Министерство на образованието и науката помощно училище “д-р петър берон “

 9300, ГР.ДОБРИЧ , УЛ.”ЙОРДАН ЙОВКОВ “ № 4 : 058 / 60 20 24

• 
  злонамерена проява, имаща за цел да нарани или унижи дете;
  
• 
  извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
  
• 
  повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия
  

Тормозът може да бъде реален или виртуален. Тук спада разпространяването на :

• 
  обидни, заплашителни или подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype, Facebook
  
• 
  разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават
  
• 
  снимането на детето с мобилен телефон и свободно разпространяване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.
  

• 
  на всички нива защита и отстояване на човешките права и проява на междуетническа толерантност;
  
• 
  провеждане на колективни и индивидуални срещи с цел информиране от класните ръководители „ Какво е насилие и тормоз ? Как да го разпознаваме ?” :
  

• 
  сред родители на родителски срещи и в приемното време на класния ръководител;
  
• 
  сред ученици в часа на класа и в приемното време на класния ръководител
  

• 
  извършване оценка на тормоза в началото и в края на учебната година от Координационен съвет;
  

• 
  създаване на координационен съвет, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза с Ръководител – Наталия Николаева и членове – класните ръководители.; планиране на три нива – класна стая / паралелка, училище, общност;
  
• 
  дейности на ниво класна стая – съгласно План за час на класа. Целта е да се създаде пространство, в което се говори открито за тормоза и се работи за формирането у децата на нагласи и социални умения, недопускащи насилие, като например емпатия, толерантност и уважение към различията, решаване на конфликти и др.
  

• 
  емпатия;
  
• 
  толерантност и уважение към различията;
  
• 
  решаване на конфликти
  

3. Индивидуална работа с ученици жертви на тормоз.

4. Популяризиране и поощряване на положителни прояви и постъпки.

• 
  дейности на ниво училище – подобряване на системата от дежурства с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоз; осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти
  

2.Регистриране на случаи на тормоз / жертви, насилник/ ци /

3.Изучаване на причините поради които учащите стават обект на тормоз или осъществяват такъв.

4. Планиране на подходящи мерки за преодоляване на конкретния случай.

5. Запознаване на координационния съвет от кл. р-ли със случай на тормоз.

6. Включване според интересите на учениците в подходящи дейности и занимания в училище и извън училище.

• 
  дейности с родителско участие – участие на родители, ментори, настойници в училищни инициативи и мероприятия
  

На първо място е важно да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват. По – голямата част от ситуациите на тормоз следва да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест.

Задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

В случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени, да се прекрати физическия контакт между тях и незабавно да се уведоми класния р-л. Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това следва да се случи на по – късен етап. Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение.
Втора стъпка: Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз

Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от кл. р-л или психолога.

Подходът за възстановяване на щетите изисква време и по – задълбочен разговор с детето. Важно е учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, да покаже ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан. Ключов момент във възстановяването на щетата е , че кл.р-л разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си, с което отново ще възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който и бил потърпевш от тормоза. Като първа стъпка кл.р-л изслушва детето. Не е желателно детето да се изслушва съвместно с потърпевшото дете. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, кл.р-л за определен период от време проследява поведението на децата и дава обратна връзка.


Трета стъпка: Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз.

Работата с деца, които са обект на тормоз, е насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.

• 
  кл.р-л говори с детето, по възможност още същия ден, за да разбере какво точно се е случило;
  
• 
  подчертава се поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;
  
• 
  кл.р-л наблюдава детето в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него
  

Класният р-л изтъква тези, които са се намесели в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдеще

Кл.р-л насърчава учениците за грижа спрямо тормозеното дете.
7. Училищна система за насочване към други служби

7.1. Регистриране на ситуация на тормоз

І. Създава се регистър на училището за регистриране на случаи на тормоз между учениците.

ІІ. Всяка ситуация на тормоз се регистрира и описва от учителя, който я е наблюдавал с цел да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция. Регистърът съдържа следните реквизити: „ дата „, „ кратко описания на всяка ситуация „, „ участници „, „ клас „, „ предприети мерки „, „ подпис „ . този регистър се съхранява на достъпно място в учителската стая.

ІІІ. Кл.р-ли следят вписаните в регистъра случаи и предприемат съответни мерки като взаимодействат с родителя на ученика, с учители и с психолога.