І. АКТУАЛИЗИРАН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА

Новият териториален обхват на Североизточен район, определен в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС 1059 / 2003/ №176/2008г./, се формира от областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Фиг.1
Той е част от района на ниво NUTS1 „Северна и Югоизточна България”, който включва още Северозападен, Северен централен и Югоизточен район, съответстващи на нивото NUTS2.

Площта на района е 14 487 кв. км, съставляваща 13,05% от територията на страната. Земеделските територии са 68,6 % от територията на района, а горските - 23,3%.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 5,9% от територията.

Броят на населението на района към 31.12.2008г. е 991 471 души, отговарящо на 13,3 % от населението на страната. Гъстотата на населението е 68,5 души/ кв. км - малко по-ниска от средната за страната /табл.1/. Областите с най-ниска гъстота на населението са Добрич и Търговище, съответно 42.9 % и 51.6%. С най- висока гъстота на населението е област Варна – 120.8 д./ кв. км, която е над средната за страната. С най-голям брой на населението е област Варна, следвана от област Добрич, а с най-малък - област Търговище.

На територията на Североизточен район са разположени 29 градски центъра. Достигнатата степен на урбанизация е 77,4%. Има два големи града с над и около 100 хил.д., които имат важни функции за цялостното икономическо и социално развитие и пространственото структуриране на територията на района- Варна и Добрич – 92 672 д. Град Варна е трети по големина в страната с население 320 837 д. с постоянен адрес в града към 2009г. Градовете формират зони на интензивно икономическо развитие и растеж.

В Североизточен район има два средни града над 30 хил.д. към 2009 г., центрове на области - Шумен – 86 824 д. и Търговище – 37 375 д. Няма други градове над 25 хил.д., които да допълват и балансират областните центрове. В сравнение с 2008 г. намалява населението на градовете Добрич, Шумен, Търговище, Провадия, Дългопол, Белослав, Балчик и др. Увеличава се населението единствено на градовете Варна и Девня. Главните оси на урбанизация в района са Търговище-Шумен-Варна и крайбрежната Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас.

Средният коефициент на безработица за района е 10.4% - по-висок от средния за страната за 2009г., който е 6.8%. Областите Добрич и Шумен се характеризират с изключително високо ниво на безработица, съответно 12.9% и 23.1%. Най-голям е броят на безработните в област Шумен - 20900д. и област Добрич – 11800 д. С най-нисък коефициент на безработица, под средния за страната и района, е област Варна – 4.3%.

Средният коефициентът на заетост на Североизточен район в края на 2009 г. е 59.2 % , близък до средния за страната – 62.6%. Той е най-висок в област Варна.

Общият размер на БВП на човек (в PPS) на Североизточен район е 31,8 % от средния за регионите на ЕС-27.

Общият размер на БВП по текущи цени в края на 2008 г. за Североизточен район е 6 292 452 хил. лв. и съставлява 11,13% от БВП на страната. Най-голям дял от БВП на района има област Варна - 60.71 %, а най-нисък - област Търговище 10,19 %. Средната стойност на БВП на човек в Североизточен район е 6 338 лв. Област Варна е с най-висока стойност на индикатора БВП/човек – 8 336 лв., а с най-ниска е област Добрич – 4 517 лв./ човек. Налице са съществени диспропорции по отношение на икономическото развитие и производителността на труда в отделните области на Североизточнен район.

Водещи икономически сектори са услугите и индустрията, където се произвежда по-голямата част от БДС. Важен принос в икономиката на района има морският туризъм.

Гъстотата на функциониращите пътища от РПМ е 0,18 км/ кв. км и е по-висока от средната за страната - 0,17 км/кв. км. Най-развита е пътната мрежа в областите Търговище и Варна./табл.1/

Транспортната инфраструктура е с местно, национално и международно значение. Територията на Североизточен район се пресича от общоевропейски транспортен коридор № 8 (Дурас-Скопие-София-Бургас-Варна). По сухоземната граница на Североизточен район с Република Румъния функционират три ГКПП, като създават благоприятни условия за социално и икономическо сътрудничество с граничните румънски региони.

Железопътният транспорт е представен от три главни ж.п. линии и осигурява високо качество на услугите.

Приносът на Североизточен район в съвкупния БВП на страната за 2008 г. е 11.13 %, като средното ниво за страната е 15.68%.

Темпът на нарастване на БВП за периода 2000 – 2006 г. отбелязва устойчивост, но не е достатъчен за постигане на средните нива на икономическо развитие за регионите в ЕС, като Североизточен район се класира на едно от последните места по регионален БВП/гл.нас.

Североизточен район регистрира за 2006 г. БВП/ гл.нас. от 7500 евро (на база Стандарти на покупателна способност, PPS), което представлява 31.8 % от средната стойност за европейските региони в ЕС-27.

В Североизточен район в сектора на услугите се формира 10,68% от брутната добавена стойност (БДС) в страната в края на 2008 г., 13,64 % от БДС в аграрния сектор и 11,51 % от БДС- в отрасъл „Индустрия”.