Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

133
Унитарната държава има една законодателна, изпълнителна и съдебна власт, които се осъществяват от едно законодателно тяло и централизирани изпълнителни и съдебни органи. Тяхната властническа компетентност е установена в една Конституция и едно единно законодателство и се простира върху цялата територия и население.
Ефективността на управлението се постига чрез деконцетрация на изпълнителната и съдебната власти посредством разделяне на дейности между централни и териториални техни органи.
Законодателната власт и централните органи на изпълнителната и съдебната власти имат обща национална компетентност и изразяват централизирания правов ред. Териториалните органи на властта имат териториална компетентност в зависимост от административно-териториалното деление на държавата и обособяването на съдебните райони.
В съвременната държава интеграцията се осъществява и чрез децентрализиране на властта, което намира израз в самоуправлението на административно-териториалните общности.
В унитарната държава се установява и реализира една държавна власт. В този смисъл административно-териториалните общности нямат своя власт.
Упражняваната от местните органи власт е ограничена в няколко насоки. Първо, те регулират и управляват обществени дела в рамките на закони. Те упражняват една делегирана компетентност, която не могат да надхвърлят. Местните органи не могат сами да определят кръга на своите правомощия. Правото им да нормират и управляват не е първично, а производно и затова – ограничено.
Второ, дейността на местните власти е поставена под контрола на държавната власт, който се осъществява както от органи на изпълнителната власт, така и от съдебната власт. Трето, самото структуриране на териториалните общности, както и организацията на местните органи се определя от централната държавна власт по законодателен път.

134
Унитарни са повечето държави-членки на ЕС: България, Франция,
Гърция, Италия и др.
Втората форма на държавно устройство е федерацията.
Федерализмът е модел на структуриране на политико- териториалните общности и тяхното интегриране в обединена политическа общност. Той се осъществява чрез обособяване и обединяване на държави.
Федерацията е съставна държавна общност, която включва федералната държава и държавите – федерати. Федералната държава включва като свои части федератите, но те запазват своята държавна самостоятелност, не се сливат в една обща държава.
Федерализмът е начин за вертикално разделение на властта между федералната държава и федератите като две различни държавни организации. Всяка от тях учредява и упражнява своя държавна власт, като двете нива на властта са координирани и същевременно независими едно от друго. Когато регионалната власт е зависима от централната, държавата е унитарна. Когато централната власт е зависима от регионалните, е налице конфедерация, съединение на държави. Федерацията е средата на тези две крайности: тя е съюз на държави, които съществуват чрез разпределение на взаимно ограничени и самостоятелни федерална и федератна власти.
Федерацията се образува на конституционно-правно основание.
Конституирането й става чрез приемане на федерална конституция.
Федералната държава обединява населението и територията на федератите в едно цяло, върху което упражнява собствена федерална власт. Тази власт е първична и произтича от съвкупната обединена общност. Всички граждани на федератите стават граждани и на федерацията.
Властта на федералната държава е самостоятелна и независима.
Федералната държава има свой законодателен орган и свои органи на изпълнителна и съдебна власт. Законодателното тяло винаги е двукамерно. Долната камара (конгрес) изразява интересите на

135 отделните федерати чрез техните представители, горната камара
(сенат) изразява интересите на цялото, на съюза.
Възможността на федералната държава да увеличава или ограничава своята компетентност е заложена във федералната конституция чрез модела на съотношение с федералната власт.
Федералната държава е носител на собствен държавен суверенитет и е самостоятелен субект на международното право.
В рамките на съюза неговите членове – федератите – запазват своята държавна самостоятелност. Те формират своя държавна власт, която реализират в границите на своята територия.
Федератите осъществяват своя законодателна, изпълнителна и съдебна власт без намеса и пряк контрол на централната
(федералната) власт. Най-често секторните политики като външните отношения, отбраната и финансите остават в правомощията на централното правителство. Същевраменно такива сектори, като вътрешни работи, административно-териториално устройство, правосъдие, социални дейности, образование, здравеопазване и др., са в компетенциите на федералните единици.
В границите на своята територия всяка държава-федерат установява вътрешно АТУ и предоставя самоуправление на своите териториални общности.
Примери за федерални държави в рамките на ЕС са Германия,
Австрия и Белгия.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: