Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление

4.4. РАБОТЕН ПЛАН

Според ЗЗТ (чл.60, ал.3) се предвижда публично обсъждане на изпълнението на Планове за Управление на На национални и Природни паркове, което се организира от МОСВ на всеки четири години. На него присъстват представители на заинтересованите държавни органи, областни управители, общини, научни и неправителствени организации.

За останалите типове защитени територии няма регламентирани условия и задължителност за извършването на четиригодишна ревизия. Затова предлагаме следната схема, придържайки се към заданието на ЗМ.

• 
  Ревизия на ПУ “Злато Поле” – Министерство на околната среда;
  
• 
  Начин на участие в прегледа (ревизията) на ПУ - Обществено обсъждане;
  
• 
  Участници на национално ниво – БАН, Национални НПО, Университети;
  
• 
  Участници на местно ниво – РИОСВ-Хасково, собственици, Общини, ДЛ Хасково, ИАРА-Хасково, местни НПО;
  
• 
  Проекти предмет на оценка – Програми: 4.3.3.Управление на горските хабитати 4.3.4. Управление на популациите на приоритетни видове; 4.3.6 .Управление на водния режим; 4.3.9.Управленска структура;
  
• 
  Критерии за оценка:
  
  • 
    за програма 4.3.3.: площ съществуващи гори; площ новосъздадени; случаи на браконерски сечи;
    
  • 
    за програма 4.3.4.: брой гнездящи индивиди в смесена чаплова колония; брой гнездящи белооки потапници; загнездване на малък корморан; брой зимуващи малки корморани; брой зимуващи видове; успешно реинтрудуцирани видове; площ на запазени хабитати; площ на въстановени хабитати.
    
  • 
    за програма 4.3.6.: брой дни с ниво на водата - 0.50 м; качествен състав на ихтиофауната.
    
  • 
    програма 4.3.9.: брой установени нарушения; брой неустановени нарушения; брой реализирани проекти.
    

В края на годината се извършва отчет за изпълнените задачи и проекти и тяхното значение за постигане на оперативните цели на Плана за Управление. Оценка на извършената работа и изразходваните средства и време по изпълнението на проектите се прави текущо през годината. Това позволява да се променят приоритетите при изпълнение на дейностите и да се пренасочат средства. В отчетите ще се отчетат и причините за неизпълнението на задачите. Оценката на изпълнението на проектите заляга в годишните отчети на УС на ЗМ и представлява база за съставянето на годишния план и средства за следващата година. В годишния план се вземат предвид и писмено изразени становища и препоръки на всички членове на УС и отделни заинтересовани физически и юридически лица. Годишните оценки на дейностите се представят на РИОСВ-Хасково.

1. 
   Ангелов М., 2002. Орнитофауна на влажните зони по поречието на река Марица в границите на община Димитровград. Дипломна работа, АУ – Пловдив, факултет по растителна защита и агроекология, 106 с.
   
2. 
   Ангелов П, 1994, Атлас по Зоология. Безгръбначни животни. София, Просвета, 320.
   
3. 
   Архив на Зелени Балкани
   
4. 
   Берберова, Д., Димитрова, Л., (2001): Плановете за управление на защитени територии – съвременен подход за природозащита и регионално развитие, Юбилеен сборник “50 години ландшафтна архитектура” София.
   
5. 
   Бешковски, В., (1994): Фауна на България, т. 23, БАН, София
   
6. 
   Боев. Н, Ж. Георгиев, С. Дончев, 1964, Птиците на Тракия, Фауна на Тракия, част 1, БАН, 56-105 с.
   
7. 
   Бондев, И. (1991): Растителността на България. Карта в М 1: 600000 с обяснителен текст. София, Университетско издателство.
   
8. 
   Бондев, И., Йорданов, Д. (1973): Карта на горите. В: Гълъбов Ж.(ред.) Атлас на Народна Република България. С.
   
9. 
   Борисов Б., 1996. Непубликувани материали относно орнитофауната на ЗМ“Злато поле”
   
10. 
    Ботев, Б., и др., 1985. Червена книга на НР България, Том 2, Животни. София, БАН, 184 стр.
    
11. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучаване върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Ч. I. Костенурки (Testudinata) и гущери (Sauria). Изв. Природонаучни Институти в София, VI, 150- 207.
    
12. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучаване върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Ч. II. Змии (Serpentes). Изв. Природонаучни Институти в София, VII, 106- 188.
    
13. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучаване върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Ч. III. Опашати земноводни (Amphibia, Caudata). - Изв. Природонаучни Институти в София, XIV, 171- 237.
    
14. 
    Буреш, И., Й. Цонков. 1933. Изучаване върху разпространението на влечугите и земноводните в България и по Балканския полуостров. Ч. IV. Безопашати земноводни (Amphibia, Salientia). - Изв. Природонаучни Институти в София, XV, 68- 165.
    
15. 
    Велев С., 1990. Климатът на България. Народна просвета. София, 180 с.
    
16. 
    Груев Б., Кузманов Б.,1994. Обща биогеография. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 498 с.
    
17. 
    Димова Д., Христов И., Цонев Р., Белев Т., (2003): Приложение в България на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора и на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици чрез Закона за биологичното разнообразие, стр. 40 – 41.
    
18. 
    Живков М., Д. Добрев, 2001 г., Рибите, Земноводните и Влечугите на Родопите, Български Съюз за Защита на Родопите, София, 128 стр.
    
19. 
    Живков М., Проданов К., Тричкова Т., Райкова-Петрова Г., Иванова П., 2005. Рибите в България: проученост, опазване и устойчиво използавне. Във: Петрова, А. (ред.), Сегашно състояние на Българското биоразнообразие – проблеми и переспективи. Българска Биоплатформа, София, с. 247-281.
    
20. 
    Защитена Местност “Дуранкулашко езеро” – план за управление, работна версия 1998, 86 с.
    
21. 
    Защитена Местност “Калимок-Бръшлен” – план за управление, работна версия, 2006, 172 с.
    
22. 
    Иванова С., М. Николова, С. Георгиева, С. Михов, 2001. Доклад за екологична оценка на GEF "ВВЗНЗ", 101 с.
    
23. 
    Карапеткова, М., М. Живков, 1995. Рибите в България. Gea-Libris, София.
    
24. 
    Карапеткова, М., М. Живков, К. Александрова – Колеманова, 1993. Сладководните риби на България. В: Национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие. Том 1. Отг. Редактор Мариета Сакалян. 522 – 523 с.
    
25. 
    Костадинова И. (съст.), 1997. Орнитологично важните места в България. БДЗП, София, 176 с.
    
26. 
    Костадинова И., С. Дерелиев, 2001. Резултати от среднозимното преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001 година, София. 133 с.
    
27. 
    Маркович, А. 1910. Принос за пеперудната фауна на Родопите. Трудове на Българското природоизпитателно дружество 4: 80—92.
    
28. 
    Мичев Т., П. Петров, 1984. Гнездово разпространение на сивата чапла (Ardea cinerea) в България - Известия на музеите в Южна България, София, БАН, 10, 17-26 с.
    
29. 
    Мичев Т., П. Янков, 1993. Орнитофауна – доклад от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади. Том II, 585-614.
    
30. 
    Муравеев Ю., Б. Иванов. 2002 Национален план за действие за опазването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) в България, 2002-2006 г. – В: Янков, П. (отг. Редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазваето им, Част 1. БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 13 - 35.
    
31. 
    Нанкинов Д. И кол. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив, 2004.
    
32. 
    Нанкинов Д., 2000. Застрашените животни в България. Природозощитен статус и разпределение по екосистеми. София, Академично издателство “проф. Марин Дринов”, 200 с.
    
33. 
    Нанкинов Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов, 1997. Фауна на България. Т. 26 Aves. Ч. ІI. София. БАН, 427 с.
    
34. 
    Национален план за опазване на биологичното разнообразие, София, МОСВ, 2000.
    
35. 
    Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005-2010 година, София, МОСВ, 2005.
    
36. 
    Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България. Министерство на околната среда и водите, 55 с.
    
37. 
    Николов Х., Марин С., Даракчиев А., 2000. Малкият корморан в България: Състояние на популацията. План за действие. Сдружение “Зелени Балкани”, 39 с.
    
38. 
    Общински план за развитие на община Димитровград за периода 2006 – 2013
    
39. 
    Общински план за развитие на община Хасково за периода 2007 - 20013
    
40. 
    Паркър С., 2002, Речник по биологични науки, София, Наука и изкуство, 741 с.
    
41. 
    Патев П., 1950. Птиците в България. София, БАН, 364 с.
    
42. 
    Петков Н. 2002 Национален план за действие за опазването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) в България, 2002-2006 г. – В: Янков, П. (отг. Редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазваето им, Част 1. БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 61 - 85.
    
43. 
    Пешев Ц., Д. Пешев, В. Попов, 2004 Фауна на България, , т.27, Mammalia, София, БАН, 632 с.
    
44. 
    Попов В., А. Седефчев, (2003): Бозайниците в България. Определител. Библиотека
    
45. 
    Сборник Международни конвенции за опазване на биологичното разнообразие, 1998. Сдружение “Зелени Балкани”, съставител, 207 с.
    
46. 
    Сименов С., Т. Мичев, Д. Нанкинов, 1990. Фауна на България, том 20. Aves. Ч. І. София, БАН, 350 с.
    
47. 
    Симеонов С., Т. Мичев, 1991. Птиците на Балканския полуостров. “Петър Берон”, София, 249 с.
    
48. 
    Стойчев С., А. Петрова. 2003. Защитените територии в Източни Родопи и Сакар планина.Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Природозащитна поредица - книга 7,48 с
    
49. 
    Хибаум Г., Мичев Т., Василев В., Узунов Й. (2000). План за управление на Биосферния резерват “Сребърна”, София, 157 с.
    
50. 
    Червена книга на НР България, 1985. Том 2: животни. 183 с.
    
51. 
    Abercrombie M., M. Hickman, M. Jonson, M. Thain, 1992. The penguin dictionary of biology. London, Penguin Books, 600 p.
    
52. 
    Allaby M., 1994. The concise oxford dictionary of ecology. Oxford, Oxford University press, 415 p.
    
53. 
    Michev T., L. Profirof, 2003. Mid-winter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results form 25 years of mid-winter counts carried out at the most important Bulgarian wetlands. Sofia – Moscow. 160 p.
    
54. 
    Mikatova B., M. Vlasin, 2002. Ochrana obojzivelniku, in: Metodika Ceskeho ochrancu prirody c. 1, Brno, 137 p.
    
55. 
    Swensson L., P. Grant, 2000. Bird guide. Harper Collins Publishers, London, 392 pp.
    
56. 
    Tucker G., Heath M., 1994. Birds in Europe: Their Conservation status. Cambridge, U. K.: Bird Life International: Bird Life Conservation Series 3, 600 pp.
    
57. 
    http://bbf.biodiversity.bg/indexdoc.php
    
58. 
    http://www.bspb.org/
    
59. 
    http://www.cites.org/
    
60. 
    http://www.dimitrovgrad.bg/
    
61. 
    http://www.ecnc.nl/doc/europe/legislat/bern.htlm
    
62. 
    http://www.nature.eionet.eu.int/
    
63. 
    http://www.redlist.org/