І.5. оПИСАНИЕ НА Места за лагеруване

Местата за пребиваване край обектите са сравнително малко. Все повече се предпочитат хижите пред установяването на биваци и ползването на заслони.

Бивакуването в целия Мальовишки дял става съгласно ограниченията в Плана за управление на НП “РИЛА”.

Преминаването по маршрута се извършва през зимния сезон, като скиорите избират добре затрупани със сняг терени. По този начин те преминават по маршрута без да допират със ските дървесна или храстова растителност. Това е от особено значение, тъй като при движението със ски се оставят следи единствено в снежната покривка. Те изчезват скоро след преминаването поради стапяне на повърхностните слоеве от сняг, навяване на нов сняг или снеговалеж. Това определя посещението на планините със ски като един от най-екологосъобразните начини. В този смисъл то уврежда в много по-малка степен околната среда от летния туризъм, при който грайферите на туристическите обувки или гумите на велосипеда са в пряк контакт с почвената или растителна покривка и могат да ги увредят. Безпокойството на диви животни е минимално поради височината на която се провеждат преходите и краткия период на присъствие.

За голямата популярност на ските като средство за посещение на планините през зимния период има и друга причина. Тя е в по-добрите възможности за движение (малко затъване дори в дълбока снежна покривка). Това е фактор, който осигурява възможност за изминаване на по-големи разстояния. По този начин посетителите на планината могат да извършат планувания преход в рамките на предвиденото време и да намалят опасността от бивакуване на открито. Това е основната причина, поради която ските са се утвърдили като основно средство за придвижване в зимната планина в световен мащаб. Подобна е тенденцията и в България. Повечето хора, които посещават често зимната планина използват за предвижване ски. Известен е и факта, че честите посетители на планините обикновено са хора с добре развито чувство на оценка на природната среда в естествения й вид и са сред най-ревностните защитници на природата.

Периодът, в който се практикуват ски-преходите в България е свързан с наличие на достатъчна по количество снежна покривка. Обикновено той стартира след началото на м. декември, като до началото на м. януари се практикуват излети по широки летни пътеки и безлесни била. Това е продиктувано от по-малката дълбочина на снежната покривка и желанието на скиорите да избегнат трудно придвижване в клекови съобщества. Повечето маршрути се посещават след началото на м. януари и съответното натрупване на по-дебела снежна покривка. Съществен момент е избора на моменти с ниска степен на лавинна опасност. По тази причина скиорите избягват периоди след снеговалежи и силни ветрове или силни затопляния през пролетния период. Това стеснява значително времето, в което скиорите навлизат в голяма част от долините на високите български планини. Повечето ски-преходи се извършват в периоди със задържане на няколко дни със стабилно време през месеците януари, февруари и март и първата половина на м. април.

Обикновено ски-преходите се извършват от малки групи, които се състоят от 5 до 10 човека. Рядко преминават групи до 15 човека. Случаите на предвижване на по-големи групи обикновено са свързани с организирани туристически посещения, образователни курсове или спортни прояви. Те подлежат на съответен режим на съгласуване с ДНПР.

При ски-преходите за придвижване нагоре обикновено се използват ръбовете и била. Това е свързано с по-малката опасност от попадане в лавини. Спускането се извършва в улеи и открити склонове в близост до маршрута на изкачване, като избора на безопасен маршрут зависи много от моментните снежни условия. Най-често за изкачване се използват утвърдените маршрути за зимен туризъм, които са трайно маркирани със стълбова зимна маркировка (подробно описание може да се намери на интернет адрес http://btsbg.org/modules/icontent/index.php?page=28). Освен тях съществуват няколко района, в които придвижването става и извън маркираните пътеки. Те са важни за развитието на спорта, както за високо спортно майсторство, така и за туристически преходи. Последното е от особено значение за подготовката на спортисти, подържане на висока спортна форма, осигуряване на условия за активен отдих в планинската среда и не на последно място за развитието на екотуризма, който се определя като една от най-подходящите форми за осигуряване на поминък на населението в околностите на националните и природните паркове при спазване на поставените в плановете за управление поставени цели и задачи.

1. 
   х. “Скакавица” – вр. Кабул – Отовишки връх. Зависи от снежните условия и се извършва само в периоди с ниска степен на лавинна опасност
   
2. 
   Преходи със ски по маркираните пътеки от х. “Скакавица” до х. “Рилски езера” и от х. “Скакавица” до х. “Ловна”. Много популярен. Безопасни маршрути преминаващи по маркирани пътеки.
   

1. 
   х. “Рилски езера” – по стълбовата маркировка до езеро Бъбрека и след това по летния маршрут до езеро Сълзата. Много популярен в частта си до езеро Бъбрека. От езеро Бъбрека до езеро Сълзата се преминава само при ниска степен на лавинна опасност и ясно време.
   
2. 
   х. “Рилски езера” – Отовишки връх.
   
3. 
   х. “Рилски езера” – вр. Харамията –вр. Мальовица – х. “Мальовица”. Популярен маршрут. Преминава се само при ясно и тихо време.
   

1. 
   УЦ “Мальовица” – било Ръждавица – вр. Камилата – вр. Ловница. Много популярен. Безопасен маршрут
   
2. 
   х. “Мальовица” – Овчарски улей – Калбура – вр.Ушите – Мала Урдина река (до 2500 м.н.в. – в. Мальовица – Зелени рид – х. “Вада”. Не особено популярен. Зависи от снежните условия.
   
3. 
   х. “Мальовица” – Овчарски улей – спуксане по Заешки улей към х. “Мальовица”. Популярен маршрут. Извършва се само при ниска степен на лавинна опасност.
   
4. 
   х.“Мальовица” – вр. Малка Мальовица – вр. Безименен – вр. Орловец – заслон “Орловец”. Много популярен. Безопасен маршрут при спускане извън лавиноопасни улеи.
   
5. 
   х. “Мальовица” – Втора тераса – Еленино езеро - вр. Мальовица. Много популярен. Безопасен маршрут при спускане извън лавиноопасни улеи.
   
6. 
   При ниска лавинна опасност има варианти за спускане по улеите по източния склон на вр. Мальовица. Много популярен. Безопасен маршрут при спускане извън лавиноопасни улеи.
   
7. 
   х. “Мальовица” – Втора тераса – Еленино езеро - вр. Малка Мальовица –спускане към Първа тераса. Популярен маршрут. Спускането се извършва само при ниска степен на лавинна опасност.
   
8. 
   УЦ “Мальовица” – Свинското езеро – вр. Голям купен – вр. Попова капа – вр. Мечит – х. “Мечит”. Не много популярен. Безопасен маршрут.
   

1. 
   Ястребец – вр. Алеко – вр. Мусала – х. “Грънчар”. Не много популярен. Зависи от снежните условия.
   
2. 
   х.” Заврачица” – вр. Манчо – вр. Мусала – х. “Мусала”. Не много популярен. Зависи от снежните условия.
   

1. 
   х.“Рибни езера” – вр. Йосифица – вр. Водни връх – заслон Кобилино бранище – х. “Мечит”. Част от траверса Рила – Пирин. Безопасен маршрут.
   
2. 
   х.“ Рибни езера” – вр. Канарата – вр. Голям мечи връх – х. “Македония”. Част от траверса Рила – Пирин. Безопасен маршрут.
   

Голяма част от алпийските обекти в Рила планина са били активно разработвани и катерени през седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век. По това време са организирани множество масови алпиниади и лагери, проправени са пътеките до повечето обекти и са прокарани почти 90% от съществуващите маршрути. Всички стари турове са екипирани със скални, по-рядко дървени и ролплъгови клинове, голяма част от които са силно корозирали.

През последните години, популярни сред съвременните катерачи са трудните маршрути, които са екипирани с болтове. По-често посещавани са и класическите, стари маршрути, които имат лесен достъп и предлагат приятно катерене с умерена категория на трудност. В резултат, натовареността на катерачните обекти в Рила е неравномерно разпределена.

По-голяма част от едрите скалолюбиви птици (грабливи и вранови) гнездят на непосещавани скални отвеси, каквито има в изобилие в почти всички дялове на Рила. През последните 20 години в планината не са ни известни случаи за катерене по маршрут, на който е имало обитавано гнездо на грабливи птици. Емблематично обаче е изчезването на двойката скални орли (Aquila chrysaetos), която е гнездяла на северната стена на вр. Мальовица по времето на първите изкачвания през 30-те до 50-те години на миналия век. Разполагаме и със по-нови сведения за преминаване по маршрути, на които е имало гнезда с яйца или млади алпийски гарги (Pyrrhocorax graculus), които в последствие са излетели успешно. В редки случаи, в цепки разположени високо по отвесите са наблюдавани и малки прилепни колонии от двуцветни нощници (Vespertilio murinus), които по никакъв начин не могат да бъдат прогонени дори и при редовно катерене на даден маршрут.

Тенденцията за следващите години е затвърждаване популярността/посещаемостта на класическите маршрути и продължаването на традицията за разработване/ обезопасяване на леснодостъпните скални обекти в Мальовишкия дял. Приоритети в дейността на клубовете при поддържането на туровете е по-скоро подобряване качеството на маршрутите и повишаване сигурността по време на изкачванията, отколкото правенето на нови линии. В близко бъдеще не очакваме рязък наплив на катерачи в Рила, което ще запази сегашното сезонно натоварване на определени обекти в Мальовишкия дял. Това би следвало да окаже минимално влияние върху популационните параметри на скалолюбивата фауна и флора, поради незначителното присъствие на катерачи отнесени към територията на парка.

От друга страна, катерачите понякога посещават недостъпни райони, улеи и ждрела, където бракониери необезпокоявани острелват диви животни и тяхното присъствие би осуетило незаконните им действия, особено при алармиране на парковата охрана по места. Високата натовареност в района на х. Скакавица през зимата (януари-февруари) не би следвало да се счита като заплаха за местообитанията и биологичното разнообразие. Огромната лавинна опасност и голямото количество сняг канализират достъпа в района и силно ограничават възможностите за разпръскване на потока от катерачи, които така или иначе катерят основно на големия и малкия водопади. Най-натоварените летни месеци за катерене са юли, август и септември. В зависимост от височината, този период съвпада с (или е след) края на размножителни сезон за почти всички видове диви животни. Засега липсват съобщения за наблюдавано влошаване преживаемостта и оцеляването на определени видове птици или бозайници вследствие присъствието на катерачи.

1. 
   Достъп до катерачните обекти в НП “РИЛА” ще имат всички членове на ФБАК и на Федерациите по алпинизъм, членки на UIAA (Международния съюз на алпийските асоциации).
   
2. 
   Легитимирането пред парковите служители ще става с членска книжка със снимка, подпечатана и заверена за съответната година (приложен образец).
   
3. 
   Членската карта гарантира способността и компетентността на притежателя за извършване на алпийски дейности (катерене и алпинизъм).
   
4. 
   ФБАК се задължава регулярно да информира (чрез писма и електронно) всичките си членове и клубове за утвърдените норми на достъп, временни и сезонни ограничения, правила за лагеруване и поведение на територията на НП “РИЛА”.
   
5. 
   ФБАК не носи отговорност за действия на катерачи, които не се легитимират като нейни членове.
   
6. 
   Настоящият устройствен проект не регламентира алпийски дейности на територията на НП “РИЛА” организирани от туристически агенции и други организации с комерсиална и учебна цел.
   

1. 
   Достъпът до алпийските обекти да се извършва с минимално използване на моторни превозни средства, а в случаите когато това се налага да се използват само позволените за тази цел съществуващи трасета.
   
2. 
   С цел ограничаване на антропогенната ерозия, подходът до катерачните обекти да става по маркираните пътеки и специално маркираните достъпи съгласно Раздел II, т. 4.0 от Плана за управление на НП “РИЛА” (виж Приложение 23). Корекции в достъпа стават след съгласуване с Дирекцията на НП “РИЛА”.
   
3. 
   Поддържането и прокарването на нови катерачни маршрути да става в най-безопасния за дивите животни период, с използването на съвременни, съобразени с международните традиции изисквания за безопасност, некорозионни материали и спазване на алпийските традиции и съвременен стил. Става единствено с изрично одобрение по проект от комисия «Сигурност, екипиране и екология» към ФБАК. До 1 ноември всяка година, ФБАК подава в писмен вид в Дирекцията на НП “РИЛА” бланка с информация за новите маршрути и проведените мероприятия за преекипиране на стари катерачни маршрути.
   
4. 
   По време на подхода, изкачванията и лагеруване катерещите се стремят да ограничат нивото на шума предизвикан от тях.
   
5. 
   Забраняват се изкачванията и пребиваването около обектите, за периода, в който администрацията или парковата охрана на НП “РИЛА” е предизвестила, че са гнездова територия на защитени видове птици и сезонни местообитания на други консервационно значими видове животни.
   
6. 
   Абсолютно недопустими са всякакви опити за временно или трайно прогонване на птици или други скалолюбиви животни, чиито гнезда или леговища се намират около или по линията на маршрутите.
   
7. 
   Абсолютно недопустими са всякакви опити и дейности водещи до увреждане или унищожаване на консервационно значими видове растения и техните микроместообитания.
   
8. 
   С цел ограничаване на безпокойството е препоръчително споделянето на информацията за обитавани гнезда и леговища с други катерачи и парковата охрана.
   
9. 
   При забелязване на нарушения, катерачите уведомяват своевременно служителите от парковата охрана и/ или администрацията на парка.
   

1. 
   Лагеруването е позволено само на определените в този устройствен проект места и периоди.
   
2. 
   Изрично се забранява паленето на огън извън специално обозначените за тази цел места.
   
3. 
   Забранява се окопаване на палатките, местенето на камъни, сечта на дървета, събирането на растения и животни, както и на всякакви дейности, които променят естествения облик на местообитанието.
   
4. 
   Задължително е катерачите да изнасят извън границите на парка целия боклук, останал след тяхното пребиваване, а при възможност да изнасят и боклука оставен от други.
   
5. 
   При липса на обозначени тоалетни трябва да се спазва адекватна дистанция от хижите, временните лагери, планинските потоци, реки и езера с цел спазване на санитарните норми, естетическите стойности и естетвения облик на местообитанията.
   
6. 
   Забранява се бивакуването в района на Седемте езера в периода за бивакуване на Общество Бяло Братство България (20 юли-30 август всяка година).
   

Номерацията на обектите отговаря на обозначенията в приложения картен лист.