защитени територии, биоразнообразие и гори

1. резерват;

2. национален парк;

3. природна забележителност;

4. поддържан резерват;

5. природен парк;

6. защитена местност;

На територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, са разположени следните защитени територии според категориите им:

За резервати (съгл. чл.16, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. посещенията в тях или събирането на семенен материал, на диворастящи растения и др. с научна цел се осъществяват само и единствено с разрешение на Министерството на околната среда и водите, а създаването на екопътеки – със заповед на министъра на околната среда и водите. Едновременно с този строг режим ЗЗТ допуска за резерватите разработване на планове за управление с определени род дейности, непротиворечащи на преследваните с обявяването цели. на контролираната от РИОСВ – Монтана територия попадат 3 бр. резервата, единият от тях е поддържан, един биосферен.и един природен.

Р Сърбия. Обявен е със Заповед № 358/1973 г. на ГОПС(Министерство на горите и опазване на околната среда) и разширен по-късно със Заповед № 506/1979г. на КОПС (Комитет по опазване на околната среда) с обща площ от 1439,2 ха. Основната цел за обособяването му е запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна – глухар, кръсточовка, дива котка и др.. През 1977 г. организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”. В процедура е извършването на периодична оценка на биосферните резервати в България съгласно новите европейски критерии от Севилската стратегия и очакванията са този резерват да остане в листата на биосферните резервати.

Около 90% (1384,4ха ) от територията на р”Чупрене” е горски фонд , покрита с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата (54,6 ха) – поземлен, заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. средната възраст на иглолистните насаждения е над 110г. и те заемат 68,6%,широколистните (предимно бук) – 8% и смесени иглолистно-широколистни–11%. Незалесената площ и високопланинските пасища съставляват 12.4%.

Основните дървостои,представени от смърчовите насаждения са сравнително добре

запазени от антропогенно въздействие (1-3 бонитет). Затова т ази защитена територия предлага уникална възможност за изучаване на смърчовите екосистеми при естествени условия на възобновяване и развитие.

Твърде разнообразен е и животиския свят– гръцка дългокрака жаба,

голяма крастава жаба, дъждовник, тритон, усойница, медянка, водна змия, златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, а от представителите на орнитофауната – черен лешояд, бухал, скален орел, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и пр. – общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени.

Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена. Установени са редица редки и защитени от българското законодателство видове – нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтяна, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др.

През 1986 г. КОПС обявява около резервата т.н. буферна зона с обща площ от 542,3 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното вздействие върху екосистемата и запазване на самобитния му характер.

Резерватът е изключително държавна собственост. Стопанисването и управлението му се осъществява от МОСВ.

Със Заповед № 887/12.10.1986г на КОПС около резервата е обособена буферна зона на площ 108 ха с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху горската екосистемата и запазването на естествения ú характер.

Със Заповед № РД-929/07.00.2004 г. на Министъра на околната среда и водите разреши обособяване на пътека за посетители през резервата за използването и за развитието на познавателен туризъм. Предстои изработване на информациони табла и указателни табели за екопътеката. Резерватът е изключителна държавна собственост.
поддържАни резервати

За поддържани резервати (съгл чл.26, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. В тях се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаване на хора по маркирани пътеки, вкл. с научна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяванията им на други места, както и провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, които се определят в плана за управление на поддържаните резервати.

определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните мяста в България. През последните години на миналия век се наблюдава тенденция към прогресивно намаляване числеността на гнездещите чапли за сметка на увеличаване на броя на кормораните (предимно големия корморан), както и масово съхнене и падане на тополите.

За природни забележителности (съгл. чл.23, ал.1 от ЗЗТ) се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми,скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, извори, водопади, понори, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и др., които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.

ПЗ“Венеца” - намира се до с. Орешец, общ. Димово, обл. Видин в преустановила действието си кариера, изключително красива със скалните си образувания, обявена за природна забележителност със Заповед 995/1971г. на КОПС. Поради злоумишлени нахлу-вания и опити да се рушат естествените образувания в нея, пещерата е консервирана и не се посещава от туристи.

ПЗ“Мраморна пещера”- намира се до гр. Берковица, в м”Алчов баир”.Обявена за природна забележителност със Заповед №995/1971г. на МГГП., с обща площ 16,3 ха. В територията ú влиза лесопарк, за който има паркоустройствен проект. Пещерата е известна с мраморните си образувания , подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

ПЗ “Мишин камък”- намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

ПЗ “Хайдушки водопади” –обявени за природна забележителност със Заповед №3796/1965 г. на КГГП (Комитет на горите и горската промишленост), допълнена със Заповед №995/1971г на МГГП. Намират се в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица и са образувани от сливане на р.Ценкова бара и р.Сливашка, с пад на водата над 5-6 м. Защитени са с територията около тях, т.е обща площ 1,0 ха.Името на водопадите е свързано с преданието, че там е било хайдушко сборище, а по- нагоре в дебрите на Балкана се намирал бивакът на хайдутите.Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.

ПЗ ”Стакевски водопад” – разположен сред борова гора в м.”Бялата вода”, земл. на с. Стакевци, общ. Белоградчик, обявен със Заповед № 1187/1976г. на МГОПС с обща площ от прилежащата към него територия от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район.

ПЗ “Петков церак” – водопад с пад над 6 метра, обявен със Заповед №407/1982г. на КОПС , разположен в близост до с.Бойница, в поземлен фонд. Рядкост за района, отличаващ се на фона на окръжаващата го среда с естествената си красота.

ПЗ “Дуршин водопад” и “Водния скок” – обявени за природни забележителности със Заповед №282/1979г. на КОПС. Намират се в границите на защитената местност”Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. тези два водопада са едни от най-красивите за обл. Видин и обл. монтана , падът на водата им е съответно над 15м и над 10 м.и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия.

Природна забележителност

природен парк

За природни паркове се обявяват (съгл. чл.29, ал.1 от ЗЗТ) територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителните и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

Гл.експерти от направление “биоразнообразие и защитени територии” извършват системен контрол по опазване на тези територии, като осъществяват превантивен, текущ и последващ контрол относно стопанисването им и охраната в тях. Съвместно с колегите от отдел “КОС” участват с мнения и становища по проекти и инвестиционни намерения , касаещи защитени територии и обекти от НЕМ и в процедурите по ЗООС и ЗЗТ. През 2003 г. приключи процедурата по заличаване на бивши исторически места и/или прекатегоризирането им в други категории защитени територии. Активно участие вземат експертите в осъществяването на проекти, финансирани от МОСВ и РЕЦ за ЦИЕ, касаещи осъществяване на дейности в защитени територии , в процедури по обявяване на нови защитени територии и др.

В изпълнение на плана за възлагане на дейности за защитени територии през 2004 г., РИОСВ – Монтана възложи изготвянето на документация за обявяване на три нови защитени територии - две в категорията “защитена местност” – ЗМ “Равненско градище”, общ.Чипровци и ЗМ “Сто овци”, общ. Монтана и Чипровци и една за “природна забележителност”- “Чировски водопад”. Приключва и реализирането на възстановителни дейности за Р “Чупрене”, включващи изработване и монтаж на входен портал към буферната зона, нови информационни табла и указателни табели.

В изпълнение на Споразумението м/у МОСВ и МЗГ за отразяване на защитените територии в КВС, се извършиха проверки по всички ОС ”ЗиГ” в обл. Видин и обл. Монтана. сключени са типови договори за осем защитени територии за правилното отразяване в КВС и процедурите почти навсякъде върнят към финализирането им.

Експертът по опазване на ЗТ и гори взе участие в проведeния от 13-17 юни 2004 г. в гр;. Белград, Р Сърбия семинар, организиран от UNESCO-MAB на тема “Биосферните резервати и трансграничното сътрудничество". От дискусиите и взетите решения се стигна до общото становищи да се ускорят процедурите по привеждане на биосферните резервати съгласно критериите на севилската стратегия на МАВ и приоритетно да се обявяват трансгранични биосферни резервати като европейски модел на опазване, устойчиво ползване и управление на ЗТ и развитие на партньорство между съседни държави с подкрепата на ЕС и международните природозащитни организации .
БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
характеристика на биоразнообразието

Физикогеографското разположение на области Монтана и Видин предполага значително биологично разнообразие. Според биогеографското райониране на страната те попадат в три подрайона на два района - Предбалкански и Дунавски подрайони на Севернобългарския район (по Груев, 1994) и в Старопланинския подрайон на Планинския район. Всеки един от тях има специфична флора и фауна. Тук преобладават евросибирски, средноевропейски, холарктични и холопалеарктични видове, но са на лице и доста степни и субмедитариански видове. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на биоразнообразие биоти. срещат се десетки балкански и български ендемити, реликтни и терциерни видове от флората и фауната - тъмнопурпурна метличина, тосиниев минзухар, шахматовата ведрица, обикновен кестен, сръбска рамонда, старопланински лен, балканската теменуга и др.

Богатството на животински видове в региона е голямо. Макар и не дотам позната, пещерната фауна на Предбалкана е изключително богата на ендемични и реликтни видове От насекомите се срещат защитените видове червена горски мравка и бръмбър рогач. Най-многочислено е видовото разнообразие сред гръбначните. Над 210 вида са мигриращите,

гнездящите и зимуващите в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите - повече от 16 вида, рибите – над 20, а бозайниците - над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии.

Нормативната уредба, касаеща опазване на биологичното разнообразие включва Закона за лечебните растения, Закона за защита на природата, Закона за лова и опазване на дивеча и подзаконовите нормативни актове, , както и различните европейски и международни директиви и конвенции, ратифицирани от РБългария за опазването на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната.

В изпълнение на разпоредбите на Закона за лечебните растения и подзаконовите му нормативни актове в началото на 2003 и на 2004 г бе извършено разпределение на квотите за билки с ограничен режим на ползване с участието на представители на държавните лесничействата, общинските управи и др., което бе използвано за разяснаване и дебати по Раздел ІІ и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЛР се дават разяснения за разработването на плановите документи за опазване и ползване на лечебните растения. С всички общински администрации са водени преписки за изискванията на ЗЛР и подзаконовите нормативни документи по отношение на издаваните разрешителни за билки и изготвянето на предварителните проекти на оценка на ресурсите и възможностите за ползване на лечебни растения на териториите на съответните общини. Такива планови документи са изготвени от няколко общини и са съгласувани с РИОСВ.

регистрат се Книги за изкупени, налични и реализирани количества билки на организираните билкозаготвителни пунктове и складове на териториите на области Видин и Монтана. От влизането на ЗЛР в сила до сега са регистрирани над 130 бр. книги и се извършват периодични проверки по контрол на дейностите, регламентирани в чл.чл. 31 и 59 на ЗЛР.

По кампания за изкупуване на градинския и лозов охлюв РИОСВ - Монтана ежегодно се регистрират пунктове на юридически и частни лица за извършване на търговска дейност. За разриване на нерегистрирани пунктове или за изкупуване извън позволения в подзаконовите нормативни документи срокове, както и за неизпълнение на предписания за подаване на информация относно изкупените количества се предпиремат административно-наказателни мерки.

Главните експерти на РИОСВ, съвместно с регионалните органи на ДВСК и ИАРА упражняват контрол върху предварително планираното зарибяване на р. Дунав с есетрови риби. Подписани са съвместни протоколи и регистрационни документи, изисквани по ЗБР за удостоверяване на извършената дейност.

Периодични наблюдения (съобразени с биологията на отделните видове) се провеждат и върху популациите на застрашени и редки животни, особено на орнитологично важните места в региони Видин и Монтана. Експерт от РИОСВ-Монтана участва в ежегодно провежданото средно-зимно преброяване на водолюбивите птици, извършвано съвместно с БЗДП. Особено ценна от орнитологична гледна точка е смесената колония от лопатарки и няколко вида чапли на о-в “Малък близнак” в р. Дунав. Отчитат се особеностите на местообитанията на защитените видове растения, тенденциите в числеността и плътността на находищата, регистрират се отрицателните въздействия. Тази база данни се събира с цел разширяване на мрежата от защитени територии в бъдеще.

Извършват се и проверки на регистрираните плантации за отглеждане на култивиран еделвайс. Не се констатира внасяне на посадъчен материал от дивата природа – хабитуса на индивидите отговаря на този при изкуствено отглеждане.

Експертите от направление “биоразнообразие и защитени територии” извършват системен контрол по опазване набиологичното разнообразие, като следят и за стопанисването на вековни дървета, обявени за защитени природни обекти по смисъла на ЗБР. Последните са над 180 бр. общо за обл. Монтана и обл.Видин, като реалният им брой е двойно повече.В табличен вид са посочени по вид и брой защитените вековни дървета.

РИОСВ - Монтана упражнява контрол върху екологосъобразното ползване на горите, залесяването, пашата в горския фонд, както и върху лова и риболова по отношение на опазването на генетичния фонд. На територията на инспекцията са обособени осем държавни лесничейства, едно учебно-опитно горско стопанство и една държавна дивечовъдна станция.

Във връзка с охраната на горите към двете области Видин и Монтана, които попадат в териоториалния обхват на контрол на РИОСВ – Монтана от 2003 г. действат областни консултативни съвети по охрана на горите.В тяхния състав влизат представители на общините, РИОСВ – Монтана, МВР, Данъчни инспекции, РУГ, Държавни лесничейства, Гражданска защита и др. Основната цел се координиране действията на всички институции по отношение опазването на горите и противодействие срещу незаконното ползване в тях.-добив на дървесина, паша, пожари и т. н. Вземат се общи решения и предприемат съвместни проверки.

По отношение на опазването на горите от пожари РИОСВ – Монтана упражнява системен контрол чрез даване на предписания до 22-те общини, поделенията на РУГ и др. ведомства на територията на обл. Монтана и Видин за недопускане паленето на стърнища, слогове, пътни откоси и т.н. и завишаване на контрола на съответните органи в това отношение. В ДЛ се изпълняват противопожарни мероприятия чрез изграждане на минерализовани ивици, оборудване на противопожарни табла и депа и т.н., о по общините се организират гасачески групи

по инициатива на РИОСВ – Монтана се организират работни срещи на областно ниво и се съгласуват планове за съвместни действия за предотвратяване на пожари в защитени територии и обекти.От общините ежемесечно пристига в РИОСВ – Монтана информация за пожарите на съответната територии и за взетите мерки. повечето от пожарите в периода 2003-2004 г. са били с низов характер в широколистно-храстови насаждения и не са причинили невъъзобновими щети, като няма засегнати защитени територии

залесяване

Залесяването в горския фонд (ГФ) се извършва по изготвени Технологични планове за залесяване съобразено с лесоустройствените проекти (ЛУП) и в съответствие с условията на месторастене. най-често се използват фиданки от топола, акация и дъб, (вкл. засяване на дъбов жълъд), а от иглолистните - черен бор на ерозирани терени. разчита се на естественото възобнобяване, в т. ч. и на издънковото, като се използва собствен или предоставен от другите лесничейства посадъчен материал.С предимство за ново залесяване се включват площи върху опожарени от минали години участъци.Тревожна е констатацията, че намаляват площите за залесяване в сравнение с минали години, поради липсата на терени за залесяване за сметка на възстановената частна собственост върху земите и горите от ГФ.

При разчетите за извършване на отгледни и възобновителни сечи и изпълнението им не е констатирано превишаване на ползването от заложеното по ЛУП. по-скоро се отчитат занижения на изпълнението по тези показатели, което е следствие от проведената реформа по възстановяване на собствеността върху горите и земите от ГФ.

Голи сечи с последващо залесяване са извеждат предимно в тополовите насаждения с цел използване на тополовите месторастения за интензивно производство на едра и технологична дървесина. Все още се използват хибридни видове топола, а не местни видове лонгозна растителност, както е залегнало в Стратегията за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови, но този процес на прилагането е плавен и нямаме законово основание да се намесим.

Особено тревожен е проблемът с опазването от изсичане на намиращите се в нивите единични и групи дървета, вкл. орехи и др. ценни дървесни видове по Наредба №1 по ОСИ, както и сечите във възстановени на собственици като ливади самозалесени площи, които реално са гори, но статутът им не позволява прилагането на Закона за горите. Въпреки стремежа да упражнява системен контрол по опазването на горите, на дървесната и храстова растителност, РИОСВ – Монтана няма правомощия да санкционира за нарушения, произтичащи от Закона за горите, закона за опазване на селскостопанското имущество и Закона за устройство на териториите, което силно ограничава възможностите ни за упражняване на ефективен контрол

Гл. експерти от направлението участват в лесоустройствените съвещания, като дават становища и препоръки относно опазване на защитените територии, устойчивото ползване на горите и лечебните растения, както и на находища на защитени видове от флората и фауната, с които лесоустроителите да се съобразяват при изготвяне на лесоустройствените проекти.

През септември 2004 г. стартира процедурата по изготвяне на План за многофункционалното стопанисване на горите на територията на ДЛ-Берковица. В тази връзка РИОСВ – Монтана чрез свой представител бе включен за участие в работните срещи по разработването на този план, който е по Българо-швейцарската програма по горите .Проведени бяха три работни срещи и поставени конкретни искания и предложения от различните институции, в т. ч. и от РИОСВ - Монтана за осъществяване на дейности в горите в съответстие с българското законодателство.Процедурата по разработването на ПМСГ продължава и през 2005 г.

През първото полугодие на 2004 г. са събрани, обработени и изпратени в ИАОС - София информационни карти-отчети от 15 населени места в региона, както следва:

- 22 бр. информационни карти-отчети за битови отпадъци

- 8 бр. за строителни отпадъци

за 2003 г., представени от общините контролирани от РИОСВ – Монтана, съгласно Националния регистър на депата и старите замърсявания от 1998 г.
Приложение № 1

Регистър на депата и старите замърсявания

От направения анализ се установи, че данните са сравнително достоверни. Поради това, че почти всички сметища в региона са изградени и се експлоатират без проект, общините не дават информация за някои от исканите данни – начало и край на експлоатационния период, а други пък са некоректно посочени - узаконеност, видове заети територии и др.

Сметищата в региона се експлоатират от дълги години. Отчетността в общините е несистемна, поради което данните в отчетните карти не винаги са коректни. Общините не дават характеристика на битовите отпадъци тъй като не правят изискващите се наблюдения, измервания и изследвания, които дават основание за това. Мерките, които биха могли да се вземат за тези сметища с цел да се ограничи вредното въздействие на отпадъците върху околната среда са:

- да се изградят подходящи лесозащитни пояси около тях,

- да се поддържат в добро състояние пътищата към сметищата;

- да се осигури редовна и качествена обработка на терените;

- да се подобри контролът върху цялостната дейност по събирането;

- да не се смесват отпадъците, а оборският тор и растителните отпадъци да се използват по предназначение – наторяване и компостиране.

- да се преустанови рушенето и кражбите от изоставени стопански постройки, а общинските администрации да спазват разрешителния режим по чл. 37 от ЗОУ по отношение на ТБО и строителните отпадъци;

- поетапно да бъдат закривани всички нерегламентирани сметища в малките населени места и броят им да бъде сведен до минимум – не повече от едно за селище, но със срок на действие не по-късен от 2007 г. Необходимо е като цяло да бъдат закупени нови съдове и транспортна техника с цел максимално осигуряване на потребностите на населението.

Населението на територията контролирана от РИОСВ – Монтана е 308 388 души. От тях 205 058 са обхванати в системата на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, което представлява 66,49 % от общия брой. В приложение № 1 са представени данните по общини, като с най-добри показатели са общините: Видин – 100,00 %; Монтана – 81,32 %; Лом – 75, 87 %;; Вършец 74,90 %; Берковица 73,47 %; Белоградчик 74,45 % от общото население.

С лоши показатели са общините: Бойница – 0 %, Брегово - 0 %, Макреш – 0 %, Ново село - 0 %, Ружинци – 0 %, Г.Дамяново – 0 %, Медковец – 0 %, Якимово – 0 % от общото население.

Годишната нормата за натрупване (битови отпадъци на 1 жител – кг) съгласно данните в приложение № 1 се движи в обичайните граници – средно 268,99 за РИОСВ – Монтана, като за Област Монтана тя е 249,15 и за Област Видин – 296,41. Най-високи са нормите за общините: Кула – 659,75; Грамада – 501,56; и Якимово 422,33. Основна причина за това е големият брой нерегламентирани сметища и замърсени площи, които отчитат служителите от общинските администрации и посочените в отчетите количества оборски тор и торова течност от домакинствата и частните ферми. Най-ниски са нормите за общините Брусарци – 31,67, Бойница – 45,48 и Ружинци – 50,43 и Брегово – 51,96,
Приложение № 1
Генерирани твърди битови отпадъци (ТБО) - състояние по общини за 2003 г.

Община	Общ брой на населе- нието (бр).	Бр. на населе-нието вкл. в системата на орг. сметосъби- ране и извозване	ТБО 2003г. (т)	Норма на натрупване (ТБО на 1 жител (кг)
Област Видин	129 475	93 425	38 378	296,41
1.Белоградчик	8295	6176	1170	141,05
2. Бойница	2155	0	98	45,48
3. Брегово	7044	0	366	51,96
4. Видин	78 007	78 007	27 613	353,98
5. Грамада	2564	767	1286	501,56
6. Димово	10 862	1500	990	91,14
7. Кула	6169	4125	4070	659,75
8. Макреш	2317	0	736	317,65
9. Ново село	3759	0	1126	299,55
10. Ружинци	5453	0	275	50,43
11. Чупрене	2850	2850	648	227,37
Област Монтана	178913	111633	44576	249,15
1. Берковица	23317	17131	5179	222,11
2.Бойчиновци	11035	2080	2002	181,42
3. Брусарци	6630	1650	210	31,67
4. Вълчедръм	13321	5173	4385	329,18
5. Вършец	9429	7062	1221	129,49
6. Г.Дамяново	3539	0	1117	315,63
7. Лом	32662	24781	11447	350,47
8. Медковец	5240	0	950	181,30
9. Монтана	63226	51416	14852	234,90
10. Чипровци	5203	2340	970	186,43
11. Якимово	5311	0	2243	422,33
РИОСВ Монтана	308388	205058	82954	268,99

Съгласно актуализирания график в изпълнение на дадените от РИОСВ – Монтана предписания и последващи проверки по населени места се констатира закриване на нерегламентирани сметища както следва: