I. 4. Оценка на процеса на децентрализация по сектори

54
Оценени са настъпилите промени в системата на управление, финансиране, собственост върху ресурсите, контрол и човешки ресурси – дали те водят до допълнително децентрализиране на държавното управление или не.
Случаите на споделена компетентност при управлението на даден сектор изискват ясно дефиниране на отговорностите и правомощията на отделните институции. Това е абсолютно задължително условие за функционирането на съответния сектор.
Съгласно Закона за народната просвета
14
, общините в България имат задължението да осигуряват и контролират
15
:

задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение на учениците до 16-годишна възраст;

здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ;

да осигурят средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на материалната база на училищата и детските градини и обслужващите звена – общинска собственост.

да осигурят средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания по отношение на учебното съдържание, протичането на учебния процес, необходимата учебна документация и всички останали държавни изисквания в сферата;

да осигурят условия за столово хранене, за общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите, както и безплатен транспорт и целодневна организация на учебния ден в съответствие с изискванията зададени от централната власт;

стипендии и специални помощи на ученици.
Тази регламентация гарантира основната роля на централната власт при управлението на образованието и основно на Министерство на образованието и науката (МОН). Отговорностите на местната власт могат да са определят по-скоро като задължения за осигуряване на достъп на децата до предучилищно и училищно образование и никакви или почти никакви правомощия по реалното управление на образованието от гледна точна на финансиране, определяне на учебно съдържание, начин на протичане на учебния процес и подбор на човешки ресурси.
Положителна стъпка към разширяване на гражданското участие в управлението на сектора е въведеното през 2011 г. с ПМС № 367 от 29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г., изискване директорите на училища да предоставят на всяко тримесечие на
14
Законът за народната просвета се отменя с § 6, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование - ДВ, бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.
15
Чл.36, ал.1 от Закона за народната просвета

55 общо събрание на работниците и служителите и на училищното настоятелство информация за изпълнението на делегирания бюджет на училището.
Областните управители (администрации) на практика нямат отношение към процеса на управление на образованието, не са им прехвърляни правомощия и/или ресурси, които да повишат капацитета им за управление и координация в тази сфера.
Централната власт, чрез МОН и регионалните инспекторати по образованието, запазва правомощията по определянето на съдържанието и начините за осъществяване на учебния процес, регламентира изискванията „на изхода“ на системата и запазва основната си роля при управлението на човешките ресурси.
Процесът по предоставяне на услугата „образование“ е централизиран.
Детските градини, яслите и училищата се определят като „държавни“ или „общински“ съобразно основният източник на тяхното финансиране – съответно държавния или общинския бюджет. Държавните училища са към МОН, Министерство на културата (МК), Министерство на младежта и спорта (ММС) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Детските ясли и градини са по правило общински, но отново съществуват някои изключения – съществуват ясли и градини към Министерство на отбраната (МО).
Създаването и закриването на общинските училища се извършва със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на съответния общински съвет, а на държавните училища – със заповед на министъра на образованието. До 1998 г. създаването, закриването и преобразуването на общинските училища става само със заповед на министъра на образованието, без да е необходимо участието на общинските власти в този процес. Участието на общинския съвет, предвидено с изменения в закона през 1998 г. представлява стъпка в посока на децентрализацията на управлението на сектора на средното образование.
Общинските детски градини се откриват, закриват и преобразуват със заповед на кмета на общината след вземане на решение от общинския съвет.
Стратегията за децентрализация 2006–2015 г. предвиждаше професионалните и специализираните училища да преминат на подчинение от съответните министерства към общините като делегирана услуга при условие, че те не са от национално значение. В периода
2010-2014 г. 16 професионални училища и едно специално училище преминаха към общините, като сградите им са актувани от публична държавна в публична общинска собственост. Въпреки че се касае само разширяване на обхвата на делегирана услуга министерствата продължават да управляват професионални и специализирани училища с аргумента, че те са от национално значение. Статутът на училище с национално значение е препотвърден с новия ЗПУО.

56
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006–2015 г. съдържа специален раздел, посветен на децентрализацията на управлението на системата на училищното образование. Според програмата е необходимо от една страна, следване на принципа на субсидиаритета – решенията да се вземат на ниво, което е най-близо до тези, които ще ги реализират и до тези, които пряко засягат. Държавата следва да запазва правомощия за вземане на решения само в случаите, когато не е възможно или не е оправдано решението да бъде взето на друго ниво. От друга страна отношенията между централните държавни органи и местните власти не са подчинени на принципа на субординацията
Това са власти, които черпят своята легитимност независимо една от друга и следователно между тях съществуват и отношения на взаимен баланс, сътрудничество и контрол.
Държавата трябва да запази възможността да установява общите стандарти за качество на образованието и да контролира тяхното спазване на цялата територия на страната. В съвременните условия функциите на МОН следва да се променят от административно- разпоредителни в контролно-регулативни. Регионалните инспекторати по образованието трябва да бъдат освободени от административно-управленски правомощия и да се изградят като звена за развиване на методическа дейност и контрол. Процесът трябва да продължи както в областта на финансовата децентрализация, така и в областта на децентрализацията на правомощия. В същото време децентрализацията не може да спре до общините, а трябва да продължи по посока на отделното училище, като се спазва принципът, че предоставянето на правомощия е свързано с повече отговорности.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: