Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г



Дата22.07.2016
Размер213.23 Kb.
ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ

ОСНОВНИ АКЦЕНТИ

На 17 юни 2008 г. влезе в сила поредния Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден - 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г. и 2004 г.

Последните промени са продиктувани от натрупани проблеми в практиката по прилагането на Закона, от една страна, а от друга – констатираните в одитните доклади на Сметната палата негативни тенденции при управлението и разпореждането с общински имоти за периода от 1998 г. до 2007 г. в общините.

Ако трябва с няколко думи да се определи новата линия на промените, може да се каже, че с този Закон се цели общините да започнат повече да УПРАВЛЯВАТ и по-малко да се РАЗПОРЕЖДАТ с имотите си, като го правят ПРОЗРАЧНО и ПУБЛИЧНО и ПЛАНОВО.

Промените са в няколко насоки.

Засилена е защитата на публичната общинска собственост с въведеното квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички общински съветници за вземане на решение за обявяване на имоти, публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, за частна общинска собственост.

Промени се съществено и режимът на застраховане на имотите. Разшириха се правомощията на общинските съвети. Те могат да определят кои имоти, извън застроените – публична общинска собственост, подлежат на застраховане, като това се отнася както за незастроените публични имоти, така и за имоти, частна общинска собственост. Тежестта на застраховането е изместена върху реалните ползватели, като застрахователните вноски за имотите и вещите, предоставени под наем, за ползване или на концесия, са за сметка на наемателите, ползвателите или концесионерите.

С измененията на Закона за общинската собственост (ЗОС) през ноември 2004 г. – чл. 66а, се предвиди кметът на общината ежегодно, с отчета на бюджета, да отчита състоянието на общинската собственост. С последната редакция е направена и следващата стъпка, а именно планирането в управлението и разпореждането с общинска собственост. За пръв път се въведе изискване за изготвяне на стратегия за управление и разпореждане с общинската собственост и годишни планове за действие. Тези изисквания са залегнали в новата редакция на чл.8, ал.8, 9 и 10. Стратегията е за срока на мандата и се приема по предложение на кмета, от общинския съвет. С нея се определя политиката за развитие на общинската собственост, управлението й, придобиването на общинска собственост, разпореждането с част от нея и не на последно място, стопанската дейност на общината. В изпълнение на стратегията, общинските съвети приемат годишна програма за управление и разпореждане с имотите, общинска собственост, естествено отново по предложение на кмета. Програмата се приема най-късно до приемане на бюджета за съответната година, който е неразривно свързан с нея. Естествено, програмата може да бъде актуализирана, като при необходимост се актуализира и бюджета. С оглед прозрачност, ЗОС предвижда Стратегията и Програмата, както и промените в тях, да се обявяват на населението на общината. Редът, по който се обявяват, се определя с Наредбата по чл. 8 от Закона, като задължително се публикуват и на интернет страницата на общината. Стратегията за управление на общинската собственост представлява съществена част от, нека я наречем, Общата Стратегия за развитие на общината в един по-дълъг срок от 10-15 години, която отразява политиката на местната власт за развитие на териториалната общност, подчинена на обществения интерес.

Законодателят е определил задължителното съдържание на Стратегията. В нея трябва да са определени основните цели, принципи и приоритети на управлението на собствеността в най-общ смисъл. Това означава, че следва да се определят основните характеристики на имотите, които ще се отдават под наем, както и на онези, с които общината ще се разпорежда. Необходимо е да се определят основните способи за разпореждане и не на последно място – нуждите на общината от нови имоти, както и способите за тяхното придобиване. Разбира се в Стратегията може да се съдържат и други данни, определени от общинския съвет.

За разлика от Стратегията, която дава основните и общите цели, принципи, приоритети, Програмата е далеч по-конкретна. Тя трябва да съдържа прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти – общинска собственост. Поради това, че се отнася за период от една година, в Програмата следва да са описани имотите, които общината има намерение да отдава под наем, да учредява право на ползване или концесия върху тях, да продава, да внася като непарична вноска в капитала на търговски дружества, да учредява право на строеж, да заменя, както и имотите, които има нужда да придобие. Изискване на Закона е в Програмата да са описани имотите, които общината ще предложи за замяна срещу подробно описани видове имоти, които желае да придобие в замяна, от физически или юридически лица. В Програмата може да се съдържат и други данни, определени от общинския съвет.

Може би тук е мястото да се каже, че законодателят е дал тримесечен срок на кметовете на общини и общинските съвети да предложат и съответно приемат Стратегия за мандат 2007-2011 г. и Годишна, по-точно Полугодишна Програма за 2008 г.

Разбира се, срокът е препоръчителен. С оглед на това, че Законът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост влезе в сила в средата на месец юни и предстоят летните ваканции както за администрацията, така и за общинските съвети, времето за разработване на тези важни за общините документи е изключително малко. Далеч по-вероятно е стратегиите и програмите да бъдат приети през месец октомври, което на свой ред, означава, че част от Програмата ще съдържа и вече реализираното в областта на управлението, придобиването и разпореждането с общинска собственост. В това няма нищо страшно, още повече, че тези действия на кметовете на общини и общинските съвети са съответствали на приетите бюджети, представляващи освен всичко друго и „програма” за управление на собствеността.

Друг важен момент в Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е въвеждането на възможността (чл. 8, ал.2 и ал.6) за Столична община и градовете с районно деление (Пловдив и Варна) с наредба да се определят правомощията на кметовете на райони не само за управление на имотите, намиращи се на тяхна територия, които са им предоставени, а и за разпореждане с тях. Кои от имотите на съответната територия, ще бъдат предоставени за управление на районните кметове, както и за кои от тях ще имат права да се разпореждат и чрез какви способи, следва да бъде определено в съответната наредба. Разбира се, както и досега, с наредбата по чл. 8 от ЗОС, общинските съвети имат правото и задължението да определят освен реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, така също и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници. Новото е, че „При продажба или отдаване под наем на имотите, предоставени за управление на кметовете на райони или на кметства, не по-малко от тридесет на сто от средствата, придобити от продажбата или от отдаването под наем, се превеждат по сметка на района или на кметството по местонахождението на съответния имот и се използват за изпълнение на дейности от местно значение, определени от общинския съвет.» - чл. 8,ал.5.

Необходимо е да се отбележи, че с чл.8, ал. 11, се предвижда «Актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.” Това на практика означава, че се разширява приложното поле за обжалване по административен ред и на актове, които до сега бяха необжалваеми. Например, на обжалване ще подлежи и една заповед на кмета за продажба на общински имот. До сега, подобна заповед можеше да се обжалва само по отношение на цената, и то само в случаите, когато тя е нормативно определена, т.е. не е «пазарна». Практиката ще покаже, дали тази разпоредба ще доведе до опазване на интереси на граждани и общини, или просто ще се окаже още един механизъм за забавяне или блокиране на гражданския оборот в областта на разпореждането с общински имоти.



Следващите големи промени в ЗОС са по отношение на реда за отчуждаване и обезщетяване за важни общински нужди. Голямата промяна, е че процедурата по отчуждаване не се открива с решение на общинския савет. Законодателят приема, че е достатъчно подробните устройствени планове, предвиждащи отчуждаване, да се приемат от общинския съвет, независимо от техния обхват - чл. 21, ал.6. Законът предвижда задължение за публикуване на съобщения (обявления) за предстоящото издаване на заповед на кмета за отчуждаване, както в два централни и един местен ежедневник, така също и чрез поставяне на обявленията на определените за това места в съответната сграда на общината, района или кметството. Обявлението се публикува и в интернет страницата на общината. Публикуването има не само оповестителен характер – законодателят е предвидил заповедта на кмета за отчуждаване да не се издава не по-рано от един месец от публикуването. Съдържанието на обявлението е определено в чл. 25, ал.1. Второто обявление в процедурата е обявяването на заповедта в едномесеч срок от издаването, на същите места и по същия начин. Тъй като в чл. 25, ал.3 е предвидено заповедта за отчуждаване да се връчва по реда на Административно-процесуалния кодекс, на лицата, чийто имоти се отчуждават, обявлението има по-скоро оповестителен характер, а според мен представлява и нещо като «връчване» по отношение на неизвестните собственици на някои от отчуждаваните имоти. В същото време, обявлението съдържа информация за собствениците в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в заповедта и за началната дата, от която започва изплащането му. Важна промяна и изрично посочената възможност за предварително ипълнение на заповедта, като оспорването на размера на обезщетението не спира изпълнението на заповедта за отчуждаване. Производството пред съда най-сетне наистина може да се нарече «бързо» - чл.27, ал.6 “Производството пред административния съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата.” Друга промяна, целяща уеднаквяване на режима за отчуждаване на имоти за държавни и за общински нужди е, че равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни храктеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Ако аналогичният тест в Закона за държавната собственост представлява едно своеобразно ограничение за размера на паричното обезщетение в с лучаите, когато се отчуждават имоти извън населени места, за които няма особено развит пазар, по отношение на общините, този текст вероятно ще доведе до повишаване размера на обезщетенията, защото най-често се отчуждава за разширение на съществуващи улици и булеварди. Това означава, че отчуждаваните части от имоти, би следвало да се оценяват като части от урегулирани поземлени имоти със съответните възможности за застрояване по предходния подробен устройствен план, а не според предвижданията за улица. Разделът подробно регламентира процедурата, но е добре да се разработи в нарочна статия.

Други сериозни промени има в областта на разпоредителните сделки. Разпореждането се извършва разбира се по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните оценки. Общинският съвет може да използва пазарната оценка само за база, въз основа на която да определи цена за разпореждане, по-висока от определената, разбира се отново при ограничението да не е по-ниска от данъчната. Въведено е изискването оценките, по които се извършва разпореждане с общинско имущество, да се одобряват от общинския съвет. Това поражда проблеми и въпроси. Съобразно възможностите, които дава чл. 8, общинсиките съвети могат да предоставят правомощия на кметове на общини и на райони за разпореждане с някои имоти. Какво става в тези случаи с изискването за одобряване на оценките от общинския съвет? Ако приемем, че текстът за одобряване на оценките е императивен, това означава, че се налага във всеки случай на конкретно разпореждане с общински имот, правомощието за което е делегирано например на районен кмет, общинският съвет трябва да се произнесе по доклад, внесен от съответния кмет, и то само по отношение на оценката, но не и по разпореждането с имота. Това определено би довело до обезсмисляне на делегиране на правомощия за разпореждане от общинския съвет към кметовете на общини и на райони. Поради това, за мен се налага изводът, че текстът следва да се тълкува разширително, като възможност за общинския съвет да одобрява оценките както изрично по всяка сделка от неговата компетеност съобразно Наредбата по чл.8 от ЗОС, така също и бланкетно, чрез обща норма в същата наредба, по отношение на разпоредителните сделки, за които са делегирани правомощия на кмета на общината и кметовете на райони.

Във връзка с принципа за публичност и прозрачност, законодателят предвижда изработването на публичен регистър за разпоредителните сделки с имоти – общинска собственост, в който регистър да се вписват данните за имотите според акта за общинска собственост, по видове разпоредителни сделки, в който регистър да са посочени трите цени – пазарната, данъчната и цената, определена от общинския съвет. В регистъра могат да се включат и други данни, определени от общинския съвет с Наредбата по чл. 8, ал.2.В публичния регистър на сделките на Столична община, който е факт от месец септември 2007 г. са посочени и лицата, с които са сключени сделките по разпореждане, разбира се без лични данни за тях. Публичните регистри трябва да са общо достъпни и публикувани на интернет страницата на общината.

Разбира се, най-съществените промени в областта на разпоредането с общинска собственост е по отношение на сделката «замяна». Промените са продиктувани от насложилите се във времето негативи към този тип сделки сред обществото и на базата на констатациите на Сметната палата, че липсва в каквато и да било степен прозрачност по отношение на замяната. В тази посока са и направените изменения. Това, което веднага прави впечатбение е, че се ограничава изключително много възможността за извършване на такива сделки. От една страна ограниченията са по отношение на имотите, с които може да се прави замяна и от друга страна – по отношение на субектите, с които може да се сключвата такива сделки. Ще започна с това, че инициатива за замяната може да има както общината, така и заинтересованите лица. Субектите са строго определени. На първо място това са съсобствениците в съсобствен с общината имот, на второ място – собствениците на имоти, които общината отчуждава, на трето място – държавата, на четвърто място – общините и на последно място – субекти, определени в друг закон. Във всички допустими от закона случаи на замяна, се прави писмено предложение – от кмета на общината до заинтересованите собственици или съсобственици, или от заинтересованите собственици или съсобственици – до кмета на общината. Предложенията се обявяват публично в интернет страницата на общината и на определените за това честа в сградата на общината, района или кметството. Предложенията следва да съдържат данни за имотите или вещните права върху тях, предмет на замяната. Постъпилите предложения – първоначалните и допълнителните по повод на обявяването, се внасят за разглеждане в общинския съвет не по-рано от един месец от обявяването. Общинският съвет може да реши разпореждането да се ивърши чрез публичен търг или публично повестен конкурс, когато са постъпили повече от едно предложения. Предложенията не обвързват общинския съвет за извършване на замяната, а отказите на общинския съвет не подлежат на обжалване. Този текст – чл. 40, ал.6, представлява изключение от общата разпоредба на чл.8, ал.11, за обжалване по реда на чл. 45 от ЗМСМА на актовете на общинския съвет по разпореждане с общински имоти. Законодателят допълнително е усложнил процедурата по замяна, като е предвидил засилена защита на общинската собственост чрез въвеждане на квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на общинските съветници при гласуване на всяка замяна. Предвидено е имотите, с които ще се правят замени, да съответстват на годишната програма за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти.

Независимо, че материалът е за основните акценти в промените на ЗОС, считам, че трябва да се направи и малък коментар на процедурата и условията за замяна. Считам, че изискването за обявление и едномесечно изчакване за събиране на допълнителни предложения за замяна, в случаите когато се касае за прекратяване на съсобственост, е малко пресилено. Никой друг, освен съсобственик, не може да участва в сделка за замяна, която води до прекратяване на съсобственост, защото всички друго -а именно сделка с трето лице, не би било «прекратяване» на съсобственост. Тази процедура има смисъл единствено и само ако предложението за замяна е дошло от един от съсоствениците в съсобствения имот, а допълнително постъпят предложения и от други съсобственици. В тези случаи обаче, общинският съвет не би могъл да вземе решение общинският дял да се продаде на публичен търг или публично оповестен конкурс. Пред общинския съвет в тези случаи стои възможността да откаже да допусне замяна, (макар, че съсобствеността се счита за «временно» състояние за един имот и стремежът е да се прекратява), да избере един от съсобствениците, с който да се направи замяната, или да избере състезателното начало между съсобствениците чрез провеждане на «ограничен» по отношение на субектите конкурс.

Освен ограниченията по отношение на субектите и имотите, с които може да се прави замяна, изрично са посочени и случаите, в които не се допускат замени, а именно - когато имотите - собственост на трети лица, са обременени с ипотека или други тежести, отдадени са под наем или под аренда;

- на общински урегулирани поземлени имоти, отредени за жилищно строителство, срещу нежилищни имоти, освен в случаите по ал. 2, т. 2;

- на общински имоти с имоти на лица, за които е установено, че без правно основание ползват общински имот, договорите за наем или за вещни права върху общински имоти са прекратени по тяхна вина или с които общината води съдебни имуществени спорове;

- в други случаи, определени в закон или в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Редно е да се обърне внимание на чл.40, ал.2, т.4 замяна «в други случаи, определени в закон». Тази разпоредба към настоящия момент е приложима само по отношение на земеделски земи по реда и при условията на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и евентуално по Закон за горите. Текстът дава възможност да се допуснат замени и с други закони.

Няколко думи за случаите, в които по силата на подробни устройствени планове се налага да се сключват сделки за части от имоти. Става въпрос за процедурите по § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) – доброволно прилагане на влезли в сила подробни устройствени планове и чл. 15, ал.5 и чл.17, ал.5 от ЗУТ – изменение на подробни устройствени планове. В тези случаи между собствениците на поземлени имоти се сключват договори за прехвърляне на собственост на части от имотите. В някой от тях прехвърлянето е само от един от собствениците, а в други случаи – има прехвърляне и от двете страни. Считам, че се касае за сделки по специален закон, по отношение на ЗОС, които не следва да се определят като продажба или замяна, поради което и не би трябвало да се прилагат разпоредбите на чл. 40 от ЗОС. В тези случаи сделките представляват по същество договори за прилагане на подробни устройствени планове. Лицата, между които е възможно да се осъществят тези сделки, са предопределени от подробните устройствени планове, а именно собствениците на засегнатите от тях поземлени имоти. В тези сделки не може да се използва състезателно начало. Общинският съвет, като собственик на общинските имоти, се е произнесъл по съответните подробни устройствени планове и техните изменения и в този смисъл е изразил и воля за тяхното прилагане.

Налага се да направим кратък «исторически» преглед на нормативната уредба в тази област. При действието на Закона за териториално и селищно устройство, процесът по уреждане на сметките по регулация беше изцяло административен. Специални комисии по чл. 265 от ППЗТСУ в общините, с протоколи определяха цените на частите от имоти, които се придават или отнемат, независимо от това дали става въпрос за имоти, частна собственост или за общински и държавни имоти. Въз основа на тези протоколи се извършваха плащания по нормативно определени цени, а образуваните регулачни преписки се изпращаха служебно при Нотариус за съставяне на констативен нотариален акт. Към настоящия момент този административен процес продължава да действа в случаите на § 6, ал.2, ал.3 и ал.4 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПР на ЗУТ). В случаите, в които исканията за уреждане на сметките по регулация не са подадени в съответния 6-месечен срок, с § 8, ал.2, т.1 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, се дава възможност за доброволно прилагане на влезлите в сила дворищнорегулационни планове, като ал.3 препраща към процедурите по чл. 15,ал.5 и чл.17, ал.5 от ЗУТ, предназначени за изменение на подробни устройствени планове. В тези случаи между собствениците на поземлени имоти се сключват договори за прехвърляне на собственост на части от имотите. В някой от тях прехвърлянето е само от един от собствениците, а в други случаи – има прехвърляне и от двете страни. От изложеното е видно, че едновременно действат два режима – административен и гражданско-правен – сделки, с едно и също предназначение – прилагане на вещно-правния аспект на подробните устройствени планове, когато имотните граници не съвпадат с регулационните такива.

Необходимо е да се отбележи, че при тези сделки общината не само действа в условията на т.н. „обвързана компетентност”, но и предоставя на гражданите „административна услуга”, която им дава възможност да реализират предвижданията на устройствените планове. Би могло да се каже, че процесът на „уреждане на сметките по регулация” е финалната част от административното обслужване на гражданите по повод плановото изграждане на урбанизираните територии на населените места, който процес започва с допускане на изготвяне или изменение на подробен устройствен план, изготвяне на проект за плана и одобряване на същия със заповед на главния архитект или решение на общинския съвет.

Считам, че в случаите на чл. 15,ал.5 и чл.17, ал.5 от ЗУТ и § 8, ал.2, т.1 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, се касае за сделки по закон, специален по отношение на ЗОС, които не са «продажба» или «замяна», поради което и не би трябвало да се прилагат разпоредбите на чл. 40 от ЗОС. Касае се по същество за договори за прилагане на подробни устройствени планове. Лицата, между които е възможно да се осъществят тези сделки, са предопределени от подробните устройствени планове, а именно собствениците на засегнатите от тях поземлени имоти. В тези сделки не може да се използва състезателното начало. По същество, в случаите, когато се «придават» или «отнемат» части от имоти, са налице две насрещни еднородни престации, което представлява «компенсиране» на площи, с цел оптимално разположение на улици и сгради и постигане на градоустройствен комфорт. Не на последно място е необходимо да се отчете и факта, че общинските съвети, като собственици на общинските имоти, са се произнесли по съответните подробни устройствени планове и техните изменения и в този смисъл е изразена и воля за тяхното прилагане.

Друг акцент в измененията на ЗОС е по отношение на правото на строеж. Предвижда се нещо съвсем ново – учредяване право на строеж върху имоти, частна общинска собственост, за изграждане на социални жилища. Учредяването може да бъде без търг или конкурс, на лица с установен жилищни нужди. Конкретните условия се определят в наредбата по чл. 45а, ал.1 от ЗОС. Жилищата, придобити по този ред не могат да се отдават под наем или да бъдат обект на разпореждане за срок от 15 години. Нарушаването на забраните е основание за разваляне на договора за учредяване на правото на строеж, а в тези случаи, лицата, нарушили забраната, нямат правата по чл. 72-74 от Закона за собствеността. Не се допуска и разпореждане с правото на строеж.

Сериозни промени има и по отношение на стопанската дейност на общините. Глава пета – част «Стопанска дейност на общината» е изцяло пренаписана – редактирана и подредена по нов начин. Предвижда се, общината да осъществява стопанска дейност освен чрез предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, и чрез граждански дружества по Закона за задълженията и договорите или чрез сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Участието на общината в осъществяването на различните форми стопанска дейност, се осъществява със свободни парични средства, с изключение на целевите субсидии от държавния бюджет, както и с имоти и вещи, или вещни права. Общината може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността й е до размера на дяловото участие, т.е. не може да участва в търговски дружества с неограничена отговорност. Условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества с общинско участие в капитала както и в градански дружества и сдружения с нестопанска цел се определят в наредба от общинския съвет. Новите изисквания към наредбата налагат промени в съществуващите наредби.

Няколко думи за апортирането на имоти и вещни права като непарична вноска в капитала на търговски дружества с общинско участие: На първо място, имотите които може да бъдат апортирани, трябва да са определени в годишната програма за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост. На второ място, решението за апортиране се взема от общинския съвет, при условия и по ред определени в наредбата, с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой съветници. На трето място, имоти или части от имоти, внесени от общината като непарична вноска в търговско дружество, могат да се отдават под наем, или да се учредяват ограничени вещни права върху тях по общия реда за управление на имоти, частна общинска собственост, т.е. чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, за срок до 10 г. при отдаване под наем или при учредяване право на ползване. На четвърто място, но не по-важност, е въведената за пръв път със закон възможност за „деапортиране” на имоти или за намаляване на капитала на едноличните търговски дружества с общинско участие, със стойността на имоти и вещи или вещни права, внесени като непарична вноска в капитала им. За пръв път подобна възможност бе предвидена в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие – чл.4, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДС, приет с ПМС № 254 от 15.09.2006г., ДВ, бл. 78 от 26.09.2006г.

Предвидено е намаляването на капитала да става с решение на общинския съвет. Няма изискване за специален кворум, което ме кара да приема, че се изисква мнозинство от 50+1 от общия брой на съветниците. Имотите и вещите, с чиято стойност е намален капиталът на едноличните търговски дружества с общинско участие, придобиват статута на имоти и вещи, частна общинска собственост и се управляват по ред, определен от общинския съвет. Логично е, този ред да е съответния ред в наредбата по чл. 8, ал.2 за имотите, частна общинска собственост, според тяхното предназначение.

Измененията на закона в областта на стопанската дейност на общината изискват създаването на публични регистри освен за предприятията и търговските дружества с общинско участие и за юридическите лица с нестопанска цел и за гражданските дружества, в които участва общината. Образците на регистрите, редът за воденето и съхраняването им, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

Друга интересна промяна има по отношение на надзора и актуването на имотите – общинска собственост. Предвидено е да се утвърдят нови образци на актове за общинска собственост – частна и публична, от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Актовете трябва да са съобразени с изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Редът за съставяне, поддържане и съхраняване на актовете, досиетата и регистрите, както и за поправки в тях, ще се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Със същата наредба трябва да се определят и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на информационните системи, както и достъпът до данните в тях.

Най-съществената промяна в областта на актуването на имотите, общинска собственост, която бих нарекла „революционна”, е възможността за общините да съставят актове за общинска собственост за имоти, държавна собственост, преминали в собственост на общините по силата на закон, без да се изисква предходно отписване на имота от актовите книги за държавна собственост със заповед на областния управител. Препис от така съставения акт се изпраща на областния управител в седем дневен срок от вписването му в службата по вписвания. Въз основа на акта областният управител отписва имота от актовите книги за държавна собственост. Защо обръщам такова внимание на тези изменения? Отговорът се корени в проблемите, които съпътстват общините и областните администрации в работата им по определяне на собствеността, от 1996г. до сега. Считам, че е необходимо да се направи кратък преглед на възникването на институтите на държавната собственост и на общинската собственост, за да проследим и анализираме процесите по разделяне на собствеността и причината за проблемите, които го съпътстваха до тези последни промени.

С приемането на новата Конституция на Република България от седмото Велико Народно събрание, влязла в сила от 13.07.1991г., се сложи край на принципа за единна държавна собственост и се прогласи съществуването на един нов правен субект – общината, която е юридическо лице и има право на своя собственост. По Конституция, частната, държавната и общинската собственост са равнопоствени.

По същото време, §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, определи като общинска собственост имотите, които са били отчуждени за жилищно строителство и други благоустройствени мероприятия, обектите на общинската инфраструктура с местно значение,предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

След Конституцията и ЗМСМА, основната регламентация на двата вида собственост – държавна и общинска, бе направена с приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост (в сила от 01.30.1996 г.), доразвита с приемане на Правилници за тяхното прилагане. За съжаление, законодателят възприе различен подход при очертаване на двата вида собственост. По отношение на общинската бе приет изчерпателен, изброяващ подход, а по отношение на държавната – най-общ. На практика сравнително добре е очертана публичната държавна собственост, а за частната е казано: „Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост.” Големият въпрос е: Коя е държавната собственост?

Развитието на законодателството в областта на държавната и общинската собственост в последните години, обективира развитието на отношенията между държавата и местната власт. Отразява не само правно-техническото съзряване на нормосъздаващите институции и развитието на правната доктрина, а така също и естественото и органически присъщо противоречие и съперничество във взаимоотношенията между централната и местната администрация. Анализът на развитието на законодателството, погледнато от този ъгъл, като изграждане на взаимоотношения между държавата и общините като субекти с разнопосочни интереси, дава отговор и на въпросите за възникването на някои на пръв поглед нелогични и непоследователни нормативни и чисто практически решения.

Процесът на разделяне на собствеността досега, показваше неразбиране на едно просто на пръв поглед обстоятелство, че взаимоотношенията по собствеността между централната и местната власт не са отношения на субординация, на власт и подчинение, а са равнопоставени, отношения на равноправни граждански субекти, участващи в гражданския оборот. През всичките години от 1996 г. до сега процесът по идентификация на държавната и общинската собственост и взаимоотношенията между държавната и местната власт, се характеризираше и възприемаше от областните администрации като “процес на предоставяне на собственост от държавата и нейните органи, на общината”. Внимателния прочит на Конституцията, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост ясно показват, че става въпрос за разделяне на единната държавна собственост на държавна и общинска. Eдинствените критерии за това, коя е държавна и коя общинска собственост, са критериите, посочени в двата закона. Те не се влияят от процедури като “разрешаване” и “одобряване”. За съжаление, елементарни процедури, които по своята правна природа нямат и не могат да имат качеството на правопораждащи факти по отношение на собствеността, придобиха изключително важно, конститутивно значение. Държавната администрация се опита да придаде на процедурите по актуване и деактуване на имотите значението на “предоставяне на собственост от държавата на общините” – нещо, което прави Законът ( чл. 1 и чл. 2 на Закона за общинската собственост). Законодателят последователно изясняваше, че правото на собственост на общините произтича от закона, а не от актовете на областните управители.

Последните изменения в чл. 58, ал.5 категорично показват, че общинската собственост възниква по силата на самия закон и за нея се съставят актове за общинска собственост от кмета на общината, без административен контрол от областния управител. Нещо повече, с § отмяната на ал.1 и ал.2 на чл. 79 от Закона за държавната собственост отпадна възможността на областния управител да отменя съставените актове за общинска собственост. Споровете за материално право – чия е собствеността, общинска или държавна могат да се решават единствено и само по съдебен ред, а не и да се предрешават по административен ред. Считам, че последните промени в областта на актуването на имотите, общинска собственост, са една решителна крачка към реализиране на принципа на равнопоставеност между видовете собственост.

Редно е да се отбележи още една промяна, а именно § 42 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОС. По отношение на неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто. По този начин се уеднакви режима в цените по отношение на имотите, държавна собственост.



Във всички случаи, извън § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, продажбата на земя, частна общинска собственост на собственици на законно построена върху нея сграда, се извършва по реда на чл. 35, ал.3 от ЗОС по пазарни цени.
Маргарита Проданова







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница