Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план

Доходите на домакинствата от работна заплата съставляват най-голям относителен дял – 47.8 % от общия доход, следвани от доходите от пенсии – 20.9 %, доходите от предприемачество – 9.2 % и доходите от продажба на имущество – 6.2%. Размерът и структурата на доходите показват значителни различия за различните области в района - общ доход средно на лице за област Варна е 3851 лв., за област Добрич - 2831 лв., за област Търговище - 2102 лв., за област Шумен - 3308 лв.

ИЗТОЧНИЦИ	Североизточен район	ОБЩО за СТРАНАТА
СРЕДНО НА ДОМАКИНСТВО
ОБЩ ДОХОД	8737	8686
- работна заплата	4177	4505
- извън работна заплата	396	424
- от предприемачество	804	674
- от собственост	109	77
- обезщетения на безработни	16	17
- пенсии	1831	2010
- семейни добавки за деца	82	57
- други социални помощи	271	269
- от домашното стопанство	167	104
- от продажба на имущество	543	192
- други приходи	343	358
Приходи от спестявания	272	320
Заеми и кредити	276	291
ОБЩО	9285	9297
СРЕДНО НА ЛИЦЕ
ОБЩ ДОХОД	3305	3502
- работна заплата	1580	1816
- извън работна заплата	150	171
- от предприемачество	304	272
- от собственост	41	31
- обезщетения на безработни	6	7
- пенсии	692	810
- семейни добавки за деца	31	23
- други социални помощи	102	108
- от домашното стопанство	63	42
- от продажба на имущество	205	77
- други приходи	130	144
Приходи от спестявания	103	129
Заеми и кредити	104	117
ОБЩО	3512	3748

ЕКАТТЕ	Райони и области	ОБЩО
		Брой	Места Капацитет	Заети места към 31.12.2008
BG	България	299	19794	17232
BG3	Северна и Югоизточна България	192	12892	11472
NE	Североизточен	33	2262	2048
VAR	Варна	12	700	653
DOB	Добрич	8	579	541
SHU	Шумен	8	630	570
TGV	Търговище	5	353	284

По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка – 99,6%. Общата дължина на пътищата с трошенокаменна настилка е 11 км, а на пътищата без настилка 1 км.

Гъстотата на пътищата от висок клас /автомагистрали и пътища І клас/ е по-висока от средната за страната - 0,030 км/кв. км⁵, като най-голяма гъстота се наблюдава на територията на областите Шумен и Варна, съответно 0,060 и 0,050 км/кв. км. Гъстотата на пътищата от висок клас е най-ниска в област Добрич, само 0,018 км/ кв. км. На територията на областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват от пътища І и ІІ клас.

Район, области	Обща гъстота на РПМ км/кв. км	Гъстота на АМ и пътищата І клас	Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас	Обслужване на насел. с пътната мрежа км/ 1000 жит.
България	0,17	0,030	0,144	2,6
Североизточен	0,18	0,039	0,145	2,69
Варна	0,19	0,050	0,136	1,54
Добрич	0,18	0,018	0,157	4,10
Шумен	0,17	0,060	0,115	3.10
Търговище	0,20	0,030	0,174	3,99

.

Пътната мрежа в Североизточен район е достигнала висока степен на развитие. Наличието и на други обекти на транспортната инфраструктура от висок ранг като международното пристанище и международното летище Варна налагат да продължи развитието на пътната мрежа на територията на района, включващо изграждането на участъците от двете автомагистрали „Хемус” и „Черно море”, които ще създадат условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие, включително по отношение на транспорта, като структуроопределящ сектор. Пътищата ІІ-ри и ІІІ-ти клас осигуряват добро транспортно обслужване и транспортна достъпност до малките и средни градове и селата. Съществуват проблеми, свързани с влошени експлоатационни условия, по отношение на някои участъци от общинската мрежа пътища, поради недостатъчни ресурси за поддържането й.

Свързването на пътната мрежа на Североизточен район с тази на съседния граничен район от Република Румъния се осъществя през два сухоземни ГКПП, единият по второкласния път „Варна-Добрич-Ген. Тошево-ГКПП „Йовково” и вторият - по път Е 87 -ГКПП „Дуранкулак”.

Железопътна инфраструктура
Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Североизточен район. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района е 488 км, които съставляват 11,8 % от ж.п. мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни ж.п. линии е 247 км, съответстващи на 50,6 % от всички ж.п. линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни ж.п. линии е 386 км – 79,0 % от общата дължина на ж.п. линиите в района, т.е. с 29% над средния относителен дял в районите от ЕС25 - 50 %.

По достигнато ниво на удвояване на ж.п. линиите Североизточен район е на първо място сред останалите райони от ниво 2, близо два пъти по-висок от средния за страната – 23,4 %.

По отношение степента на електрификация на ж.п. линиите районът е над средното ниво за страната - 68,2 %, като изпреварва всички останали райони с изключение на Югоизточния район.

Табл. 35. Железопътна мрежа по райони към 31.12.2009 г.

Райони NUTS 2	Гъстота на ж.п. мрежата	Отн. дял на удвоените ж.п. линии от общото за района	Отн. дял на електри- фицираните ж.п. линии от общото за района	Отн. дял на ж.п. линиите в района от общото за страната
	км/1000кв. км	%	%	%
Р България	37,3	23.4	68.2	100.0
Северозападен район	34,3	28,7	66.0	15,8
Северен централен	41,3	14,3	70,0	14,9
Район
Североизточен	33,7	50,6	79,0	11,8
Район
Югоизточен район	35,6	27,0	82.0	17,0
Южен централен	35,0	12.4	41,4	19,0
Район
Югозападен район	44.3	17.5	75,8	21.7

Източник: Национален статистически институт
Гъстотата на изградената ж.п. мрежа в Североизточен район е 33,7 км /1000 кв. км, малко по-ниска от средната за страната - 37,3 км / 1000 кв. км, но с 32.6 % по-ниска от средната гъстота за районите в ЕС25 - 50 км/ 1000 кв. км и е на последно място сред останалите райони от ниво 2. Същевременно гъстотата на ж.п. мрежата на района е по-висока в сравнение със средната гъстота в някои разположени периферно на ЕС страни като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия, Швеция и др. Най-добре обслужени с ж.п. транспорт са областите Варна и Шумен, където ж.п. мрежата е развита най-добре - гъстотата на функциониращите ж.п. линии е най-голяма и в техническо отношение е достигнато високо ниво на модернизация. Териториите на областите Варна и Шумен са подходящи за развитие на производствени дейности, изискващи превоз на големи количества товари. Най-ниска е гъстотата на ж.п. мрежата в област Добрич, където има територии, които са отдалечени от ж.п. линиите и се обслужват единствено от автомобилен транспорт.

Таблица 36. Железопътна мрежа за Североизточен район към 31.12.2009 г.

	Дължина на ж.п. мрежата /км/	Удвоении ж.п. линии /км/	Електриф. ж.п. линии /км/	Гъстота на ж.п. мрежата км/1000 кв. км
България	4150	971	2833	37,3
Североизточен	488,0	247,0	386,0	33,7
Варна	193.0	108.0	151.0	50,5
Добрич	60.0	0.0	0.0	12,7
Шумен	166.0	71.00	166.0	49,0
Търговище	69.0	69.0	69.0	27,0

Източник: Национален статистически институт
Основните ж.п. линии, обслужващи територията на Североизточен район са участъците от главните ж.п. линии „София-Горна Оряховица-Варна” „Карнобат-Синдел- Варна” и ж.п. линията „Русе-Варна”. Последната има важна роля не само за развитието на района, но и за функционирането на националната транспортна система, тъй като осъществява връзка между международното пристанище Русе на р. Дунав и пристанищата Варна-Запад и Варна-Изток на Черно море, съответно между европейски транспортен коридор № 7 и коридор № 8. Второстепенните линии, обслужващи района, са „Разделна- Кардам” и „Шумен-Комунари”. Оста „Русе-Варна” е подходяща за разполагане на товароемки производства, изискващи превоз на големи обеми масови товари. Ж.п. линията „София–Мездра–Горна Оряховица–Каспичан–Варна” е включена в европейското споразумение за ж.п. лините, по които се осъществяват комбинирани превози. В тази връзка важна роля имат терминалите във Варна. Второстепенната ж.п. линия „Разделна-Кардам” обслужва населението и икономиката в Североизточна Добруджа и осъществява връзка с ж.п. мрежата на Румъния. Ж.п. линията „Шумен-Комунари” осигурява връзка между главните ж.п. линии в Северна и Южна България.


Фиг.4

Железопътната мрежа на Североизточен район е свързана с ж.п. мрежата на следните държави както следва:

• 
  с Румъния през граничния преход Кардам – Негру воду;
  
• 
  Ж.п. фериботен комплекс Варна в Североизточен район осигурява възможност за транспортиране на ж.п. вагони през Черно море към Украйна, Русия и страните от Черноморския и Кавказкия регион.
  

Морският транспорт е добре развит в Североизточен район. Международното пристанище Варна е важен център на транспортната система на страната, през който преминава голяма част от вноса и износа ни. Пристанището има важна роля за цялостното развитие на икономиката на страната и региона и отварянето й в глобален план. Същевременно пристанището е важен фактор по отношение на развитието на град Варна и утвърждаването му като важен търговски, икономически и административен център в района. Като пресечна точка на трафик от Европейските транспортни коридори № 7, № 8 и № 9, Пристанище Варна създава отлични условия за транзитиране на товари между Европа, Близкия и Далечния Изток и възраждащия се Път на коприната ТРАСЕКА.

Варна е най-голямото българско морско пристанище с обща дължина на кея 5601 м, на което през 2009 г. са обработени повече от 6.7 милиона тона товари годишно. Разполага с 32 корабни места, 77 500 кв.м складове и 240 800 кв.м складови площи. Със съвременното си оборудване, ж.п.-фериботно обслужване и местоположение, пристанището е „врата” за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия,  Средния и Далечен Изток. Пристанище Варна е въвело стандарти за качество ISO 9001/2000 и е едно от първите Черноморски пристанища, сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата - ISPS Code.

През 2009 г. товарооборотът на пристанището е намалял с около 1 млн.т. или с 13% спрямо 2008 г. За същия период броят на обслужените кораби бележи слабо намаление - от 1405 през 2008 г. на 1112 обслужени кораба през 2009г. Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали с непрекъснат режим на работа. Тук се обработват всички видове товари, включително и течни. Основна характеристика на пристанището  е обработката на зърнени храни, контейнери, химични и генерални товари. С реализираните обеми на тези товари Пристанище Варна е безспорен лидер в България.

За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 в пристанището Варна-Изток и 6 в пристанището Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Характерна особеност за Пристанище Варна е, че всички кейове, освен тези, които са строго специализирани за определени видове течни и насипни товари или контейнери, са многоцелеви и се използват за обработката на генерални и други товари (каолин, кварцов пясък, шамот, захар и др.). Железопътната и пътна инфраструктура, обслужваща пристанището, позволява прехвърляне на товари между пристанище Варна и пристанище Русе, за да се намали времето за доставка до крайния клиент.

Като най-голямо българско контейнерно пристанище, Варна разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море. Освен основните претоварни услуги тук се извършват всички операции, свързани с обработката на контейнерите (контейнеризация, деконтейнеризация, почистване и др.). За гарантиране на сигурност контейнерите с акцизни товари се съхраняват в отделни зони с 24 часов режим на наблюдение и охрана. Специален стиф осигурява съхранението на хладилните контейнери. През 2009 г. в пристанището са обработени 112 611 контейнера, които са с 27.5% по-малко спрямо 2008 г.⁶

Пристанище Варна-Изток е главният пункт за българския износ на зърно, предимно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. Складирането става в магазии, разположени непосредствено до кея и една специално пригодена за зърнени товари складова база, намираща се на 5 км от пристанището. Кейово място № 7 е най-често използваното, когато трябва да се приемат голямотонажни кораби (до 50000 GT). В активния сезон за износ (август-ноември) се ползват още 4 места - кейове №№ 6, 8, 9 и 10. Пристанище Варна-Изток разполага със съоръжение за разтоварване на ж.п. вагони-зърновози.

Пасажерският терминал е разположен непосредствено до входа на най-старата пристанищна част - Варна-Изток. Терминалът е отлично защитен от вълноломна стена, разполага с модерна сграда за прием на пасажерите, 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от пристанищния яхт клуб "Порт Варна". На своите кейове Морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Пристанището и крайбрежието като цяло разполагат с голям потенциал за развитие на круизен туризъм.

Три кейови места на пристанище Варна-Запад са специализирани в обработката на въглища, кокс, петрококс и клинкер, а едно за цимент в насипен вид.

Терминалът за течни химически товари е построен през 2001 година от смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД.  Съобразен със всички екологични изисквания, терминалът е разположен в близост до 2-ро кейово място на територията на пристанище Варна-Запад. Оборудван е с модерно ж.п. разтоварище, съоръжение за товарене на кораб и 3 танка за съхранение на сярна киселина, течни торове и други опасни товари.

Тъй като инфраструктурата на пристанище Варна е в непосредствена връзка с градската структура, в бъдеще се предвижда част от дейностите в пристанището да се изнесат на нови по-подходящи терени и да се изгради нов контейнерен терминал.

След преместването на пристанището заеманите досега терени ще се развият като зони за рекреация, бизнес и яхтен туризъм. Така ще се осигури директна връзка на центъра на града с морето. Предвижда се изграждането и на нова морска гара и на ново яхтено пристанище.

Пристанище Варна е обвързано подходящо с пътната и железопътната мрежа на страната и е разположено в близост до международното летище Варна.

Пристанище Балчик има регионално значение. Специализирано е за транспортиране на селскостопански продукти. Има потенциал за обслужване на туристите в района, но се използва ограничено.
Въздушен транспорт
Летище Варна ЕАД е едно от летищата в страната, които имат статут на международни. Тук е съсредоточена значителна част от обслужваните международни дестинации.

Характерна е изключително силно изразената сезонност при експлоатацията на летището във Варна, където по-голямата част от полетите са съсредоточени в четирите летни месеца на годината. По достъп до полети Североизточен район е в групата с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС, в т.ч. в старите страни-членки. От гледна точка на условията за икономическо развитие на района, бързият достъп до него, осигуряван с въздушен транспорт е важен за привличане на инвеститори и развитие на бизнес, особено на туризма и бизнес услугите от висок ранг.

Като цяло инфраструктурата на летището отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване. Разполага с:

• 
  писта за излитане и кацане – 2 500 m х 45 m;
  
• 
  център за управление на полетите – ІІ-ра категория по ИКАО;
  
• 
  добре изградена пътна мрежа, свързваща летището с региона;
  
• 
  самолетодвижения – 1999 г. – 9 030 бр., 2005 г. – 13 616 бр., т.е. с 50% повече; 2008 г. - 15 129 бр., 2009 г. – 12 699;
  
• 
  пътникооборот – 1999 г. – 511 819 пътника, 2005 г. – 1 546 925 пътника, т.е. три пъти повече; 2008 г. - 1 450 192; 2009 г.- 1 220 181 пътника.
  
• 
  повече от 120 дестинации в 57 страни ;
  

Почти 99% от пътникооборота се формира от туристи през четирите летни месеца на годината. Основният проблем на летището е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.

Особено внимание относно развитието на електронните комуникации следва да се обърне на малките населени места в близост до по-големите градски центрове - Варна, Добрич, Шумен, които се очертават като подходящо място за развитие като модерни жилищни зони от еднофамилни къщи, разположени близо до природата, с висок стандарт на живот.

Модернизацията на преносните телекомуникационни мрежи и ускоряването на цифровизацията на местните мрежи, паралелно с разширяването им в икономически слаборазвитите и отдалечени територии, е от решаващо значение за подобряването на достъпа до ИКТ и за цялостната социално-икономическа среда в Североизточен район.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

През територията на Североизточен район преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция. Те преминават паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната /фиг.7/. Изградени са множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват по-отдалечените от него населени места и промишлени зони.

Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Североизточен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Разчетите за газификация на страната предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители, това ще е особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация.

Докато в Европейския съюз средно около 40% от населението ползва газ, то у нас 97% от газа се ползва от промишлеността, вкл. от топлофикационните дружества. Газовата инфраструктура в ЕС е 6-7 пъти по-развита от тази в България.

Като цяло потреблението на природен газ на човек от населението в България е 2,5 - 4 пъти по-ниско от това в ЕС. В тази връзка е необходимо ускорено развитие на вътрешната газова инфраструктура и съответно разширяване на потреблението на газ, което е и по-евтина енергия за отопление от тока и парното, освен че е екологично чисто. Разчетите сочат, че ако бъде постигнато посоченото ниво на газификация на потребителите като цяло ще бъдат спестени около 1 млрд. евро годишно спрямо сегашното потребление на други видове енергоносители.

Газоразпределителната мрежа в областния град Варна се изгражда от юни 2004 година. От предимствата на синьото гориво по данни от 2009 г. в морския град се ползват 1174 домакинства и 103 обществено-административни и промишлени потребители, а изградената мрежа е 128,5 километра. Използването на природния газ във Варна намалява неколкократно енергийните разходи и осигурява по-добро качество на живот в градската среда.

През 2008г. в най-стария български курорт „Св. Св. Констанин и Елена“ започна присъединяване на потребители от туристическата сфера. Инвестиционната програма осигурява до 2013 година възможност за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 40000 битови и на 365 промишлени и обществено-административни потребители.