икономически интереси от държавни и недържавни фактори, както и природните бедствия могат да изправят страната ни пред сериозни предизвикателства, като засилен бежански натиск, прояви на насилствен радикализъм и тероризъм, кибератаки, активизиране на каналите на международни криминални групировки, финансово-икономически престъпления, енергийни и екологични проблеми.
28. Тенденциите в стратегическата среда на сигурност показват, че и в бъдеще е възможно да възникват конфликти и кризисни ситуации, което налага рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България да бъдат неутрализирани, включително извън територията на страната. Това поставя изисквания към въоръжените сили за приоритетно изграждане и развитие на способности за участие в мисии и операции на НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни организации, както и за тяхното хармонизиране с гражданските и обществените усилия и нагласи.
29. Ангажиментите на Република България за гарантиране на международната сигурност поставят военните ни формирования, участващи в мисии и операции извън територията на страната, под потенциалната заплаха от терористични атаки и въоръжени нападения, както и от други недобронамерени действия на противостоящите сили.
30. В политико-военната област дълготрайният ефект от украинската криза и влошаването на отношенията на Русия с НАТО съдържат потенциал за развитие на тенденцията на завръщане към „политика от позиция на силата“ в Европа.
31. Динамичната и сложна геостратегическа среда повишава отговорностите на всички видове разузнаване за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за сигурността и отбраната на страната, за своевременно информационно осигуряване на държавното и военното ръководство, за разузнавателна поддръжка на военните формирования от въоръжените сили на Република България и за изпълнение на ангажиментите към НАТО и ЕС.
32. Военностратегическата среда продължава да се развива и влияе от непредвидимите и динамични политически, икономически, социални, научно- технологични и военни процеси. Възможните бъдещи кризи и конфликти се очаква да бъдат по-сложни и трудни за прогнозиране и управление. Това изисква гъвкаво и адекватно развитие на политиката, организацията и планирането на отбраната, на доктриналните документи, концепциите и плановете за операции и преди всичко на отбранителните способности, на бъдещата структура и системата за ръководство, командване и управление на въоръжените сили.
33. Съчетанието между демографската криза, ниската мотивация за образование, професионална подготовка и реализация на определени слоеве от

9 населението и забавения икономически растеж е предизвикателство пред сигурността и отбраната на страната.

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели: