Министерство на околната среда и водите

Условията за достъп до планините, скалите и върхове са от фундаментално значение за развитието на алпинизма и катеренето като спортни и рекреационни дейности със значим принос в откриването, изследването и опазването на земните форми и укрепването на човешкия дух.

Основната цел на устройствения проект е да съгласува действията и проектите на катерачната общност в България с идеалните и дългосрочни цели залегнали в Плана за управление на Национален парк “Рила” (2001-2010).

В проекта са заимствани идеи от най-подходящите за условията в България световни катерачни практики, които през годините са доказали, че имат максимален ефект за постигане на общата цел – устойчиво ползване и опазване на алпийската среда и природното наследство.

Дирекция „Национален парк Рила” (ДНПР) е специализиран регионален орган на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за управление на националния парк. Тя прилага Плана за управление на парка, като възлага изпълнението на дейности и проекти. ДНПР отговаря за управление на дейностите по опазване на популациите на консервационно значими животински и растителни видове в парка, както и условията в техните местообитания, включително и в обектите на алпийска дейност, описани в настоящия устройствен проект. Оперативното и методическо ръководство и контрол на дейността на дирекцията се осъществява от Дирекция „Национална служба за защита на природата” (НСЗП) в МОСВ.

Нормативно основание за разработването на настоящия Устройствен проект за на алпийска дейност – катерене и алпинизъм на територията на НПР е:

• 
  Закона за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.23 от 1 Март 2002г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г.) – чл. 64.
  
• 
  План за управление на НП “Рила” (приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС, обн. ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г.) – Раздел ІІ. Предписания, 4.0. Зониране и режими на Национален парк „Рила”:
  

1. 
   4.1. Зона за ограничаване на човешкото въздействие
   

• 
  І. Режими на зоната за ограничаване на човешкото въздействие
  
• 
  15. Скално катерене на определени с утвърден проект места. При провеждане на масови прояви след съгласуване с ДНП оект – Разпространение на горски плодове, видов състав и ресурсна оценка;
  

1. 
   4.3. Зона за интензивен туризъм
   

• 
  І. Режими на зоната за интензивен туризъм
  
• 
  6. Специализиран туризъм (преходи със ски) по определени и обозначени за целта маршрути по утвърден устройствен проект;
  

Съгласно своите цели за развитие, практикуване и администриране на алпийските дейности и спортове на национално ниво, ФБАК чрез своите членове ще се стреми да спазва всички ограничения наложени от статута на парка като защитена територия. Извършването на алпийска дейност ще бъде подчинено на принципите за минимално въздействие върху скалните и земни форми, флората и фауната в НПР.

ФБАК ще сътрудничи на ДНПР като уведомява своевременно за провеждането на всички мероприятия от спортния календар; популяризира и подкрепя алпийски инициативи провеждани според договорените правила за поведение и достъп до обектите; подпомага проекти на клубове, целящи проучването, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и скалните феномени; стимулира дейности по укрепване на пътеките за достъп и намаляване на антропогенната ерозия около катерачните обекти и насърчава всички катерачи да сътрудничат на парковата охрана, да съобщават за забелязани нарушения и участват в акции според тяхната компетентност и подготовка.

Устройственият проект е изготвен от екип в състав:

Дора Маринова (изп. секретар на ФБАК, bac@netbg.com) – общи условия и характеристика на катерачните обекти, основни принципи и определения.

Боян П. Петров (специалист-биолог в Националния природонаучен музей - БАН, boyanpp@nmnh.bas.bg) – основни принципи, норми за поведение, катерачни обекти, оценка на състоянието и прогноза, литературни източници, план за изпълнение на устройствения проект, приложения.

Владимир Владов (vladimirvladofff@abv.bg) – основни принципи, достъп и характеристика на обектите, места за лагеруване.

Тодор Тодоров (председател на комисия “Ски-алпинизъм” към ФБАК, todor.todorov@ttp.bg) – раздел “Ски-преходи”

Проектът е приет на заседание на УС на ФБАК на 14.6.2006 г. и е съгласуван от ДНПР на 19.7.2006 г.

Устройственият проект е утвърден от минстъра на околната среда и водите със Заповед № .................... от 200 ...... г.

• 
  Изкачване на върхове – най-старата, класическа форма на алпинизма. Насочена е към изкачване на високите върхове на планината.
  
• 
  Траверси – преминаване през няколко върхове по свързващите ги била.
  
• 
  Изкачване на стени и ръбове – най-разпространената форма на алпийска дейност, включително и в границите на НП “РИЛА”.
  
• 
  Ски-преходи – редуват се изкачване и спускане със ски по необработени терени; може да се наложи прилагане на алпийски умения и техники.
  

Алпийските и катерачни дейности сe основават на световно възприети принципи, залегнали в основоположни документи на водещите организации, администриращи алпинизма и катеренето в национален или световен мащаб. Ние вярваме, че отговорния достъп до планините и скалите е фундаментално човешко право и при спазване на всички условия и ограничения, катеренето не представлява заплаха за нито един от компонентите на планинските екосистеми. ФБАК декларира, че ще развива и подпомага дейности основани на следните принипи:

1. 
   Катерачите се стремят да спазват всички законови ограничения и предписания по възможно най-стриктния начин, който осигурява тяхната безопасност, целостта и естественото функциониране на алпийската среда и биологичното разнообразие.
   
2. 
   Катерачите поемат отговорността, че алпийските дейности могат да бъдат опасни за тях и практикуването им трябва да става при спазване на всички мерки за индивидуална и групова безопасност. Дейностите на всеки един не трябва да застрашават околните и обкръжаващата среда. При възникване на инцидент, всеки един е готов да помогне на нуждаещите се според личните си възможности и състояние.
   
3. 
   Добрият стил и природосъобразния начин на катерене са по-важни от самите катерачни проекти и цели. Ние се стремим да не оставяме следи е планините.
   
4. 
   Чрез диалог и конструктивно сътрудничество, катерачите са готови на компромисни решения, които задоволяват интересите и възможностите на засегнатите страни.
   

Рила безспорно е люлката на българския алпинизъм. Още през двадесетте години на ХХ век, членовете на ЮТС в град Самоков провеждат първите планински излизания – изкачвания, преходи и траверси. Североизточната стена на вр. Мальовица, 2729 м, висока около 120 м. дълго е считана за непревземаема и нейното първо изкачване от Георги Стоименов и Константин Саваджиев през 1938 г. е определено като най-трудното до този момент в нашата страна. Първото й зимно изкачване е осъществено през 1959 г. от Георги Атанасов и Сандю Бешев. Районът на х. Маловица и находящите се около нея върхове подобаващо са оценени като най-подходящото място за развитие на алпинизма и в следващите години там регулярно започват да се провеждат различни летни и зимни алпийски прояви, създават се първо ежегодни подготвителни лагери, а по–късно и Централна планинска школа (ЦПШ), функционираща и до днес. През 50-те и 60-те години на ХХ век биват изкачени все повече и все по-трудни маршрути. Най-известните такива са по “Черната стена” и южната стена на вр. Двуглав, Портала, Иглата, Злия зъб, Мальовица, Ушите и другаде. Прочути за времето си със своята техническа трудност са туровете по надвесите на Дяволските игли и особено по Червената и Горната дяволски игли.

Сравнително непопулярни са обектите в други райони на планината – Мусаленския дял, вр. Ковач, около х. “Заврачица”, Белмекен и вр. Ибър. В сравнение с Мальовишките обекти, дългия подход и връщане е основната причина за слабата им популярност. Това е и причина през последните десетилетия там да не се провеждат изкачвания и организират алпиниади.

С развитие на леденото катерене в световен мащаб през последните 10 години, особено популярни станаха обектите за ледено катерене в Рила. Такива са водопадите около х. “Скакавица” и ледовете в циркуса на Седемте езера.

1. 
   Големият водопад. Достъп: От хижа «Скакавица» се тръгва нагоре по долината по пътеката. След около 20 мин., от последното заравнение, се тръгва наляво по посока на водопада.
   
2. 
   Централен район. Достъп: От хижа «Скакавица» се тръгва нагоре по долината по пътеката. След около 20 мин., от последното заравнение, се тръгва надясно по посока на натечните ледове и скали, които се виждат по склона на вр. Кабул.
   
3. 
   Висулките. Достъп: По пътеката за Големия водопад, след първата поляна право нагоре вдясно.
   
4. 
   Малкият Скакавец. Достъп: Северозападно от хижата, първоначално по летния път за вр. Кабул, траверсира се склона надясно.
   

1. 
   Езерният лед. Достъп: Катери се масива южно от езерото Близнака. От х. «Рилски езера» по маркираните пътеки се достига до х. «Седемте езера», след това се продължава до езерото Близнака, разположено северно от стената.
   
2. 
   Вр. Харамията – западна стена.
   

1. 
   Калбурската игла. Достъп: Намира се на източните склонове на Калбура, срещу моста на Мальовишка река /пътеката от ЦПШ до хижата/. От моста се изкачва стръмен, обрасъл в долната си част с клек улей-30 мин.
   
2. 
   Учебни скали. Достъп: Намират се на източните склонове на Калбура – на 20мин. от УЦ «Мальовица». След табелата на НП «Рила» в началото на парка се преминава моста на Мальовишка река и след 10 мин. по склона на Калбура се достигат скалите.
   
3. 
   Куклата. Достъп: Намира се на източните склонове на Калбура, западно от х. «Мальовица». Достига се по пътеката, тръгваща западно от хижата (Заешката пътека). От върха се слиза, като се траверсира в дясно стръмен склон, обрасъл е трева, до излизане на Заешката пътека.
   
4. 
   Черната скала. Достъп: Намира се източно от х. «Мальовица», на отделен хребет, започващ от западните склонове на ръба Ръждавица. Изкачва се един от двата кулоара, намиращи се източно от хижата. През зимата се налага да се излезе по маркираната пътека, водеща към Страшно езеро, и от началото на хребета да се траверсират западните склонове на върха.
   

1. 
   Злият зъб – северна, южна и югоизточна стена. Достъп: до южната стена се отива след като се изкачи кулоара между Орловец и Злия зъб, а до югоизточната – като се слезе на превала Злия прелез - между Злия зъб и Ловница.
   
2. 
   Вр. Орловец – северозападна и южна стена, Безименния връх и Петлите. Достъп: 1. От Втора тераса, като се изкачат неконкретизирани скално-тревни пасажи и се достигне до обширна тераса, намираща се в основата на стената; 2. От заслон Орловец по маркирана с купчини от камъни пътека, като се траверсират северните склонове на върха. За южната стена трябва да се излезе на превала между Орловец и Големия Петел и оттам, след като се слезе по стръмен улей и се пресече средната му част, се достига до основата на южната стена. Изходен пункт – х. «Мальовица» и заслон «Орловец».
   
3. 
   Иглата на монаха. Достъп: от заслон «Орловец» - след като се излезе на превала между Орловец и Големия петел, се слиза около 250 м. по стръмен, обрасъл е трева улей, до достигане основата на ръба. Намира се в Злите потоци, южно от връх Орловец
   
4. 
   Вр. Двуглав – южна, източна, югоизточна стена. Достъп: 1. До южната стена на Двуглав се достига, след като се слезе по Синия улей. Преминава се покрай западната стена на Иглата и непосредствено под нея започва пътека, която траверсирайки южните склонове, извежда под южната стена на Двуглав. 2. За да се достигне до югоизточната и източната стени на върха се слиза по Дяволския улей. Основата на тези стени започва в дясно от средната част на улея.
   
5. 
   Иглата източно от Двуглав. Намира се непосредствено до източната /черната/ стена на Двуглав, като образува с нея стръмен, в горната си част отвесен скален улей. Изходен пункт заслон «Орловец». Достига се чрез слизане по Дяволския улей.
   
6. 
   Връх Иглата. Достъп: По описания път за отиване до южната стена на Двуглав. Изходен пункт – заслон «Орловец».
   
7. 
   Портала. Намира се до южната стена на Двуглав, като северната му страна и югоизточната му страна на Двуглав образуват улей, които се спуска на изток към Дяволския улей. Достъп: по описаните до южната стена на Двуглав пътища. Изходен пункт е заслон «Орловец».
   
8. 
   Дяволските игли. Състои се от Горна, Средна, Червена, Крайна, Черна, Долна Дяволски игли. Дяволските игли се намират южно от Злия зъб и образува верига от около 10 връхчета, стръмно спускащи се на юг към долината на Рилска река. Тази верига започва от ръба, свързващ Двуглав и Злия зъб, малко след скалното образуване, наречено Халката. В съседство на Дяволските игли се намира Двуглав и Злия зъб, а от дясно и от ляво - Дяволския и Белия улей. Достъп: От заслон «Орловец» се излиза на превала Злия прелез, слиза се по Белия улей, като се преминава покрай стената на Злия зъб и се достига до основата на стените на Дяволските игли.
   

До заслона «Страшно езеро», който е и изходен пункт за повечето катерачни обекти в този район се отива по пътека, изкачваща западните склонове на Черната скала.

1. 
   Вр. Ловница – северна и източна стена. Достъп: от заслон “Орловец” се траверсира северният склон на Големия Купен, докато се достигне до най-високото от Прекорешките езера. Оттук, след като се преминат големи пространства от морени и сипеи и се изкачи стръмен улей, се достига до основата на северната стена на Ловница. До източната стена може да се отиде, като се излезе на малкия превал, намиращ се вляво от северната стена или като се навлезе в циркуса, образуващ се от източната стена на Ловница и западните склонове на Големия Купен.
   
2. 
   Среден Купен – северна и североизточна стена. Достъп: от заслон “Страшното езеро” – покрай езерото се изкачва широка морена, докато се достигне основата на стената
   
3. 
   Малък Купен. Достъп – по описания начин до Среден Купен.
   
4. 
   Иглата до малкия Купен. Достъп – по описания начин до Среден Купен.
   
5. 
   Голям Купен. Намира се източно от Средния Купен, непосредствено вляво от него. Изходен пункт заслон Страшно езеро – 40 мин.
   
6. 
   Палеца. Достъп: намира се в долината на Първа прека река и представлява скално образуване, затварящо от север тази долина, наподобяващо палец. Изходен пункт: 1. заслон «Страшно езеро» – от заслона се слиза по пътеката до Минералното езеро. Оттук се изкачва на север лек тревен склон, като се излиза на малка премка, слиза се покрай лявата част на стената на Палеца, докато се достигне нейната основа. 2. х. «Мальовица» - излиза се на пътеката за Страшното езеро. Достига се превала на Ръждавица и оттам се слиза до маркирана с купчини камъни пътека към долината на Първа прека река, до достигане основата на стената.
   
7. 
   Вр. Камилата. Достъп: 1. От заслон «Орловец» - излиза се на превала между Ловница и Камилата, слиза се около 200 м по улея към долината на Преките реки и след това се траверсира в ляво до достигане основата на северната стена. 2. От хижа «Мальовица» - по пътеката за Страшно езеро се достига до Маломальовишките езера /голямото езеро под северната стена на върха/ и оттам, след след като се изкачат леки скално-тревисти пасажи, се достига до основата на северната стена.
   
8. 
   Иглата на Камилата
   
9. 
   Скалите в района на Камилата, които гледат към Втора тераса
   
10. 
    Траверс. Билото от вр. Отовица през вр. Мальовица - вр. Орловец - вр. Злият зъб, вр. Голям Купен – до вр. Попова капа.
    

1. 
   вр. Ибър и Иглата на вр. Ибър. Достигане: от х. «Заврачица» по маркирания път за х. «Белмекен», след като се премине през Чалтъците се завива наляво към превала на Ушите, намиращ се между Каменишки чал и Ибър.
   
2. 
   вр. Църнато скале.
   
3. 
   вр. Мусли Чал.
   
4. 
   вр. Ченгене Чал. Достъп: от х. «Заврачица» се пресича реката и се изкачва тревистия склон до основата на стената – 20 мин.
   
5. 
   вр. Малък Манчо и Иглата на Манчо. Достъп: От х. «Заврачица» по маркировката за х. «Грънчар» се излиза на Заврачишката седловина. Изкачва се източния тревен склон на Манчо до излизане на малък превал, намиращ се в близост до североизточната стена. Оттук като се слезе по стръмен, обсипан с лабилни камъни улеи, се достига до основата на 120 м. високата североизточна стена на върха.
   

1. 
   Южната стена на вр. Ковач (= Налбант). Достъп: от мест. Нехтеница по долината на р. Голяма Баненска до достигане на Якорудския циркус или от х. «Грънчар» по билната (зимна) пътека за х. «Рибни езера».
   

1. Скалите в подножието на вр. Острец (2641 м). Достъп: от спортната база се тръгва по пътеката за х. «Белмекен» и след половин час ходене вляво се виждат ниски скали (до 50 м високи), които се намират по склоновете на вр. Острец. Тренировъчен обект с два къси маршрута.

2. Южната стена на вр. Соколовец. Достъп: на 2-3 км от с. Костенец по долината на р. Чавча в посока на х. “Белмекен”.

І.4.2.4. Районът на вр. Мусала

Северните стени на:

1. 
   вр. Иречек
   
2. 
   вр. Малка Мусала. Достигане: от заслон “Еверест” или х. “Мусала”
   
3. 
   Траверс. Билото между върховете Алеко – Мусала- Трионите - Иречек и Дено.
   

1. 
   Скалите на левия склон в началото на пътеката за х. “Мусала”.
   

1. 
   Скалите по долината над с. Бели Искър.