Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план

Райони	Дял в % от БДС по икономически сектори			БДС - %.
	Аграрен	Индустрия	Услуги
БЪЛГАРИЯ	100.0	100.0	100.0	100.0
Северна и Югоизточна България	58.97	45.37	35.33	40.04
Североизточен район	13.64	11.51	10.68	11.13
-Варна	2.87	7.28	6.88	6.76
- Добрич	4.71	1.11	1.59	1.63
- Търговище	2.63	1.41	0.84	1.13
- Шумен	3.44	1.71	1.37	1.61

В сектора на услугите през 2008 г. се произвежда 58,96% от брутната добавена стойност на Североизточен район, в сектора на индустрията – 33,39 % и в сектора на селското стопанство – 7,65 %. Данните показват, че районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. Наблюдава се известно изоставане в ръста на индустрията в района, като основно значение продължават да имат големите структуроопределящи предприятия, които частично са модернизирани в резултат на приватизационни процеси или продължават да бъдат негъвкави на международните пазари.

Райони	БДС по икономически сектори			БДС, хил.лв.
	Аграрен	Индустрия	Услуги
БЪЛГАРИЯ	2,897,646	14,985,498	28,517,584	46,400,728
Северна и Югоизточна България	1,708 845	6,798,365	10,073,910	18,581,120
Североизточен район	395,221	1,725,083	3,045,571	5,165,875
-Варна	83,095	1,090,763	1,962,279	3,136,137
- Добрич	136,271	166,200	453,763	756,234
- Търговище	76,152	211,449	238,748	526,349
- Шумен	99,703	256,671	390,781	747,155

На териториално ниво NUTS 3 (области) разпределението на БДС по основни икономически сектори за 2008 г. показва силно изразена диференциация и дисбаланси в икономическия потенциал и съответния принос на отделните области. Област Добрич има водещо място в аграрния сектор – 34.48%, но е с най-малък принос в сектор „Индустрия” - 9.63%. Област Варна е с най-голям принос в секторите индустрия (63.23%) и услуги (64.43%), който е повече от приноса на останалите области взети заедно. Област Търговище е на последно място сред другите области по дял в два икономически сектора – съответно 19.26% дял в аграрния сектор и 7.84% в сектор услуги на района. Област Шумен заема второ място в аграрния сектор с 25.23% и в индустриалния с 14%.

Таблица 10. БВП по текущи цени по райони и области към 31.12. 2008г.

Нефинансовият сектор на регионалната икономика в Североизточен район е сравнително балансиран по отношение на броя на предприятията от този сектор. От всички предприятия в района нараства съотношението на броя на малките и средните предприятия от 10.09% през 2007 г. на 10.30% през 2008 г. спрямо големите предприятия и микрофирмите, но е необходимо това състояние да продължава да се подобрява с цел създаване на по-добри условия за нарастваща динамика и ръст в производството на стоки и услуги и увеличаване на заетостта в района. Съотношението на броя на МСП към общия брой на предприятията на територията на Североизточен район е с 0.03 процентни пункта над средното за страната за 2008 г.

Рентабилността на предприятията от нефинансовия сектор е по-висока от средната за страната, но това не е пряко свързано с по-високи темпове на технологично обновяване и въвеждане на иновации в предприятията от индустриалния сектор, а по-скоро с постигане на по-висока рентабилност в отрасли като селско стопанство, транспортни услуги, хотелиерство и ресторантьорство.

Нарастването на дълготрайните материални активи (ДМА) в реалния сектор в Североизточен район се дължи главно на разширяването или създаването на нови предприятия, както и на подобрената пазарна реализация на продукцията в секторите на промишлеността и селското стопанство. Разходите за придобиване на ДМА от 3 044 482 хил. лв. през 2007 г. нарастват на 3 122 430 хил. лв. през 2008 г. Ръстът в разходите за придобиване на ДМА в Североизточен район за този период е 77 948 хил. лв. или 2,50%.

Придобитите ДМА в Североизточен район в края на 2007 г. са на стойност 2 525 011 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор - 2 227 344), като за 2008 г. те намаляват на 2 500 475 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор- 2 287 718). На лице е тенденция на повишаване на придобитите ДМА в частния сектор.

Изпреварващото нарастване на разходите за придобиване на ДМА за периода в сравнение с придобитите ДМА се отразява негативно върху незавършеното строителство.

Независимо от този факт инвестициите за придобиване на ДМА като показател за потенциала и динамиката на регионалната икономика в Североизточен район запазват относително високи нива и темп на нарастване.

По нарастване на разходите за опазване и възстановяване на околната среда за 2008 г. Североизточен район заема предпоследно място в сравнение с останалите райони с общ обем на инвестициите в екологична инфраструктура и съоръжения от 131 млн. лв.

Преките чуждестранни инвестиции в Североизточен район отбелязват значително нарастване през последните години от 1,460,035 хил.евро за 2007г. на 2,053,309 хил.евро за 2008г. и увеличават дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1,567,246 хил.евро, Добрич с 174,517 хил.евро и Шумен – 157,939 хил.евро.

Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. В сравнение с 2007 г., когато районът е водещ в сферата на туризма с дял от 32.75% от общо приходи от нощувки, през 2008 г. е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки с 31.25% и леглова база с 31.69%. При сравнение с изявени в туристическо отношение европейски ра­йони, показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Североизточен район са доста по-ниски, което предполага значителни ресурси за преструктуриране и модернизиране на отрасъла от гледна точка на справяне с конкурентния натиск включително от страна на новите държави членки на ЕС и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма в района.

Базата и услугите в туризма са предимно локализирани в крайбрежните градове и селища, в курор­тните зони към тях или в туристическите комплекси като „Златни пясъци”, „Албена”, „Св. Св. Константин и Елена” и др. Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии, както и развитието на традиционен морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район.

Наблюдава се продължаващото въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Богатите крайбрежни туристически ресурси следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда на­чин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, предлагани във вътрешните територии на района.