НАСТОЯЩО ПОЛЗВАНЕ НА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ТЕРИТОРИИ

1.16. НАСТОЯЩО ПОЛЗВАНЕ НА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ТЕРИТОРИИ

1.16.1. Горско стопанство

Основна горсокостопанска практика в региона е отглеждането на насаждения с хибриди тополи в терасата на река Марица. В такива насаждения се провежда гола сеч, след което се извършва изкореняване на коренищата и пълна почвоподготовка за последстващото залесяване. Засаждането е дълбоко като се използва механичен свредел за достигане на водоносните пластове.

Извън културите от тополови насаждения, горския фонд в прилежащите територии във водосбора на ЗМ е зает основно от издънкови дъбови гори. Площта на тези гори е много малък и основната част от водосбора на реките заустващи се в ЗМ “Злато поле” е обезлесен. Това обуславя ерозия на стръмните склонове и поройния характер на двете реки. В следствие на това се предизвиква отлагане на големи количества наноси във коритата им и техния приемник (ЗМ “Злато поле”). Друг използван вид за залесяване в региона е псевдоакацията. Това растение е непридирчиво към условията, има добре развита коренова система и е предпочитан вид не само за брегоукрепване и борба с ерозията, но се използва и като интензивна култура. Вида е ценен и от производителите на пчелен мед.

1.16.2. Селско стопанство

ЗМ “Злато поле” граничи с останалата част от землищата на селата Злато поле, Брод, Нова надежда и Райново. Прилежащите земеделски земи от тези землища се обработват от арендатори и частни стопани (в селата Злато поле, Райново, Нова надежда и Брод липсват земеделски кооперации). Основни култури, които се отглеждат са: царевица, житни култури, слънчоглед, люцерна, бостани и рядко трайни насаждения. Животновъдството е концентрирано в ръцете на дребни животновъди. Голяма част от прилежащата земеделската земя не се обработва и се ползва за паша на добитъка ( за 2006 около 40 %). Собствеността на земята е основно частна (Таблица 2, Приложение 1.17.2.1.).

1.16.3. Лов и риболов

Вида и числеността на дивечовите запаси в прилежащите територии се предопределя от вида на ловните територии. Преобладават предимно открити пространства (пасища, запустели и обработваеми земеделски земи) което е причина основен дял от лова да се пада на дребния дивеч (заек, фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гривек), а през зимата - диви патици и др. Дивеча се стопанисва ловните дружинки. Спорадично по инициатива на ловните дружинки се разселва дивеч, основно пернат.

Извършва се любителски риболов основно в р. Марица, по малко се посещават микроязовирите и малка част от тях са арендовани. Основен проблем за риболова в р. Марица е бракониерството изразяващо с в лов с нерегламентирани средства – различни видове мрежи (даули, срекмета, парашути), бомби и др. Напоследък особено опасен и труден за санкциониране е риболова с електрошок, със който могат да се уловят големи количества риба.

1.16.3. Туризъм

В региона като цяло няма развит традиционен туризъм. Липсата на неповлияна от човешката намеса природа е основна причина региона да остане извън екотуристическите дестинации в страната. Единствено някои алтернативни форми на туризма като: културно историческия туризъм, орнитотуризъм (бърд уотчинг), опознавателен туризъм, приключенски, и др. биха имали потенциал. Основен фактор за развитието на последните е река Марица и влажните зони покрай нея. Наличието на големи индустриални замърсители на територията в района компрометират стойността и значението на този стопански сектор.

ПЪРВА ОЦЕНКА

1.17. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА

Тази оценка определя значението на определени характеристики в защитената местност. Това са видове или групи видове, типове природни местообитания. Значението на тези характеристики се определя чрез оценка на техните уязвимост, рядкост, естественост, типичност, размери, биологично разнообразие, стабилност и нестабилност.

1.17.1. Уязвимост

Природният комплекс на защитената местност е с висока степен на уязвимост, тъй като повечето от природните екосистеми в него са, или са били подложени на дългогодишна и силна антропогенна преса.

1.17.1.1. Води

Качеството на водите в ЗМ “ Злато поле” е свързана с няколко вида дейности свързани със замърсяване на повърхностните и подпочвени води. Най-голямо замърсяване идва от изхвърлянето на БОВ във две реки Долнобелевска и Златополска. Селищата които заустват отпадните си води са с. Злато поле и с. Долно Белево. Също така и някои дейности свързани със селското стопанство допринасят за влошаване качеството на водите:

Благодарение на наличието на масиви от папур и тръстика ЗМ има известна самопречистваща функция, която смекчава вредното действие на органичното замърсяване.

• 
  Създаване на пунктове за хидрологичен мониторинг и включването им към националната система за мониторинг на няколко горещи точки и последващ контрол от страна на компетентните органи;
  
• 
  поддържане на високо водно ниво в мъртвицата за разреждане на концентрацията на неорганичните замърсители;
  
• 
  контрол върху използването на пестициди и изкуствени торове;
  
• 
  анализ на тъканни проби от дълголетни видове риба (щука) за установяване биоакумулацията на пестициди и др. замърсители на водата.
  

1.17.1.2. Природни местообитания

Висока степен на уязвимост съществува по отношение на местообитанията 3130 – поради променящото се водно ниво и 3270 – където тъпкването от риболовци и пасящи животни е много интензивно. Уязвими поради антропогенен натиск са съобществата 6430, при които основните проблеми идват от механичното им унищожаване заради практикуване на водни спортове, а също и корекции на бреговете (в северната част на ЗМ). Близостта на населеното място до северната граница на защитената местност създава директен контакт с битовите и стопонските отпадъци, което неминуемо води до промяна както в качествата на водите, така и механично замърсяване на бреговата ивица.

Ограничаване на достъпа на домашни животни и риболовци до територията на ЗМ.

1.17.1.3.Флора и растителност

Поради значителната антропогенна дейност са застрашени дървесните видове намиращи се на североизточната част на ЗМ (предимно от изсичане).

Използването на моторни съдове за водни спортове (джетове, скутери и др.) може да доведе и до механично унищожаване на хидрофитните видове с консервационно значение.

Степенна уязвимост на представителите на флората: висока

1.17.1.4. Фауна

Видовете от безгръбначната фауна, които са пряко или косвено свързани с влажните зони са лесно уязвими и зависими от водното ниво и замърсяването на Мъртвицата. Унищожаването на някой микрохабитати ще доведе до загубата на много консервационно значими видове.

От гръбначните с висока степен на уязвимост са 74 вида или общо 42 % от всички описани за ЗМ. Основни причини водещи до това са:

• 
  Загуба на местообитания и убежища свързани с промяна във водното ниво и застрояване;
  
• 
  Замърсяване на водите;
  
• 
  Бракониерски лов и риболов;
  
• 
  Междувидови отношения – инвазия на интродуценти (главно сред рибите).
  

• 
  управление на водното ниво за възстановяване и поддържане на влажни местообитания
  
• 
  разширяване на защитената територия
  
• 
  засилен контрол върху бракониерството и незаконните действия свързани със строителството
  
• 
  контрол върху популациите на инвазивни видове, реинтродукция на местни видове и подпомагане на такива с намаляващи популации.
  
• 
  мониторинг за състоянието на консервационно значими видове
  
• 
  определяне на зони със ограничен режим на достъп (гнездови и зимовни местообитания на птици с висок консервационен статус)
  

1.17.2. Рядкост

1.17.2.1. Природни местообитания

1.17.2.2. Флора

1.17.2.3. Фауна

От гръбначните са установени 30 вида с висока степен на рядкост или 17% от всички описани видове. На национално ниво местонста е едно от малкото места във които има смесени чаплови колонии с гнездящи малка бяла чапла, сива, нощна чапла, гривеста чапла. В местноста гнезди и световно застрашения вид белоока потапница (в настоящето проучване вида не бе установен), местообитание и място за размножаване на сирийскта чесновница, големия гребенест тритон и обикновенната блатна костенурка. В ЗМ зимува и голяма част от популацията на световно застрашения вид малък корморан (до 2000 индивида). Също така през зимата могат да се наблюдават много редки за страната видове птици като: ням и поен лебед, големия водин бик, бялата чапла и др. Местността е местообитание и за редките видвое видра, дива котка, лалугер, пъстър пор. От рибите редки видове за страната са змиорката и златистата каракуда. Тук се среща балканския ендемит балкански щипок и мраморното попче (понтокаспийски реликт включен в червената книга на Черно море).

1.17.3. Естественост

По-голяма част от местообитанията на територията на защитената местност се отличават с ниска степен на естественост. Това налага мониторинг и необходимост от мерки, осигуряващи тяхното по-нататъшно възстановяване и развитие.

1.17.3.1. Природни местообитания

1.17.3.2. Флора и растителност

1.17.3.3. Фауна

1.17.3.4. Необходими мерки

• 
  Възстановяване на деградирали площи;
  
• 
  Мониторинг върху състоянието на екосистемите и популациите на видовете;
  
• 
  Постепенна подмяна на неместни видове (борба с интрудуцентите).
  

1.17.4. Типичност

1.17.4.1. Природни местообитания

В следствие на човешката дейност се формират следните местообитaния:

• 
  обработваеми площи (I1.1);
  
• 
  културите от тополи (G1.C1);
  
• 
  слабо, засолените пасища (Е6.22).
  

1.17.4.2. Флора и растителност

В защитената местност има значителни територии от гори повлияни продължително време от антропогенното въздействие. Те са станали неотменна част от променения ландшафт. Такива са всички интензивни тополови култури. Нетипични за територията са културите с участие от акация, аморфа и айлант.

1.17.4.3. Фауна

За горските местообитания са типични чинката, големия пъстър кълвач, зеления кълвач, големия синигер, големия ястреб, смока мишкар, южния славей и др.

За откритите пространства типични са качулатата чучулига, жълтата стърчиопашка, лалугерът, големия стрелец и др.

Необходими мерки:

• 
  запазване и въстановяване на типичните местообитания;
  
• 
  възстановяване на популации на типични видове растения и животни.
  

1.17.5. Размери

• 
  включване на местността в по голям комплекс от влажни зони
  
• 
  част от прилежащите площи да се обяви специален режим на ползване
  

1.17.6. Биологично разнообразие.

Приоритетни хабитати за опазване са 6430, 91E0. На сравнително малка територия са представени над 220 вида или около 8 % от общия брой на растителните видове в България. Общият брой видове гръбначни е 178 или 22% от тези страната, за безгръбначните не може да се напправи точна оценка. Имайки предвид малката площ на ЗМ, биорзнообразието е високо в сравнение с останалите подобни по площ и дори доста по-големи защитени територии у нас. Сред факторите, които обуславят видовото богатство на района са наличието на голям екологичен коридор (р. Марица), близостта на друг биогеографски район, ниската надморска височина и др.

• 
  реинтрудукция на изчезнали видове;
  
• 
  създаване на благоприятни условия за завръщането на изчезнали видове.
  

1.17.7. Стабилност и нестабилност.

Характерно за защитената местност е нестабилността на екосистемите, причинена главно от антропогенната дейност – изсичане на дървесна растителност по островите и на брега, култивиране и деградация на освободени площи, водочерпене. От естествените процеси които влияят негативно върху неустойчовоста на екосистемета са сукцесията и климатични промени водещи до пресъхване на водни площи.

1.17.7.1. Природни местообитания

1.17.7.2. Флора

1.17.7.3. Фауна

• 
  Поддържане на добър воден режим;
  
• 
  Възстановителни и поддържащи дейности;
  
• 
  Мониторинг на водните обекти;
  
• 
  Дейности за видове в критично състояние.