МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ЦЕНТРАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ
ХІІ НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ
http://astro-olymp.org
І кръг
Ученици от 9-10 клас
Задачите можете да решавате сами в къщи, или да ги обсъждате със съученици и приятели. За решаването на някои от тях ще са ви нужни числени данни, които не са дадени в условията. Ще ви потрябват знания, които не се учат в училище, или пък ще срещнете думи, чието значение може би не знаете. Потърсете необходимата информация в книги, учебници, Интернет. Обърнете се за помощ към вашите учители.
1 задача. Галилей и телескопите. През 1609 г. знаменитият италиански учен Галилео Галилей конструира телескоп и за първи път го използва за наблюдение на небесни светила. През 2009 година се навършват 400 години от това събитие и тя е обявена за Международна година на астрономията.
-
Посочете три открития, които е направил Галилей с помощта на своя телескоп.
-
Защо с телескоп можем да видим детайли, примерно от лунната повърхност, които не можем да видим с невъоръжено око? Защо с телескоп можем да видим по-слаби звезди, отколкото най-слабите, видими с невъоръжено око?
-
До изобретяването на телескопа най-далечният наблюдаван космически обект е била видимата с невъоръжено око галактика М 31 в съзвездието Андромеда. На какво разстояние от нас се намира тя? Със съвременните телескопи се фотографират галактики, отдалечени на 13 милиарда светлинни години. Колко пъти се е увеличил обемът на наблюдаваната Вселена благодарение на телескопите?
2 задача. Месеци.
-
Обяснете какво представляват синодичният месец, драконичният месец и аномалистичният месец. Каква е тяхната продължителност?
-
Още преди хиляди години хората забелязали, че 223 синодични месеца, са приблизително равни на 242 драконични месеца и на 239 аномалистични месеца. Проверете това.
-
Как се нарича този период от време? Каква е неговата продължителност в години, денонощия и часове? Какво е характерно за този период от време? Имайки предвид какво сте научили за него, пресметнете приблизително колко лунни и слънчеви затъмнения са се случили на Земята от началото на Новата ера досега (т.е. за 2008 години).
3 задача. Звездна нощ. Забележителният холандски художник Ван Гог (1853 г. – 1890 г.) е нарисувал двете вдъхновени картини със звездно небе, които виждате по-долу.
-
Разгледайте първата картина – “Звездна нощ”. В кое време на денонощието е могло да се види това?
-
Обърнете внимание върху втората картина – “Звездна нощ над Рона”. Там разположението на звездите в някаква степен съответства на действителността. От кои съзвездия са изобразените звезди?
Звездна нощ
|
Звездна нощ над Рона
|
4 задача. Космически скорости.
-
Представете си, че Земята е гладко кълбо без атмосфера и релефни неравности. Пресметнете орбиталния период Т0 на изкуствен спътник на Земята, който обикаля по кръгова орбита непосредствено над земната повърхност.
-
Изведете формула за скоростта на спътника (първа космическа скорост) като функция на масата и радиуса на Земята. Пресметнете стойността й.
-
Може ли да има реално съществуващи изкуствени спътници на Земята, които се движат по кръгови орбити със скорости, по-големи от тази скорост? А с по-малки скорости?
-
Може ли да има изкуствен спътник на Луната с орбитален период, равен на Т0 ?
Обяснете вашите отговори и ги подкрепете с пресмятания.
5 задача. Пасаж.
След продължителни опити най-после успешно бе заснет Дядо Коледа! Използвана е била автоматична високоскоростна камера. След първоначалния шок от факта, че елените му са девет, а не осем, както са мислели досега, учените забелязали, че е заснет пасаж на Дядо Коледа по диска на Луната. Оказало се, че най-предната точка на шейната преминала видимия лунен диск за 0.05 секунди.
-
Вие разполагате с една от снимките, получени с камерата. Пресметнете от какво разстояние е фотографиран Дядо Коледа.
-
С каква минимална скорост се движи в този момент шейната на Дядо Коледа?
6 задача. Вечерно небе. Наблюдавайте небето рано вечер на югозапад през декември 2008 г. и януари 2009 г. При ясно време ще виждате две много ярки светила, които приличат на звезди, но са по-ярки от всички звезди.
-
Кои са тези космически обекти?
-
Защо са толкова ярки?
-
С какви имена някога хората в България са наричали по-яркия обект?
-
(Незадължително условие). Погледнете тези светила с бинокъл (или телескоп). Какво забелязвате? Направете зарисовки на наблюдаваните обекти. Отбележете датата и часа, а също и с какъв оптически уред сте наблюдавали.
Разгледайте страницата на олимпиадата в Интернет: http://astro-olymp.org
В нея можете да видите задачите за всички кръгове на последните няколко астрономически олимпиади, заедно с техните решения. В раздела, наречен “Пищов” има информация, която ще ви помогне да решавате астрономически задачи. Засега тази информация е изложена във вид, който е подходящ повече за учениците от VІІ до ХІІ клас.
Решенията на задачите предайте на вашите учители по предмета “Човекът и природата” за V-VІ клас, или по физика за VІІ-ХІІ клас.
По ваш избор можете да участвате в олимпиадата и индивидуално, като изпратите решенията на адрес:
Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник”, п.к. 120,
гр. Варна 9000
Краен срок за предаване на решенията – 15 януари 2009 г.
Сподели с приятели: |