Министерство на околната среда и водите Методически указания
Изтегляне 1.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Б. Какъв е морфологичният състав на отпадъците През 2019 г. МОСВ публикува актуализирана Методика за определяне на морфологичния състав на отпадъците: https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/%D0%A3%D0%9E%D0%9E%D0% 9F/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B 8%D1%8F/Metodika-2019_31_2.pdf Методиката определя минималните изисквания при извършване на морфологичен анализ, които следва задължително да се спазват от общините. За целите на изготвяне на общинските /регионални програми за управление на отпадъците общините могат да използват резултатите от националното проучване за морфологичния състав на битовите отпадъци, извършено за всяка община или резултатите от актуално изследване за морфологичния състав на отпадъците в общината, съобразено с националната методика за определяне на морфологичния състав на отпадъците. В случай, че има актуално изследване на морфологичния анализ на отпадъците извършено след националното проучване и се вземе решение за използване на последните данни– следва (1) да се анализират данните от националното проучване (2019 г.); (2) да се установи има ли съществени различия в данните и на какво се дължат – напр. въвеждане в експлоатация на нови инсталации/съоръжения или оптимизиране на дейността на съществуващи такива в съответния регион за управление на отпадъците; (3) да се потвърди, че при провеждане на актуално изследване за морфологичния състав на отпадъците е спазена Националната методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В. Количества повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци за разглеждания период В този раздел се представят и анализират количествата повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци за разглеждания период. Усилията следва да са насочени към последните години, тъй като достоверността на информацията особено за разделно събраните, рециклираните и оползотворените отпадъци в този период е на сравнително добро равнище. Важното в случая е да се идентифицират: количествата разделно събрани и предадени за рециклиране отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло, метали, текстил и др. потоци отпадъци чрез системите за разделно събиране, като тази информация в голяма степен трябва да е събрана при определянето на генерираните количества отпадъци и нормата на натрупване. Тук следва да се включат и количествата разделно събрани отпадъци чрез нарочни кампании, като напр. разделно събиране на стара хартия от училищата и др.; количества рециклируеми отпадъци от сепариращите инсталации от смесения битов отпадък; 15 количествата отпадъци, предадени за оползотворяване (извън предадените за рециклиране по предходните точки, например предадени за изгаряне с цел оползотворяван на енергията); количествата депонирани битови отпадъци, в т.ч. количествата депонирани биоразградими битови отпадъци; количествата разделно събирани и оползотворени битови биоотпадъци. В този анализ се пояснява какви са организационните предпоставки и наличните инсталации, на които се дължи постигането на тези количества повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци. Посочването на инсталациите не отменя детайлното им описание в анализа на инфраструктурата за управление на отпадъците. Този анализ следва да завършва с представянето на обобщена информация за количествата отпадъци, която да показва пътя на отпадъка от генерирането на отпадъци през количества повторно използвани, рециклирани, оползотворени битови отпадъци и се стигне до количествата депонирани отпадъци. В зависимост от наличната информация следва да се оценят протичащите процеси, като се откроят онези тенденции, които имат важно значение за управлението на отпадъците както към настоящия момент, така и в бъдеще. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|