Министерство на околната среда и водите

3.3 Проекти

Активности

1. Ежегоден мониторинг на колонията (с финансовата помощ на Биологичната станция “Тур дю Валат - Франция).

Януари

• 
  Окончателен и последен оглед на гнездовата колония преди пристигането на пеликаните.
  

• 
  Регистриране и проследяване на пристигащите в колонията пеликани.
  

Март

• 
  Установяване на броя на гнездещите двойки, на неразмножаващите се възрастни и млади птици, на гнездата и на снесените яйца; установяване броя на отказалите се от гнездене двойки, на направените, но без снесени яйца гнезда; на снесените, но не излюпени яйца; установяване размера на компрометираното гнездене, както и на причините за това.
  
• 
  Отчитане номерата и цвета на пръстените, наблюдавани по гнездещите птици.
  
• 
  Извършване на наблюдения върху поведението на пеликаните.
  
• 
  Изготвяне на междинен отчет за извършените наблюдения в колонията.
  

Април

• 
  Установяване броя на закъснелите гнездещи двойки, на неразмножаващите се възрастни и млади птици, на гнездата и на снесените яйца; установяване броя на отказалите се от гнездене двойки, на направените, но без снесени яйца гнезда; на снесените, но не излюпени яйца; установяване размера на компрометираното гнездене, както и на причините за това.
  

• 
  Отчитане номерата и цвета на пръстените, наблюдавани по гнездещите птици.
  
• 
  Извършване на наблюдения върху поведението на пеликаните.
  
• 
  Изготвяне на междинен отчет
  

Май

• 
  Установяване броя и възрастта на излюпените малки; на не излюпените яйца, както и на причините за това.
  
• 
  Отчитане номерата и цвета на пръстените, наблюдавани по гнездещите птици.
  
• 
  Извършване на наблюдения върху поведението на пеликаните.
  
• 
  Влизане в колонията за опръстеняване на малките.
  

Юни - Юли

• 
  Продължаване на наблюденията в колонията по схемата от предишните месеци
  
• 
  Установяване броя на малките пред излитане; определяне датите и начина на напускане на колонията от младите и възрастни птици.
  
• 
  Изготвяне на окончателен отчет; анализ на получените резултати и изготвянето на предложения за по-ефикасно опазване на вида.
  

2. Поддържащи дейности в колонията на пеликаните (с финансовата подкрепа на Swarovski Optik Ltd.).

Извършване на традиционните поддържащи дейности в колонията (август-септември всяка година):

• 
  Ремонт (преместване) на оградата;
  
• 
  Окосяване на ивица тръстика от външната страна на оградата;
  
• 
  Поставяне на окосената тръстика под формата на “сандвичи” върху гнездилищата на пеликаните по начина, осъществен от Фондация “Льо Балкан” през есента на 1998 и 1999 г.;
  
• 
  Подготовка на укритието и тунела за следващия размножителен сезон;
  
• 
  Ремонтиране на гнездилищата и на дървените наколни платформи (октомври всяка година);
  
• 
  Изработване, транспортиране и монтиране в гнездовата колония на изкуствена плаваща платформа (понтон) с обща площ от 50 м² (август-октомври 2000 и 2001 г.);
  
• 
  Проучване възможностите за монтиране на стационарна видеокамера в колонията за дистанционни наблюдения от посетители;
  
• 
  Основаване на офис на фондация “Льо Балкан” в сградата на управлението на резервата, закупуване на лодка, екипировка и съоръжения за мониторинг.
  

специално изготвена инструкция.

Активности:

• 
  Съхраняване на хранителната база и на рибните популации най-вече около гнездовите колонии;
  
• 
  Проследяване на числеността в гнездовите колонии;
  
• 
  Проследяване на екологичните промени в ключовите места за вида;
  
• 
  Провеждането на научни изследвания върху екологията на вида, особено върху хранителния спектър, с оглед възможния конфликт с рибовъдството и влиянието на вида върху рибните съобщества;
  
• 
  Организиране в ключовите места на обществени кампании и обучение, които да бъдат насочени към учащи се, ловци, рибари и местни общини около влажните зони.
  

За възвръщането на голямата бяла чапла в Сребърна е необходимо да бъде разработена отделна програма, в която да бъде включен и европейският опит в това отношение.

Запазването на вида като гнездещ в Сребърна е в зависимост от фактора “спокойствие”, подобряването на хранителната база в самия резерват и запазването на тръстиковите масиви, където се разполагат колониите.

• 
  Проучване на негативните фактори върху гнездовата популация в Сребърна;
  
• 
  Засаждане на единични дървета от бяла топола и бяла върба.
  

• 
  Неокосяване на тръстиковите масиви;
  
• 
  Обезпечаване на фактора “спокойствие”.
  

• 
  Мерките за обезпечаване качеството на местообитанията за хранене на вида следва да намерят повече място в селскостопанската практика;
  
• 
  Да се контролира използването на местата за хранене на гъските и да се извършат проучвания за определяне изискванията на гъските към местообитанията и заплахите за тях в съответното място;
  
• 
  Да се информират ловците за значението на вида, за проблемите по опознаването му и за необходимостта да се избягва лова в ключовите места.
  

• 
  Обезпечаване на фактора “спокойствие” по време на мътенето;
  
• 
  Неокосяване на тръстиковите масиви;
  
• 
  Присъединяването към резервата на прилежащите дунавски острови, където пребивават големи ята от този вид по време на скитания, линеене, миграции и зимуване.
  

• 
  Да бъдат проследявани и регулирани случаите на безпокойството и смъртността при вида, причинени от лова;
  
• 
  Да се обезпечи стриктен контрол при употребата на родентициди и да се обезпечи пълна забрана в основните места за хранене;
  
• 
  Да се постави началото на екологични и етологични проучвания на вида в зимовищата му.
  

• 
  Да не се залесяват части от голите хълмове около резервата, където са разположени гнездата. Такава грешка е извършена с залесяването на Коджа баир, където е имало мътеща двойка;
  
• 
  Повишаване на природозащитното образование и възпитание на местното население, което има стара традиция да изземва птици от дивата природа и да ги отглежда като домашни животни;
  
• 
  Доставяне и освобождаване на млади птици от Експерименталната станция “Калимок”, където се отглеждат птици за пускане в дивата природа.
  

• 
  Обезпечаване на фактора “спокойствие” по време на мътенето;
  
• 
  Неокосяването на тръстиковите масиви.
  

• 
  Повишаване на екологичната и природозащитна култура на ловците и рибарите;
  
• 
  Подхранване на зимните популации;
  
• 
  Построяване на 4-5 изкуствени гнезда на стари бели тополи по дунавските острови срещу Сребърна.
  

• 
  Да се насърчи изготвянето на програми за устойчиво развитие на селскостопанските райони, които са от значение за ливадния дърдавец;
  
• 
  Да се подпомогне екстензификацията на селското стопанство, вкл. намаляване на изкуствените торове, в районите с гнездещи ливадни дърдавци;
  
• 
  Да се подпомогне въвеждането на мерки за насърчаване селските стопани към такива начин на стопанисване на земята, които да толерират вида.
  

• 
  Извършване на природозащитни дейности в районите с интензивно земеделие около резервата;
  
• 
  Провеждане на образователни дейности за повишаване на природозащитната и екологична култура на местното население и по специално за културната и научна стойност на голямата дропла.
  

Анотация: Сега съществуващият северен шлюз е конструиран така, че да противостои на навлизането на високи дунавски води в канала. При високи нива на водите в езерото този шлюз пропуска води обратно в реката. В резултат от този недостатък на шлюза, площта, разположена на югозапад от него и заключена отвсякъде от диги (Прил. 1, Kарта 10) макар и бавно пресъхва. Поради това резерватът ежегодно се лишава от 120 ha плитки и богати на хранителни вещества водни площи, които се използват от голям брой водолюбиви видове птици за хранене, размножаване и почивка. С малка реконструкция и ремонт на северния шлюз, той ще може да задържа високите води до ниво 13.2 м в северната част на резервата до края на размножителния период.

1. 
   Технико-икономическа оценка
   
2. 
   Извършване на преустройството
   

Анотация: Вредното влияние на еутрофикацията се изразява в ускоряване на сукцесията, ускоряване затиняването и намаляване дълбочината на езерото, намаляване на биоразнообразието и нарушаване на трофичната мрежа (вж. раздели 1.14.6, 1.16.2.1 - 1.16.2.5). Независимо от благоприятните тенденции през последните две години (1.14.6 и 1.16.2.5) все още остава потенциалната опасност нивото на еутрофикацията наново да се повиши. След повишаване на водното ниво през 1998-2000, голяма част от тръстиката заедно с кореновата й система загива под дълбоките водни пластове. Очевидно голяма част от биогенните елементи азот и фосфор остават химично блокирани в анаеробната маса от корени и седименти, но в дългосрочен план те наново могат да се върнат в цикъла на биогените на екосистемата. От друга страна голямо количество биогени остава в полутечната тиня над глинестата опора (сърповидната свита – раздел 1.14.1 и 1.14.5.) на дъното на езерото. Ориентировъчната оценка на запасите от азот и фосфор, базирана на анализите в част 1.14.5 показват следното:

Този значителен резервоар на биогенни (в голямата си част биологично достъпен) винаги ще подържа високи нива на еутрофикацията. Остава опасността за възникване на цъфтежи на планктона, водещи до анаеробни условия във водния стълб и всички произтичащи вредни последствия поради нарушаване на трофичната мрежа и измиране на организми.

Значително подобряване на режима на биогените може да се очаква като се изсмуче голяма част от течната тиня в езерото. Като резултат ще се намали до голяма степен достъпния запас от биогени и ще се увеличи средната дълбочина на езерото с всички добри изгледи за намаляване нивата на еутрофикация и спиране/връщане на сукцесията.

Цел: Намаляване на биологично-достъпните пулове от азотни и фосфорни съединения в езерото и с това намаляване на продукцията на фитопланктона и отчасти на тръстиковия масив. Частично спиране на сукцесията чрез удълбаване на езерото.

Варианти и условия за изпълнение:

Съгласно международната практика (Bjorg, 1994) при изсмукването на тинята не трябва да се допуска:

• 
  Значително ресуспендиране (връщане на значителни количества биогени във водния стълб)
  
• 
  Връщане на водата, с която се изсмуква тинята, обратно в езерото, тъй като тя също съдържа високи концентрации биогени.
  

Площите, предвидени за удълбаване са представени на прил. 1, карта 12. При наличие на средства към тези площи може да се присъединят локвата "Камъка" и блатото "Търлица".

Средна площ за обработка 150 ha

Средна дебелина на тинята 1 m

Средно водно съдържание 85 % (75-95 % )

Среден обем за изпомпване 1500 000 m³

Сухо вещество около 225 000 m³

Цена (предварителна оценка)

Цена за изсмукване на 1 m³ сухо вещество с изхвърляне на 3 km - 7.6 лв

Цена за 225000 m³ – 1,71 млн. лв

Цена за връщане на 1300 000 m³ вода около 1 млн. лв.

Общи разходи (транспорт на техника, довеждане на електрозахранване и т.н.) - 1 млн. лв

Изготвяне на технико-икономическа документация на проекта и предварителни проучвания 20 000 лв.

1. 
   Предварително проучване на геологичния профил под езерото
   
2. 
   Изготвяне на технико-икономическа документация.
   

Вариант Б – Депониране на тинята с последващо използване за почвено наторяване и подобряване

1.3. Икономическа обосновка

2. Подготвителни дейности

2.1. Транспорт и монтаж на техниката

2.2. Прекарване на електроснабдяване

2.3. Извършване на работата
ПРОЕКТ 2.2.2.: ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ТРЪСТИКАТА

Анотация: Известно е, че сукцесията в езерната екосистема се развива основно за сметка на настъпването на тръстиката към откритата водна площ. В миналото предния фронт на тръстиката се е откъсвал и част от плаващите тръстикове острови (кочки) са изнасяни в р. Дунав при периодичното нахлуване и изтичане на високите води обратно в Дунава. Сега поради нарушения воден режим площта на тръстиката постоянно се увеличава. За периода след 1948 г. са обрастнали с тръстика около 15 % от водната площ като голямата част е върху кочки – подвижни плаващи острови. (Прил. 1, Карта 8). Основната част от “новата” тръстика е разположена в южният край на езерото и около входовете на двете локви Пристана (западната част) и Камъка (в източната част) .

При реализацията на проекта “Отстраняване на тинята….” в езерото ще се вкара техника, която ще бъде способна да отстрани и част от тръстиката. Тази операция би трябвало да се реализира така или иначе при необходимост да се вкара през тръстиката техника в Пеликанската локва за нейното удълбаване. Условията за извършване на изземване на тръстиката заедно с кореновата маса са:

• 
  Да не се нарушава екологичния характер на езерото
  
• 
  Да се изземва тръстика само по периферията на водното огледало без да се разрушават местообитанията на водоплаващи птици
  

Обем на работата:

Среден периметър на езерото 6500 м

Среден обем на отстранената маса при дебелина на отстранения пласт 1 м е около 4200 м³

Очаквана цена 4200 х 12 лв = 50000 лв

Допълнителни разходи (транспорт на техника и др.) 50000 лв