Министерство на здравеопазването регионална здравна инспекция плевен

По данни на годишните отчети през 2011 г. през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в област Плевен са преминали 78621 болни, което e съпоставимо с преминалите болни през 2010 г., когато те са били 77482.

Показателят за хоспитализация е 29.1% (т.е. около 29 хоспитализации на 100 души от населението).

Броят на проведените леглодни през 2011 г. е 405300 и е леко намален спрямо 2010 - 417310. В публичните лечебни заведения той е 330194, т.е. 81,5% от всички проведени леглодни. В частните болници делът е 18,5 % и бележи ръст спрямо предходните години / 14,2 % за 2010 г. ,за 2009 г. – 12,1%/.

Показателят „среден престой на болен”, който през 2009 г. е 5,51 дни, намалява на 5,39 дни за 2010 г. и 5,16 за 2011 г., т.е. продължава тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да съкращават продължителността на престоя, като това важи в по-голяма степен за частните лечебни заведения.

Използваемостта на леглата е сравнително ниска – 242 дни/66,3%/ , значително по-висока в публичните болници – 246 дни и по-ниска в частните болници 224 дни. Поради по-високия среден престой на болен, оборотът на леглата в публичните заведения е 43 преминали болни на 1 легло, а в частните съответно 66 болни на 1 легло.

През 2011 г. изпълнените от ЦСМП повиквания и броят на обслужените от ЦСМП пациенти е леко намален спрямо 2010 г. Извършените в ЦСМП амбулаторни прегледи са 26119, а в спешното отделение на УМБАЛ – Плевен – 25703. Така общият брой на амбулаторните прегледи в системата за спешна помощ през 2011 г. е 51822 / за 2010г. е 49680/.

От обслужените пациенти през 2011 г. в спешното отделение - 25703 души, 8583 (33%) са били хоспитализирани по спешност, а на останалите са осъществени необходимите диагностично-лечебни дейности, след което са насочени към системата за извънболнична медицинска помощ.Прави впечатление нарастване относителният дял на насочените за хоспитализация

Съществуващите в момента проблеми са свързани с това, че не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до ОПЛ нараства търсенето на медицинска помощ в ЦСМП и Спешните отделения на болниците. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. Съществуват проблеми във взаимодействието с другите структури на здравната система. Фактор за това е и отсъствието на единни диагностично-терапевтични алгоритми на поведение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения на многопрофилните болници при спешни състояния, както и недостатъчната информираност на населението.

Квалификацията на висшия и среден медицински персонал е недостатъчна, има голямо текучество, особено сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от средния медицински персонал. Основните негативи в спешната помощ са забавяне на времето за оказване на помощта, ниско качество и проблеми в точната диагностика.


5. Осигуреност на регионалната здравна мрежа с човешки ресурси

Развитието и управлението на човешките ресурси имат решаваща роля за ефективното функциониране на здравната система в България. В нея са ангажирани голям брой медицински специалисти (лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и др.), както и немедицински специалисти (биолози, биохимици, инженери, икономисти, социолози и социални работници, психолози, педагози, помощен и технически персонал). През 2011 г. осигуреността с лекари е леко увеличена спрямо предните две години. При специалистите по здравни грижи поддържа постоянни нива –79,7 за 2011г. , 74,9 за 2010 г. ,74.1 за 2009. Леко намаление се наблюдава по отношение на лекарите по дентална медицина – от 216 през 2009 г. на 204 през 2010 г. и 194 през 2011 Това формира осигуреност с лекари по дентална медицина съответно 7,2 на 10 000 души за 2011г. , 7,1 на 10 000 души през 2010 г, 7,4 през 2009 г.

Медицински персонал в лечебните заведения в Област Плевен към 31.12.