Министерство на регионалното развитие и благоустройството

2.1.2.1Повърхностни води

Водите на Черно море са обявени за “чувствителна зона”. Това задължава всички източници на замърсяване (заустващи отпадъчни води, реки, които се вливат и дейности, свързани с използването на Черноморските ресурси), да се обезпечат с изграждане на ПСОВ на т.н. III-то стъпало, което решава проблема със замърсяванията по отношение на азот и фосфор. Въпреки, че по степен на изграденост на пречиствателни станции за отпадъчни води Варненска област е на I-во място в страната, всички съществуващи такива се нуждаят от реконструкция, модернизация или изграждане на нови. Много от ПСОВ, които обслужват курортните комплекси са с капацитет, който не може да отговори на нарастващия курортно-туристически ресурс. Това може да се окаже пряк ограничител за устойчиво развитие на туристическите комплекси, проблем който вече е налице.

Друг съществен замърсител на водните басейни са животновъдните ферми (свиневъдство, говедовъдство и птицевъдство). Наблюдаваната през последните години тенденция към намаляване на фермите е овладяна и се наблюдава стабилизиране и постепенно оживление в развитието, което неизбежно ще наложи изграждане на ПСОВ с биологично стъпало.

Североизточен район попада в рамките на Черноморски район за басейново управление на водите с център Варна и Дунавски район за управление на водите с център Плевен.

През Североизточен район протича река Камчия и Провадийска река. Данните за тяхното състояние за първото тримесечие на 2012 г, са представени по-долу в приложените фигури.

• 
  органично замърсяване – долното течение на р. Провадийска, басейна на река Камчия;
  
• 
  замърсяване с форми на азот- долното течение на р. Провадийска, басейна на река Камчия
  
• 
  съдържание на фосфати (общ фосфор) - река Камчия
  

Информация за състоянието и характеристиките на всички повърхностни водни тела, попадащи в СИР, съгласно ПУРБ 2010-2015 г. на Черноморски район е представена в Таблица 2.1.2.1-1, Фигури 2.1.2.1-5 и Фигури 2.1.2.1-6. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води.

Информация за състоянието и характеристиките на всички повърхностни водни тела, попадащи в СИР, съгласно ПУРБ 2010-2015 г. на Дунавски район, е представена в Таблица 2.1.2.1-2, Фигури 2.1.2.1-5 и Фигури 2.1.2.1-6. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води.

Водоснабденото население в Североизточния район е от 99.9%. В Таблица 2.1.2.1-3 е представена информация за дела на населението, обслужвано от водоснабдителна мрежа и дял на населението с режим на водоснабдяването, към 2010 г., а в Таблица 2.1.2.1-4 - информация относно събиране, пречистване, доставяне и загубите на води - обществено водоснабдяване и напоителни системи по области в СИР през 2010 г.

Относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Североизточен район /60,3 %/ е по-висок от средния за страната /41,2%/, като районът се нарежда на второ място след Югозападния район /66,5 %/. На територията на Североизточен район през 2010 г. функционират 19 броя пречиствателни станции. С най-голям брой пречиствателни станции е област Варна – 11 бр., област Добрич - 6 бр., област Шумен и Търговище по 1 бр. През 2010 г. общият брой на пречиствателните станции в СИР се увеличава на 19, тъй като в гр. Попово, област Търговище е изградена и пусната в експлоатация ГПСОВ. През същата година в гр. Търговище и гр. Антоново са изградени още две пречиствателни станции..

Заустените, в т.ч. третирани отпадни води в Североизточен район, имат обем от 93,67 млн.куб.м през 2010 г., от които 60,01 млн.куб.м. или 64 % са третирани. Относителният дял на заустената отпадна вода в района е 11,5 % от общия за страната обем – 811,11 млн. куб. м, а третираната вода е 11.02% от общата третирана вода за страната – 544,48 млн.куб.м.

По данни за 2010 г. относителният дял на третираните отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 64,0%, като с най-висок дял са били област Добрич - 80 % и област Шумен – 74,47 %, следвани от област Варна - 60 % и с най-малък относителен дял - област Търговище – 39,35 %.

В крайбрежните води на СИР се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели. Това подобрение е най-вече по показателя амониев азот, чиито стойности, обаче, продължават да надвишават пределно допустимите концентрации във всички пунктове за наблюдение. Основните причини са замърсяване от непречистени битови води.

2.1.2.2Подземни води

В земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 28 тела или части от тях попадат в Североизточния район, в т. ч. осем подземни водни тела на територията на Дунавския район за управление на водите и 20 подземни водни тела (ПВТ) на територията на Черноморския район за управление на водите, както следва:

• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Янтра Русенски Лом и притоците му“ с код BG1G0000Qal021;
  
• 
  ПВТ „Порови води в Кватернера – р. Суха“ с код BG1G0000Qal052;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Русенската формация“ с код BG1G0000К1b041;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Централния Балкан“ с код BG1G0000TJK045;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Неоген-Сармат - Добруджа“ с код BG1G0000000N049;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Разградската формация“ с код BG1G000К1hb050;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в Малм-Валанжския басейн“ с код BG1G0000TJK051;
  
• 
  ПВТ „Порови води в кватернера на р. Батова“ с код BG2G000000Q002;
  
• 
  ПВТ „Порови води в кватернера на р. Провадийска“ с код BG2G000000Q003;
  
• 
  ПВТ „Порови води в кватернера на р. Врана“ с код BG2G000000Q004;
  
• 
  ПВТ „Порови води в кватернера на р. Камчия“ с код BG2G000000Q005;
  
• 
  ПВТ „Порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово“ с код BG2G000000N018;
  
• 
  ПВТ „Порови води в неоген-миоцен Галата-Долен чифлик“ с код BG2G000000N019;
  
• 
  ПВТ „Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа“ с код BG2G000000N044;
  
• 
  ПВТ „Порови води в палеоген-еоцен Варана-Шабла“ с код BG2G00000Pg026;
  
• 
  ПВТ „Порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия“ с код BG2G00000Pg027;
  
• 
  ПВТ „Порови води в палеоген-палеоцен, еоцен Руен-Бяла“ с код BG2G00000Pg028;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в горна креда-мастрихт Шуменско плато“ с код BG2G00000К2030;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в горна креда турон-мастрихт-Каспичан“ с код BG2G00000К2031;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в горна креда турон-мастрихт-Провадийска синклинала“ с код BG2G00000К2032;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в К2t-st-ср.m +JT Котелски карстов басейн“ с код BG2G00000К2033;
  
• 
  ПВТ „Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Каспичан“ с код BG2G000К1hb036;
  
• 
  ПВТ „Пукнатинни води във Валанж-хотрив-апт Шумен-Търговище“ с код BG2G000К1hb037;
  
• 
  ПВТ „Пукнатинни води в Предбалкан-Валаж-Хотрив-Конево“ с код BG2G000К1hb038;
  
• 
  ПВТ „Пукнатинни води в Предбалкан-Валаж-Хотрив-Риш“ с код BG2G000К1hb039;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в малм-валанж“ с код BG2G000J3K1040;
  
• 
  ПВТ „Карстови води в малм-валанж“ с код BG2G000J3K1041.
  

Количественото състояние на тези 28 подземни водни тела (естествени ресурси, разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район и Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район, е отразено в Таблица 2.1.2.2-1:
Таблица 2.1.2.2-1 Количественото състояние на пресните подземните води

Басейнови дирекции за управление на водите	Естествени ресурси l/s	Разполагаеми ресурси l/s	Разрешено водовземане l/s	Свободни ресурси l/s
Дунавски район с център Плевен	35772	33278	2781	30497
Черноморски район с център Варна	21278	20241	2555	17686
Общо за района	57050	53519	5336	48183

Част от посочените в таблицата ресурси на подземните води са на територията на съседния Северен централен район, тъй като границите на осем от подземните водни тела са частично извън тези на Североизточния район.

По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” и „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост”, утвърдените експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.02.2013 г., са отразени в Таблица 2.1.2.2-2.


Таблица 2.1.2.2-2 Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води

Планови район	Минерални води – изключителна държавна собственост			Минерални води –публична общинска собственост l/s
	Експлоатационни ресурси l/s	Разрешено водоползване /потребление/ l/s	Свободни водни количества l/s
Североизточен	939,16	240,270	698,890	58,90

В Североизточния район замърсяване на подземните води с нитрати се установява в няколко подземни водни тела, привързани към порови, карстови и пукнатинни води. От анализите на останалите задължителни показатели са установени превишения само за част от тях. Те се посочени в табл. 2.1.2.2-3.

Таблица 2.1.2.2-3 Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели

№	Показатели	Североизточен район
		Брой пунктове	Превишение от – до /в пъти > СК/
	Амониеви йони	7	1,04÷1,78
	Сулфати	2	2,00÷4,86
	Калций	2	2,90
	Желязо	2	1,05÷4,54
	Манган	4	1,60÷8,80
	Окисляемост	1	1,36
	Обща твърдост	2	2,00÷2,42
	Електропроводимост	2	1,58

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 5.26 Mb.

Сподели с приятели: