текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Североизточен район за периода 2014 г. – 2020 г

2.1.1Въздух и климатични фактори

В Северния климатичен район на Дунавската равнина поради относително голямата отдалеченост от Стара планина, тя не оказва съществено влияние на климата. Само при рязко изразен фьон тук той се проявява, наистина по-слабо, но въпреки това води до повишаване на температурите и топене на снежната покривка. Откритостта на района спрямо северните и североизточните студени нахлувания на полярни и континентални въздушни маси през зимата е причина зимата тук да е най-студена, в сравнение с другите равнинни райони на страната. В пониженията на релефа най-ниските минимални температури са около 20-25°С под нулата, а в много студени зими могат да достигнат -30-35°С. При устойчиво антициклонално време и снежна покривка минималните температури в пониженията на релефа могат да са около 5-6°С по-ниски от ограждащите ги хълмове. В западните части на района снежната покривка се задържа малко по-продължително отколкото в останалите му части, поради относително по-големите валежи. Тази част от района е по-силно повлияна от планината, в резултат на което тук годишното разпределение на валежите се характеризира с известно изравняване на сезонните валежни суми. Годишните валежи тук са между 540-580 mm. Лятото, поради малката надморска височина на терена и подчертаната континенталност на климата, е горещо.

Източеният климатичен район обхваща източната част на Добруджа и низините на Провадийска река, Голяма Камчия и част от долината на Луда Камчия без черноморското крайбрежие, като на юг достига до ниските планински части на Източна Стара планина. Континенталният характер на климата тук е малко смекчен и до известна степен се доближава до този на Северното Черноморие. Зимата е сравнително по-мека от тази в другите части на равнината. Средната януарска температура е от 0 °С до около -1 °С. Зимните студове не са така големи, но пък са характерни силните североизточни ветрове, особено в северната част на района, които духат при силни североизточни нахлувания. Скоростта им расте по посока на морето като скоростта им достига до 20 m/s и повече. Снежната покривка е по-неустойчива от тази в Северния район. Характерна черта на климата в този район е относително хладната пролет. Въпреки неголямата надморска височина, лятото не е така горещо, както в другите части на равнината. Средната юлска температура е около 21-22 °С. Режимът на валежите значително се различава от този в Северния и Среден райони. Тук годишните суми на валежа са около 500 mm, което очертава района като един от най-сухите в страната. Особено чести и продължителни са засушаванията през лятото и есента. През тези сезони има средно по 2-3 безвалежни периода с продължителност 16-20 дни. Разликата между зимните и летните валежи е около 10-12 % от годишната сума. Според орографските си особености, Източният район може да се раздели на 2 части: северна – с по-студена и ветровита зима, с по-малка сума на валежите и с по- рязко изразено различие между зимните и летни валежи, и южна, с по-мека зима и относително по-равномерно разпределение на валежите. Освен това в южната и на места в северната част минимумът на валежа се отмества към септември.

Климатичният район на Северното Черноморие представлява една ивица с широчина не по-голяма от 20-25 km покрай бреговата линия от нос Емине до Румънската граница. Поради северното си положение, районът е по-слабо повлиян от средиземноморските циклони през студената част на годината и получава сравнително по-малко валежи през зимата от района, южно от Емине. Зимните валежи тук са 80-110 mm и са едни от най-малките в страната. Поради изложеността на района по отношение на северните нахлувания тук зимата е по-сурова от останалата част на Черноморското крайбрежие. Януарската температура е около 1,5 °С в крайбрежната зона, а в по-отдалечената 0,5 °С, като в по-високите части пада под 0 °С. При много силни застудявания температурата може да спадне и под -25 °С. На нос Калиакра е с 3-4°С по-малко, а във вътрешните части и до -30 °С. Пролетта е с прохладни температури, които преминават над 10 °С средно към средата на април. Пролетта е сезонът с най-малки валежи от порядъка на 100-120 mm. Лятото е такова, каквото е по останалата част на крайбрежието – топло (понякога горещо) с освежаващ морски бриз. Средната юлска температура е в граници 21-22,5 °С. Летните валежи (120-140 mm) са по-големи както от пролетните, така и от зимните. Най-големи са валежите през юни, а най-малки през август. През втората половина на лятото се установява рязко изразено засушаване, продължаващо и в началото на есента. От октомври започва ясно изразен валежен период, налагащ есента като най-валежния сезон.

В Североизточния район контрол на качеството на атмосферния въздух се извършва в пунктовете – Добрич, Шумен, Варна - АИС Батак, Варна - Ян Палах, Девня – Изворите.

В Добрич, Шумен и Варна замърсяването с ФПЧ₁₀ е над пределно допустимото с над 35 дни в годината с над пределно допустимата концентрация. ФПЧ_2,5 се измерва само във Варна, където средната годишна стойност не е над пределно допустимата.

Във Варна има отделни дни с превишения на краткосрочна целева норма за опазване на човешкото здраве, но не е надхвърлен допустимият им брой през годината. По отношение на останалите контролирани замърсители, не са установени нарушения на законовите изисквания.

През 2011 г. АИС е регистрирала 109 превишения на средно денонощната норма (СДН - 50 mg/m³) по показател ФПЧ ₁₀, отразени в таблицата по долу по месеци.

През 2011 г. не са регистрирани превишения на средно часовите норми (СЧН) за показател серен диоксид и азотен диоксид. Не е регистрирана и концентрация на О₃, превишаваща прага за информиране на населението (средно часова стойност ) - 180mg/m³.

Регистрираните средно денонощни наднормени концентрации през 2011 г., определят превишаването на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 mg/m³. Въз основа на всички средно денонощни регистрирани концентрации през 2011 г. се формира средногодишна концентрация 47,2 mg/m³.

През годината, в изпълнение на утвърден график за 2011 г. бяха извършени измервания за определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище от мобилна станция на РЛ гр. Варна към ИАОС гр. София. Измерванията са извършени през периодите: 22.02.2011 г.– 15.03.2011 г.; 08.06.2011 – 29.06.2011 г.; 27.10.2011 – 08.11.2011 г.). За общо 51 денонощия са отчетени 20 превишения на СДН по показател ФПЧ ₁₀. Същите са отчетени през м. март (15) и м. ноември (5). Не са измерени стойности над пределно допустимите концентрации по показатели азотен оксид и серен диоксид.

Причините за регистрираните наднормени стойности в гр. Шумен и гр. Търговище на фини прахови частици са използваните през отоплителния сезон горива в битовия сектор, запрашените улични платна, автомобилния транспорт и метеорологичните условия.

Съпоставката на измерените от АИС Шумен концентрации на ФПЧ₁₀ през 2011 г. с предходните 2010 г. и 2009 г. показва, че през 2009 г. - 23 %, през 2010 г. – 25 %, а през 2011 г. 30 % от регистрираните средно денонощни концентрации превишават СДН - 50 mg/m³, т.е. видно е завишаване на броя на регистрираните превишения в сравнение с предходните години, като и през трите години същите са отчетени основно през зимния период. През 2010 г. и 2009 г. АИС е регистрирала съответно 91 и 85 превишения на СДН по показател ФПЧ ₁₀. За SO₂ и NO₂ превишения не са отчетени. През предходните 2009 г. и 2010 г. също е превишена СГН на ФПЧ₁₀, като средногодишната концентрация е съответно 42,96 mg/m³ и 44,3 mg/m³