Министерство на труда и социалната политика Международна изследователска фондация Хасуми-България

Драматичните промени в цялостния начин на живот, изпитани от хората в Централно- и Източно Европейските страни (ЦИЕС) дадоха възможност процесите на стареене и статуса на по-възрастните да бъдат изследвани от по-различен ъгъл. В 80-те години на 20 век ЦИЕС бяха вече в един напреднал стадий на остаряване на населението им. Първите години от прехода на тези страни от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика бяха белязани с резко, но вариращо по степен, икономическо и социално влошаване. Още преди това, в края на 60-те и през 70-те години, в ЦИЕС бе налице нарастване на смъртността, заедно със стагнация и спад на на очакваната продължителност на живота. Това контрастираше с трайното подобрение на тези показатели, отбелязано в тогавашните страни на Европейския съюз през 70-те и 80-те години. Към 1989 год. вече бе налице рязка разлика в продължителността на живота между Източна и Западна Европа. Тази разлика издава здравни различия между двете групи страни (East-West Health Divide в английската книжнина). Най-значимите здравни проблеми допринесли за повишената смъртност в ЦИЕС са сърдено-съдовите заболявания, злоупотребата с алкохол, насилието и злополуките. Установена е също по-голяма честота на самоубийствата сред (по-възрастното) население в ЦИЕС в сравнение със западните страни. Разликите са по-изразени сред мъжете.Причините за влошаването в здравното състояние в Източна Европа са комплексни. В условията на преход, негативните социални и икономически промени могат да допринесат за психосоциален стрес и да повлияят свързаните със здравето начини на поведение. Психичното равновесие на по-старите хора в период на преход се повлиява многостранно.

През 1992-1993 и отново през 2005 ние изследвахме в София ценностните нагласи и отношението на група активни стари хора към промените в начина на живот в страната. Резултатите позволиха да се откроят както позитивни (чувства на освобождение, надежда, нови перспективи) така и негативни нагласи (разочарование, песимизъм, страх). Бе установена определена еволюция на нагласите на възрастните хора от 1992 до 2005.

Има данни, че процесите на преход досега са протекли и протичат неравно в различните ЦИЕС, но общо, в последните години, тенденциите към подобряване на икономическите, психосоциални и здравни аспекти превалират.

БУЛ. “Акад. Ив. Евст. Гешов” 15, СОФИЯ, 1431

ТЕЛЕФОН (факс) : 9152 101, 851 0837

E-MAIL: bg_nutr_soc@yahoo.com

1971-1980 - НАУЧЕН СЪТРУДНИК III, II и I СТ.

1980 – ДОЦЕНТ

2001 – ПРОФЕСОР

“ОБЩА ХИГИЕНА”-1992 г.

-ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНЕНЕТО

-ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО И УСВОЯЕМОСТТА НА ХРАНАТА

-АЛТЕРНАТИВНО ХРАНЕНЕ

-ХРАНИ, ХРАНЕНЕ И РАК

-ХРАНИТЕЛНА ПРОФИЛАКТИКА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

-ХИГИЕННО-ЕКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ЗДРАВЕТО
НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ И СЪОБЩЕНИЯ:

- АВТОР НА ПОВЕЧЕ ОТ 150 ПУБЛИКАЦИИ И НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ У НАС И В ЧУЖБИНА

-УЧАСТИЕ В НЯКОЛКО МОНОГРАФИИ, УЧЕБНИЦИ И РЪКОВОДСТВА.
ЧЛЕНСТВО В НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ:

- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО ХРАНЕНЕ И ДИЕТЕТИКА

- ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАУЧНИ ДРУЖЕСТВА ПО ХРАНЕНЕ (FENS)

- ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА АКАДЕМИЯ ПО ХРАНЕНЕ (EANS)

- ЧЛЕН НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ НА НУТРИЦИОНИСТИТЕ (IUNS)

- ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКОТО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО ПО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

- ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

- ЧЛЕН НА БЪЛГАРСКАТА ЛИПИДНА ЛИГА

Спазването на някои принципи в храненето при хората над 65 годишна възраст, могат в голяма степен да коригират някои неблагоприятни промени в организма, настъпващи с възрастта.

Представени са основни насоки за здравословно хранене при възрастни хора, като се акцентира върху енергийните потребности и потребностите от макро- и микронутриенти.

Изтъква се значението на енергийния и макронутриентния баланс в ежедневното хранене, което е в основата на здравословното хранене. Илюстрирани са конкретните препоръки за внос на макро- и микронутриенти при възрастните хора. Представена е българската пирамида за хранителни продукти, които са диференцирани в 3 категории, по биологичната им стойност.

Отбелязва се важността от оптималния внос на зеленчуци и плодове, които са главни източници на витамини и минерални вещества за организма. Тези микронутриенти нормализират липидната обмяна, имат антисклеротично и липотропно действие. Те са и основните геропротектори за профилактика на ССЗ, остеопороза, рак и болести на ЦНС. Голяма част от тях са и мощни антиоксиданти, които забавят стареенето.

Изтъква се значението от вноса на храни с предимно алакален състав, каквито са плодовете, зеленчуците и млякото. Те действат благоприятно срещу метаболитната ацидоза, характерна за старостта. За възрастни хора е полезно и ежедневния внос на млечно-кисели продукти, които нормализират чревната микрофлора и предотвратяват образуването на токсични вещества в дебелото черво.

Изключително важно е режима на хранене в напреднала възраст да бъде четирикратен, като вечерното хранене не трябва да бъде повече от 25-30% от калориите за деня.

Спазването на тези принципи за хранене при възрастни хора заедно с оптимална двигателна активност е в основата на добро здраве и творческо дълголетие.

Завършва хуманна медицина в София през 1969 г. и започва работа по разпределение като педиатър в Сливен. През 1970 г., след конкурсен изпит, започва клинична ординатура в Института по педиатрия в София. От 1974 г. е асистент към катедрата по Курортология, физиотерапия и рехабилитация в Медицинска академия – база 2 /ИСУЛ/, където преминава през цялата йерархична стълба от асистент, ст. асистент, главен административен асистент и доцент.

Квалификацията му включва: обучение по детски болести, призната специалност по Курортология, физиотерапия и рехабилитация, специализация по Мануална терапия и Ексцитомоторна електродиагностика. През 1987 г. защитава дисертация на тема ”Проучвания върху избрани показатели на моторната, съдово-вегетативната и хуморалната реактивност след въздействие с някои физикални фактори при болни със спастични хемипарези” и е хабилитиран.

През 1990 г. става директор на Научния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация в София. От 1995 г. оглавява Катедрата по физикална терапия и рехабилитация при ВМИ–Пловдив. Наред с това основава клиника за Ранна рехабилитация към УМБАЛ “Св. Георги”, където работи до пенсионирането си през 2007 г.

Учебната му дейност е свързана с пряката му работа по специалността и научните му търсения. Преподавал е на студенти-медици, специализиращи лекари и колежани.

От 1991 г. до края на 2007 г. е национален консултант по Физикална терапия и рехабилитация към Министерството на здравеопазването. Като консултант практически отговаря за организацията на Физиотерапевтичната помощ и оказва методично ръководство на отделенията по физиотерапия в страната и санаториумите по отношение използването на минералните води и провеждането на рехабилитацията.

Научните му интереси са свързани с курортната профилактика, физикалната терапия и рехабилитация на болни с увреждания на нервната система и ставно-лигаментарния апарат при деца и възрастни, спастичността, промените в електровъзбудимостта при вертеброгенни и ставни заболявания, електростимулациите на нервно-мускулния апарат и пр.

Бил е научен ръководител на петима дисертанти, които успешно са защитили дисертационните си трудове.

Под негово ръководство се разработи стандарта за устройство и организацията на работа в отделенията по физикална медицина и рехабилитация в България.

В последните години е участвал като консултант при изграждането на редица балнеологични отделения в поделенията на НОИ.

През 2001 г. организира регистрацията на Асоциацията по Физикална медицина и рехабилитация и става неин председател. По негова инициатива започна издаването на списанието ”Физикална медицина, рехабилитация, здраве”, на което е главен редактор до 2007 г. В списанието се публикуват научни студии и новости за практиката, международни събития и пр., свързани със специалността.

Член е на Съюза на Българските научни медицински дружества, на Европейската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина и на Международната асоциация по мануална медицина.

Роден през 1927 г. в Пловдив. Завършва медицина през 1953 г.

Трудовата си дейност започва като лекар в българските балнеологични курорти. Преминава последователно през всички етапи на лекарската дейност, вкл. и като главен лекар.

Придобива специалност по физикална медицина и рехабилитация. В първите години след завършване на висшето си образование се включва в курсовете по вътрешни болести, ревмокардиология и ендокринология, като е с добри атестации за развитие от проф. Цончев и акад. Пенчев. С конкурс през 1961 г. е назначен като научен сътрудник в Института по физикална терапия и рехабилитация в Овча купел.

Най-значимите трудове и постижения на д-р Ангелов са в областта на медицинската климатология, курортните ресурси на страната, физиопрофилактиката и метаболитните заболявания. С тези трудове е свързана и кандидатската му дисертация (1972 г.), докторската дисертация (1986 г.). През 1975 г. получава от ВАК научно звание старши научен сътрудник ІІ степен, а през 1988 г. - старши научен сътрудник І степен.

Член е на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация. Продължава активното си участие в провеждането на редица научни срещи, симпозиуми и кръгли маси в областта на физиопрофилактиката на остеопорозата, метаболитния синдром, борбата срещу стреса и сърдечно-съдовите заболявания, за възможностите и развитието на балнеоклиматологията в нашата страна.

Разглеждат се възможностите на климатичните и балнеологични фактори, кинезитерапията в профилактиката, лечението и рехабилитацията на възрастни лица с метаболитен синдром, остеопороза и заболявания на опорно-двигателния апарат. Обсъжат се и се предлагат дългосрочни програми с физикални средства при тези заболявания, борбата с рисковите фактори, икономическата изгода и по-доброто качество на живот.

Роден на: 09/01/1959г.

- Член на управителния съвет на българската асоциация за палиативна медицина

- Член на Европейската асоциация за палиативна медицина - EAPC

- Член на управителния съвет на Европейската инициатива за развитие на палиативната медицина в страните от източна и централна Европа - ECEPT

- Член на Научното дружество на Анестезиолозите интензивни терапевти в България

- Член на управителния съвет на Българската асоциация за изследване и лечение на болката

- Съавтор на учебник – Палиативни грижи за медицинските колежи – България и Холандия

- Budapest – 2007 – European congress of palliative care - Постер

- Venice – 2006 – Collaborate to catalyse research - Постери

- Aachen – 2005 – European congress of palliative care – Постер

Проблеми на хосписите - опитът на МДОЗС-Враца

В презентацията се дават съвременните определения на понятията хоспис, хосписни, терминални и палиативни грижи и различията между отделните понятия. Показват се световните тенденции за развитието на хосписните и палиативните грижи. Дава се картина на състоянието на хосписните и палиативните грижи в България. Дефинират се най-честите проблеми пред развитието на хосписите и палиативните грижи в България. Споделят се проблемите с които се е сблъсквало, които стоят пред Отделението за палиативни грижи Враца и собственият опит при преодоляването им.

Участия в различни клинични проучвания като изследовател и главен изследовател.
***

Доц. д-р Еню Бояджиев

Роден през 1924г. в гр. Стара Загора. Завършва СУ "Климент Охридски" - право и веднага след това Националната спортна Академия - с две специалности - кинезитерапия и спортни игри. Преподава физическа подготовка и спорт във Военно-политическата Академия в продължение на 7 год. Работи в Центъра по геронтология (от създаването му през 1963 г. до закриването му през 1973 год.) като научен сътрудник и ръководител секция "функционалното натоварване на организма за противодействие на преждевременното стареене". От 1973 г. до 1986 г. е ръководител на Катедра физическо възпитание в Медицинска Академия - София.

Има над 150 научно популярни публикации и 44 научни публикации, свързани с: физическото развитие и физическата дееспособност на мъже и жени от 50 до 90-годишна възраст; Функционалното натоварване с различни по характер и дозировка физически упражнения при възрастни хора и методики за занимания при тях; Влияние и организация на активна есенна почивка на море на възрастни и стари хора; и т.н.

Участвал е в колектива, извършил най-обстойното проучване на столетниците в България, а също в широкомащабното лонготудинално "Изследване на човека и неговия мозък" като ръководител на голям колектив, изработил програми за обучение по гимнастика, плуване, бягане, пешеходен туризъм и други, на мъже и жени над 60 год.

От 1965 год. без прекъсване и до днес е начело на управата, която организира и ръководи методически тъй наречените "групи за здраве" или Спортни клубове за здраве и дълголетие в страната. Тази дейност обхваща и организирането вече 43 години на есенна активна почивка на море по южното Черноморие. През м. септември 2008 г. 350 пенсионери участваха в Спортни празници "Втора младост на море" в Приморско.

Доц. Еню Бояджиев е доктор на педагогическите науки. Сега е председател на Комисия спортни клубове и групи за здраве и дълголетие към БфВС. Той е почетен член на Научното медицинско дружество по спортна медицина и кинезитерапия. Носител е на ордена "Св. Св. Кирил и Методий" I степен.

През 1963 г. в София се създава Център по геронтология. Проучва се въздействието на физическите упражнения върху стареещия организъм. Добрите научни резултати и методики допринасят да се образуват групи от възрастни хора, които сутрин рано излизат по паркове и градини, за да играят гимнастика. През следващите години тези групи за здраве се множат и стават все по-организирани. Развиват и културно-масова дейност, а есента отиват колективно на спортна рекреация по българското Черноморие. През 1989 г. в Приморско, 1300 души изпълняват гимнастически композиции с музикален съпровод.

През последните години повечето групи за здраве се легализират като спортни клубове и стават членове на Българска федерация „Ветерани спортисти". Тя устройва за тези хора зонални и републикански прегледи и първенства по гимнастика, лека атлетика, петанк, плуване и аква джогинг.

Сега спортните клубове „Здраве" са 28, а групите за здраве - 40. В тях членуват жени и мъже от 60 до 90 години - средна възраст 72. Болшинството са социално слаби - средна пенсия 160 лв. Здравният статус е много разнообразен, половината от всички са хора с увреждания - III, II и I група нетрудоспособност. 90% от всички са жени. Това се обяснява главно с по-голямата им средна продължителност на живота. 75% от всички участници са самотни хора. Това увеличава значително социалната роля на СК „Здраве", защото спасява възрастните от вредната социална изолация.

Колективният живот в клубовете включва утринна гимностика, последвана от раздумки на кафе, здравни беседи, колективно посещение на театър, на кино, разходки, пешеходен туризъм. Съвместно се честват празници, рождени и именни дни и то с песни, танци, хора, хумор. Дава се възможност на всеки за лична изява, поддържат се стари интереси и се изграждат нови, отстранява се стресът, повишава се настроението и самочувствието. Всичко това осмисля свободното време, обединява колектива, прави клуба второ семейство.

Научни изследвания доказват подобряване на редица показатели за физическо и психическо здраве при редовно участвалите в целогодишната дейност на колектива. Значителен е броят на членуващите в групите 15-20, дори и повече години.

По този начин чрез целенасочена спортна дейност, съчетана с културно-масови прояви се постигат медико-социални цели, осъществява се социална интеграция.

Препоръките на СЗО и ЕС за издигане в приоритет на проблемите на възрастните хора разкриват днес нови перспективи за масовизиране и обогатяване на описаната добра многогодишна българска практика.

Роден през 1943 г. в гр. Пазарджик.

2002 – 2008 г. Института по криобиология и хранителни технологии, гр. София към НЦАН, Заемана длъжност - зав. секция „Технология на храните”

1995 – 2008 г. Химико-технологичен и металургичен университет-София, професор в катедра “Биотехнология";

1971 – 2002 г. Национален институт за изследване на вина и спиртни напитки - Изпълнителен директор;

1968 - 1971 г. Винзавод-София, началник на цех за термообработка и бутилиране на вина за износ – инж. технолог

Образование и обучение:

1963 – 1968 г. Университет по хранителни технологии, гр. Пловдив, Инженер – технолог - Технология на ферментационните производства (вино, пиво, спирт и алкохолни напитки)

Френски и руски – отлично; английски – добро.

От 1995 г. до днес – професор в катедра “Биотехнология" на Химико-технологичен и металургичен университет-София, където преподава по специалността “Технология на виното и високоалкохолните напитки”.

1991 - 2000 г. – Председател на централната дегустационна комисия на Република България. Като международен дегустатор от квотата на Международната организация по лозата и виното, участва всяка година в международните конкурси по вината в Мадрид, Валядолид, Брюксел, Бордо, Париж и Солун.

От 1983 – 2006 г. е член на Асоциацията на българските художници, секция „Керамика”, подспециалност „Емайл върху керамика”.

Член на издателския борд на “JOURNAL OF WINE RESEARCH”, към The Institute of masters of Wine, Oxfordshire.

Член на работните групи: „Технология на виното”, „Микробиология”, „Международни енологични практики” и на Научно-техническия комитет към OIV (Международната, междуправителствена организация по лозата и виното, Париж) от 1985 до 2004 г.

Изпълнителен директор на Националния институт за изследване на вина и спиртни напитки към Министерство на икономиката – от 1985 до 12.09.2002 г.

Има 117 научни публикации, 31 патента, приложени в производството.