Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план

Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за повсеместното замърсяване на водите.

В Североизточен район е изградена 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост 1031,2 км от мрежата са с диаметър до 400 мм, а 385,4 км - с диаметър над 400 мм. В канализационната мрежа е обхванато 63,3% от населението.

Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Използваната вода на човек общо за Североизточен район възлиза на 132 л/ч./ден, при 143 л/ч./ден за страната. Най-голямо е количеството използвана вода на човек във Варна – 159 л/ден, а най–малко - в област Търговище – 95л/ч./ден. Като цяло количеството на доставената и използваната вода намалява с около 15% през последните пет години. Основна причина за това е все още високият и нарастващ дял на загубите при транспорта на вода от постъпилите води във водопроводната мрежа в района – от 64.5 % през 2007г. на 66.4% през 2008г. В национален мащаб този показател запазва стойността си през последните две години /около 61 %/. С най–висок и растящ относителен дял на загубите на вода са областите Добрич- 79,9% и Търговище – 69.0 %.

Използваните количества вода от човек на ден в област Варна -159(л/ч./ден) са малко над средните стойности на индикатора в ЕС, но в останалите области този показател е чувствително под него - като област Търговище с 95 (л/ч./ден), област Шумен с 106 (л/ч./ден) и област Добрич с 119 (л/ч./ден) .

В същото време, количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

Възобновяеми енергийни източници

Използването на ВЕИ все още е ограничено в страната като цяло (7% от генерираната енергия през 2004 г. в България), но се увеличава на база на преференциите, дадени със Закона за енергетиката. В Североизточен район има голям интерес към използването на възобновяемите енергийни източници.

В Стратегията за устойчиво развитие на Република България се предвижда по-широкото въвеждане на ВЕИ, като до 2010 г. техният дял трябва да достигне 12 % от общото количество на произведената електроенергия, а до 2020 г. – 20 %. Най-големи надежди се възлагат на малките ВЕЦ и ветрогенераторите. Възможности за използване на възобновяеми енергийни източници в различна степен съществуват във всички райони за планиране. Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата.

Вятърната енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия с вятърни генераторни системи на типични по разположение местности. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Североизточен район съществуват отлични възможности за развитието на ветроенергетиката, тъй като попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Тази зона включва откритите планински била и върхове с надморска височина, превишаваща 1000 м, а също така вдадените в морето части от сушата (като нос Калиакра и нос Емине), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 6-7 м/сек, като броят на часовете през годината със скорости, превишаващи указаните, е над 70-85 %. Средногодишната продължителност на интервала 5-25 м/с тук достига около 6600 h, което представлява около 75 % от броя на часовете в годината.

Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ действащите вятърни мощности към 31.12.2009г. на територията на България са 315,4 MW. От тях 133,2 MW се добиват на територията на Североизточен район в общините: Каварна – 118,18 MW, Шабла – 9,29 MW, Балчик – 2,98 MW, Добрич – 1,05 MW, Омуртаг – 0,75 MW, Търговище – 0,5 MW, Аксаково – 0,45 MW. В процес на изграждане са нови ветроенергийни паркове с очаквана мощност 309 MW в общините: Каварна - 222MW, Шабла - 39 MW, Балчик - 40 MW и Провадия – 8 MW. Порталът не предоставя информация за брой изградени инсталации, а посочва мощности. Сключен е и договор по ОПРР, Операция 4.2. „Междурегионално сътрудничество” от Община Суворово за изпълнение на проект „Междурегионално сътрудничество и партньорство за развитие и приложение на ВЕИ между община Суворово (България) и област Бадахос (Испания)” с бюджет 263642 лева, като предстои да бъдат изградени два ветроенергийни парка и на територията на община Суворово.

Необходимо е да се предприемат ускорени мерки за присъединяване на мощностите към НЕК, след изграждането на инфраструктура - електропреносна мрежа и трафопостове, чието строителство се бави, въпреки предоставените от общините терени за разширяване на подстанциите. Подобни проблеми има във всички общини от СИР с изградени мощности на база използване на ВЕИ. Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район, в т.ч. и използването на ветровата енергия следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района. Отразените в документа възможности за изграждане на инсталации за производство на енергия, базирани на възобновяеми енергийни източници и особено на ветрогенератори, както в крайбрежните територии, така и във вътрешността на Североизточен район и очакваното по-широко изграждане на нови генериращи мощности, основани на ВЕИ, е насочено към постигане на националните цели и целите на ЕС за плановия период.

Качеството на околната среда определя в голяма степен привлекателността на територията за обитаване, за бизнес и туризъм. Целите за устойчиво развитие на Североизточен район и на общините в него и отчитането на въздействието върху компонентите на околната среда и особено върху крайбрежната ивица на Черноморския бряг, като резултат от инвестиционната и антропогенната дейност, са неразделна част от политиката за интегрирано регионално и местно развитие. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена и привлекателна и изключително разнообразна природна среда, включваща множество зони със статут на защита.

Като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.

Относителният дял на третираните отпадни води в % спрямо общата заустена отпадна вода за 2008 г. за Североизточен район е 69,3%, с най-висок дял са област Добрич - 90 % и област Шумен – 80,4 %, след тях е област Варна - 65 % и с най-малък относителен дял е област Търговище – 36,5 %.

Необходимо е подобряване на сметосъбирането и управлението на битовите отпадъци на територията на областите Шумен, Добрич и Търговище. Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в някои от областите. Системата за сметосъбиране не функционира ефективно в селата, което е причина за наличие на нерегламентирани сметища. Подобряването на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в района е важна задача за периода 2009-2013 г. Предвид потенциала за развитие на туризма както по крайбрежието, така и във вътрешната част на района, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно на развитието на туризма в т. ч. в малките населени места, тъй като ще се подобри качеството на средата и те ще станат по-привлекателни.

На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, ситуацията в социалния сектор, развитието на техническата инфраструктура и екологията, могат да бъдат идентифицирани актуалните силни и слаби страни на Североизточен район (вътрешни фактори и условия на развитието му), както и да бъдат очертани благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната обкръжаваща среда.

Регионалният план за развитие на Североизточен район отговаря в значителна степен на главните приоритети за развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за програмния период 2007-2013 година. В този аспект приетият през месец декември 2005 г. регионален план, не се нуждае от коренна промяна на логиката на интервенции и посоката на развитие на района, а на базата на вече определените с оперативните програмни документи области на въздействие за периода 2007-2013 г., следва да се преструктурира и прецизира, с оглед постигане на съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията й.

При актуализацията са отчетени насоките на Общоевропейската и национална политика по отношение на регионалното развитие.

Извършените корекции в стратегическата част на актуализирания документ за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2009-2013 г. целят да осигурят сходство между 6^-те регионални плана относно структура и акценти в областта на регионалното развитие.

Извършените промени по отношение на основните приоритети и специфични цели на приетия през 2005 г. Регионален план за развитие на Североизточен район 2007-2013 г. (чрез обединение на приоритети и фокусиране върху човешките и финансови усилия) оптимизират възможността за тяхното изпълнение. Приоретизацията е изготвена въз основа на нуждите на района при отчитане на неговата специфика и потенциал за развитие.

От една страна актуализираната стратегическа част акцентира върху възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор да инициират качествени промени на територията на района и от друга е съобразена с промяната на териториалния обхват и социално-икономическата обстановка.