- Операция 1.4. „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”-

• 
  Брой на сключените договори към 31.12.2009г. по ОПОС с бенефициенти от Североизточен район – 29 договора на обща стойност 118,2 млн.лв
  

- Техническа помощ Сектор “Отпадъци” Одобрени проектни предложения – 7

- Строителство сектор «Води»: Одобрени проектни предложения – 6

- Биоразнообразие –одобрено 1 проектно предложение

• 
  Брой на сключените договори към 30.06.2009г. по ОПРКБИ с бенефициенти от Североизточен район – 33 договора на обща стойност 10 285 866.82 лева, от които:
  

• 
  По Процедура 1.1.1:2007BG161PO003/1.1.1-01/2007 „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия” - 2 броя на стойност 661 710.50 лева
  
• 
  По Процедура 1.1:2007BG161PO003/2.1.2-01/2007 „Технологична модернизация в предприятията” – 11 броя на стойност 7 709 874.32 лева
  
• 
  По Процедура 2.1.2:2007BG161PO003/2.1.2-01/2007 „Покриване на международно признати стандарти” – 20 броя на стойност 1 914 282.00 лева
  

• 
  Брой на сключените договори към 30.06.2009г. по ОПРЧР с бенефициенти от Североизточен район - 125 договора на обща стойност– 9 631 456,60, от които:
  

- Общ брой сключени договори за СИР с АСП като договарящ орган: 45 броя на стойност 4 605 714,09 лева

- Общ брой сключени договори за СИР с МОМН като договарящ орган: 52 броя на стойност 2 476 181,39 лева

• 
  Брой на сключените договори към 30.06.2009г. по ОПАК с бенефициенти от Североизточен район – 23 договора (18 НПО и 5 структури на държавната администрация от областите Варна, Шумен, Добрич и Търговище) с обща стойност на одобрените проекти - 7,5 млн. лв, от които:
  

• 
  Бенефициенти от Област Варна: 9 НПО, Областна администрация Варна, Община Варна и Район “Вл. Варненчик”; 1 НПО от гр. Суворово, 1 НПО от с. Млада Гвардия; Община Аксаково
  
• 
  Бенефициенти от Област Шумен: 3 НПО – гр. Шумен; Община Хитрино
  
• 
  Бенефициенти от Област Добрич: 2 НПО – гр. Добрич
  
• 
  Бенефициенти от Област Търговище: 1 НПО – гр. Търговище; 1 НПО – гр. Попово
  

• 
  Брой на сключените договори към 30.06.2009г. по ОП “Транспорт” в Североизточен район с бенефициент Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” – 1 договор „Информационна система за управление на морския трафик VTMIS – Фаза 3 – “Окончателно разширение на системата за цялата брегова ивица, интегриране в единна национална система и общоевропейските структури. Изграждане на две нови трафик кули в Бургас и Варна” с бюджет – 3.85 млн. Евро
  

• 
  Брой на сключените договори към 30.06.2009г. по Програмата за развитие на селските райони с общ брой ползватели на субсидиите по Мярка 112 и по Мярка 121 в СИР: 155 договора в размер на 16 715 588,88 лева:
  

- по Мярка 121 «Модернизиране на земеделски стопанства» - 44 ползватели

• 
  Брой на сключените договори към 30.09.2009г. по ОП за развитие на сектор „Рибарство и аквакултури” на територията на СИР - 3 договора ( в областите Варна, Добрич - „Изграждане на трети етап на ферма от подводен тип за производство на култивирани миди”, и Търговище): един – по Приоритетна ос 1 и два - по Приоритетна ос 2, на обща стойност: 1 008 638.39 лв.
  

За постигане целите на действащите оперативни програми на национално и регионално ниво, както и за усвояване на предвидените финансови средства е необходимо:

 продължаване на целенасочените усилия на българското правителство и местната администрация за постигане на оптимална организация на системите за управление и контрол с оглед на ефективното и прозрачно управление на средствата от Европейския съюз;

 институционална подкрепа на общините с цел повишаване административният им капацитет при подготовка на проектни предложения, изпълнение на процедурите по кандидатстване, управление на проекти, изпълнението им и тяхната отчетност, в качеството им на основен двигател на регионално развитие;

 предприемане на стъпки за оптимизиране на процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и за намаляване на административната тежест и за повишаване на публичността и прозрачността в процеса на оценка на проектни предложения по Оперативните програми;

 използване възможностите на фонда за органите на местно самоуправление в България - ФЛАГ ЕАД, за предоставяне на целева помощ (финансиране) при подготовката на проектните предложения;

 използване на Европейските инициативи за инвестиции, икономически растеж и трудова заетост JASPERS (инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, предлагаща техническа помощ при решаването на комплексни задачи по подготовката на качествени значими проекти, които да се представят за кандидатстване за финансиране от Европейските фондове пред ЕК), JEREMIE (инициатива на Европейската комисия, ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за подобряване на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансиране) и JESSICA (инициатива на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Съвета на Европейската банка за развитие за подпомагане на инвестициите за устойчиво развитие на градски райони);

 оптимално използване на Единната информационна система за управление на регионалното развитие за събиране, създаване, обработка, съхраняване и предоставяне на информация относно стратегиите и плановете за регионално и местно развитие, както и относно документите, свързани с действията на съответните органи по тяхното изработване, приемане, изпълнение, наблюдение и оценка;

 поддържане на проектите на регионално и национално равнище, чието изпълнение е свързано с целите на регионалния план, в оптимална проектна готовност и с ясен разчет относно размера на необходимите за реализирането им средства, за да бъдат конкурентни при осигуряването на финансиране, както от национални, така и от външни източници. При част от програмите и проектите (обектите) е констатирана недостатъчна релевантна информация за очакваните и реално достижими публични изгоди/ползи, които биха позволили извършването на оценка за съотношението „разходи – ползи” (финансовата вътрешна норма на възвръщаемост (ФНВ), на инвестицията (ФНВ/И) и собствения капитал (ФНВ/К) и съответната финансова нетна сегашна стойност (ФНСС));

 въвеждане на система от индикатори за мониторинг за хода на всеки проект, насочен към постигане на целите на същия - достигнат етап на помощта като физическо изпълнение, резултати и доколкото това е реално - въздействието върху съответното ниво ( изпълнение на финансов план и/или строителство, оперативна програма и др.).

По този начин осъществените действия ще допринесат значително за оптимизиране на процесите на планиране, управление, мониторинг и контрол на средствата от Структурните инструменти на ЕС, не само на национално равнище, а и на равнище на райони от ниво 2 и ще създадат необходимите предпоставки за ефективно изпълнение на Оперативните програми и реално усвояване на наличния финансов ресурс в размери и срокове, посочени по–горе в таблиците.

Съгласно чл. 26. от Закона за регионалното развитие, източници за финансиране на регионалното развитие са: държавният бюджет; бюджетите на общините; средства на физически и юридически лица; средства от фондовете на Европейския съюз; международни финансови институции; други източници, определени със закон.

Както беше посочено по- горе и по – специално в Таблици 46, 47 и 48 са посочени средствата за инвестиции, осигуряващи Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2007- 2013 г., както и на Североизточен район от ниво 2, финансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, както и частта на национално съфинансиране.

С ежегодното приемане на Държавния бюджет се предвиждат и други източници за капиталови разходи.

2009 и статистика на МФ и БНБ. „Българска рейтингова агенция” АД

Направената по-горе оценка на необходимите финансови ресурси за постигане на целите на Регионалния план за развитие на Североизточен район е извършена, като е отчетен и броят на населението в района от ниво 2, както и специфичният размер на помощта от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и националното съ-финансиране (не е отчетена помощта по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - ЕЗФРСР). Данните са показани в Таблица 51:

Наблюдението на регионалните планове за развитие се извършва с цел постигане на ефективност и ефикасност на изпълнението им, както и за оптимизиране и подобряване на стратегическото планиране, програмирането, управлението и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Предмет на наблюдението е изпълнението на целите и приоритетите за регионално развитие съгласно определени физически и финансови индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от органите за управление, мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението на плана.

За осъществяване и постигане на целите на наблюдението се изгражда система за наблюдение на РПР, която обхваща:

1. 
   източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията;
   
2. 
   система от индикатори за наблюдение;
   
3. 
   органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа;
   
4. 
   системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.
   

Наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие се осъществява на основата на данни на Националния статистически институт, на административната статистика на Агенцията по заетостта, както и на основата на данни от други надеждни регионални и местни източници на информация.

Наблюдението на изпълнението на отделните приоритети на РПР се осъществява чрез прилагане на основни и специфични индикатори.

При оценката и наблюдението е необходимо да се определят ключовите индикатори, тъй като големият брой индикатори не винаги води до подобряване изпълнението на плана, а дори напротив – води до невъзможност за обхващане на свързаните ефекти от различните действия.

• 
  Обоснованост (целесъобразност) – да съответстват на целите и приоритетите;
  
• 
  Информационно осигуряване - да са информационно осигурени за съответния район на ниво 2, т.е. при изпълнение на регионалния план да е налице или да е възможен постоянен източник на статистическа информация за всеки от тях;
  
• 
  Възможност за представяне в количествено изражение - възможност за поставяне на стойностни цели и там, където е възможно, за установяване на базисно положение;
  
• 
  Простота (разбираемост) – да са лесни за формулиране, разбиране и агрегиране;
  
• 
  Информативност (аналитичност) на индикаторите – те трябва да носят достатъчно информация за извеждане на съответните изводи и вземане на решения;
  
• 
  Взаимна независимост - индикаторите от едно и също ниво да са взаимно независими;
  
• 
  Да подлежат на йерархична обвързаност с комплексни индикатори на по-високо ниво.
  

Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните цели на приоритетите на РПР и имат значение за цялостната оценка на ефективността и стратегическата ориентация на политиката за интегрирано регионално развитие за района. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи с качествени оценки за социалното, икономическото и инфраструктурното развитие. Информацията и данните за наблюдение на изпълнението на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие се въвеждат в Единната информационна система за управление на регионалното развитие.

Съобразно препоръките на Методическите указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие /одобрени със Заповед № РД 02-14-844 на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 20 май 2009 г./ и с цел да се оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда при осъществяване на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното развитие, в настоящия документ са включени и разработените в рамките на ПРООН/ГЕФ Проект „Конвенциите от Рио” седем нови стратегически (количествени) индикаторa за мониторинг на съществуващите глобални екологични проблеми в района и за подпомагане интеграцията на трите конвенции на ООН от Рио - за биологичното разнообразие, за борба с опустиняването и Рамковата Конвенция по изменението на климата. Индикаторите са адресирани към поднационални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионалното развитие (райони от ниво 2, области, общини), основават се на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Значителна част от предложените индикатори могат да бъдат изчислени само с използване на аналитичните възможности на географските информационни системи от съществуващи пространствено определени данни за територията на страната.

Индикаторите, за които липсва статистическа информация, са дефинирани по начин, позволяващ да се използват данни от други достоверни официални източници (АЕE, МИЕТ и др.).

Индикаторите за наблюдение дават възможност за оценяване на:

• 
  реализацията на целите и приоритетите чрез количествено измерване, където е възможно използване на количествено измерими индикатори;
  
• 
  степента на изпълнение, постигнатите резултати, а когато е практически възможно - и тяхното въздействие върху съответното ниво;
  
• 
  постигнатия напредък по реализиране на заложените необходими финансови и човешки ресурси.
  

1. Общите условия за изпълнение на регионалния план за развитие и в частност промените в социално-икономическите, институционалните и екологичните условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво;

2. Постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;

3. Действията, предприети от Регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на регионалния план за развитие, в т. ч.:

а) мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни;

б) преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на регионалния план за развитие през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;

в) мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на регионалния план за развитие;

г) мерките за постигане на необходимото съответствие на регионалния план за развитие със секторните политики, планове и програми;

д) мерките за прилагане принципа на партньорство;

е) резултатите от извършени тематични оценки или оценки за специфични случаи към края на съответната година;

4. Заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.

Срокът за разработване на годишния доклад - 30 юни на всяка следваща календарна година е регламентиран от чл.86, ал.3 на ППЗРР. Докладът се разработва от Секретариата на Регионалния съвет за развитие в СИР и обхваща една календарна година от периода на действие на регионалния план за развитие на Североизточен район.

Отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Североизточен район – Варна” към Главна дирекция «Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство», МРРБ, който изпълнява функциите на Секретариат на РСР в СИР, разработи първия Годишен доклад за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013г. Докладът обхваща периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., както и постигнатото изпълнение и предприетите организационни действия по отношение на плана през 2007 и 2008 година, предвид настъпилите през този период промени в европейската политика за регионално развитие, в политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво и в социално-икономическите условия. Годишният доклад за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013г. през 2009г. бе одобрен с решение на РСР в СИР от 03.06.2010 г.

Информацията и данните, свързани с наблюдението на изпълнението на регионалния план за развитие, се въвеждат в Единната информационна система за управление на регионалното развитие.

1. осигуряване на информация и данни и прилагане на система от индикатори за наблюдение по отношение на реализацията на целите и приоритетите за регионално и местно развитие;

2. координация на дейностите по наблюдението между централните и местните органи на изпълнителната власт, други заинтересувани органи, организации и юридически лица на основата на принципа за партньорство;

3. осигуряване съответствие на действията по наблюдението с условията и правилата в областта на защитата на конкуренцията, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и насърчаването на равните възможности и социалното включване;

4. обсъждане и одобряване на доклади за наблюдението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие;

5. осигуряване на комуникация и взаимодействие с административните структури, участващи в процеса на изпълнение на регионалните планове за развитие и на общинските планове за развитие;

6. разглеждане на предложения и вземане на решения за повишаване ефективността на процеса на наблюдение в случай на установяване на проблеми и пропуски;

7. определяне и изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност относно постигнатите резултати от наблюдението с цел да се гарантира прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие.

Резултатите от наблюдението на регионалните планове за развитие се отчитат при изпълнението на съответните областни стратегии за развитие и на Националната стратегия за регионално развитие.