Министъра на околната среда и водите

Трасето на кабела е изцяло разположено в близост до р. Тунджа, като началото е положено в мостово съоръжение над същата. Обектът попада в Южната част на басейна на реката, която обхваща течението й южно от Ямболския пролом и свършва до турската граница.

Под гр. Ямбол р. Тунджа навлиза в широкото Ямболско поле. Долината тук е много широка, 10-25-40 км и неясно изразена. До гр. Елхово реката прави най-силно извити меандри по цялото си течение. Югоизточно от с. Маломир реката проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина.

Видът на долината до с. Княжево не се различава от този през Ямболското поле.

Реката след с. Княжево минава покрай полу-залесени хълмове, които преди Серм наравно с имот 210005 се отварарят и покрай течението има обработваеми площи-разширяващи се постепенно до с. Устрем.

Широчината на речното корито в този участък е от 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното на реката е песъчливо. Наклонът на коритото е към 0,70/00.

Трасето на кабела e на около 7-8 км преди сремския пролом, който се развива по долината на р. Тунджа ,след с. Срем.

Вътрешногодишното разпределение на оттока в басейна на р. Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващи фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн с характерни дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони, където попада и разглеждания обект. В по-ниските водосборни басейни на притоците в източна, югоизточна и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата и есента. Заедно с това и краят на пълноводието е май, април, като се увеличава дължината за сухия период към началото на пролетта.

Въздействие върху р. Тунджа може да бъде оказано само по време на строителството при поставянето на мостовото съоръжение, по което ще премине кабела от землището на с. Гранитово към землището на с. Срем. То ще се изрази във временно повишаване на мътността на водата, докато се поставят фундаментите на бреговете. Тъй като фундаментите са на двата бряга извън първата заливна тераса, много вероятно е да няма никакво въздействие върху водното тяло.

Инвеститорът ще оказва контрол през цялото време на строежа, върху фирмата – изпълнител на строителството и няма да допусне изхвърляне на отпадъци в речното легло на р. Тунджа и на дерето, което е десен приток, вливащ се в реката от землището на с Срем.

Очаквано въздействие по време на експлоатацията на съоръжението

По време на експлоатацията не се очаква никакво въздействие върху повърхностните води.

Странджанско-Сакарският район заема най-южните части на поречието на р.Тунджа. Има сложен геоложки и тектонски строеж. В карбонатните отложения на средния триас и средната и горната юра имат място карстови води.

Умерено водоносните отложения на Елховската свита в района на Елхово са главно хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип с повишени съдържания на хлор и сулфат. Общата минерализа-ция варира от 0,55 до 0,95 g/l.

В Ямбол-Елховския район подземните води имат обща минера-лизация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Макросъставът на водите е доста разнообразен. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води.Общата твърдост се изменя от 1,0 до 10,3 mg.ekv/l.

В района са установени две подземни водни тела

Пукнатинни води в Креда

BG3G00000K2030 - Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона

• 
  ПВТ е разположено югозападно и североизточно от гр. Стара Загора, заема северната и източна част на Източнобеломорски басейн, населени места – гр. Стара Загора, с.Крива круша, с. Съдийско поле, с. Мелница и др.;
  
• 
  ПВТ има площ от 951 км²;
  
• 
  Тип на водоносния хоризонт – безнапорен;
  
• 
  Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване - почвен слой;
  
• 
  Литоложки строеж на водоносния хоризонт – туфи, туфити, андезити, пясъчници,мергели, варовици.
  

BG3G0000T12034 - Карстови води - Тополовградски масив

• 
  ПВТ е разположено в югоизточната част на Източнобеломорски басейн, населени места – с. Маца, с. Каменна гора, гр. Тополовград, с. Капитан Петко войвода, с.Мелница и др.;
  
• 
  ПВТ има площ от 315 км²;
  
• 
  Тип на водоносния хоризонт – безнапорен;
  
• 
  Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване - почвен слой;
  
• 
  Литоложки строеж на водоносния хоризонт – варовици-кавернозни, мраморизирани варовици, доломити.
  

Строителството не изисква ползване на подземните води. Изкопът за полагане на кабела е плитък – 1-1.5 м. Не се използват химикали и опасни химически вещества. Не се очаква вредно въздействие върху подземните води.

Не се очаква въздействие върху подземните води по време на експлоатация на ел. кабела.

Района на кабелното трасе попада в морфоструктурата на Балканидите. Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие са грабеновидни понижения, които през плиоцена са били дъна на езерни басейни. В резултат на продължителни нагъвателни движения допалеозойската и палеозойската блоково-мозаечна основа е потънала. Днес тя се намира на различна дълбочина. Върху тази основа се е формирала различна по мощност /300-500 м/ седиментна покривка с горнокредна, миоценска и плиоценска възраст. Тя е представена от пясъци, пясъчни глини и глини. Ядрото на Сакар планина, значителна част от Дервентските, Светиилийските и Манастирските възвишения са изградени от палеозойските гранитни интрузии. А мантиите им са изградени от допалеозойски, палеозойски и мезозойски метаморфити, представени от слюдени шисти, гнайси, мрамори и др.

В Сакарската подобласт се проследяват няколко антиклинални структури. Сакарската подобласт е раздробена от няколко успоредни разседа. През неогена се е проявило сводово издуване на Сакар планина. Странджа представлява антиклинала с посока на простиране северозапад - югоизток. Ядрото на планината е изградено от палеозойски масивни и метаморфни скали, покрити със седименти.

В Сакарската подобласт са установени две различни по височина и възраст денудационни нива. Понтийското денудационно ниво заема високата теменна част на Сакар планина, нейната по-ниска част и отчасти по склоновете на Манастирските, Дервентските и Светиилийските възвишения се разкрива второто левантийско денудационно ниво. На прехода от плиоцена към кватернера, поради значителните хлътвания на Егейската котловина и активизиране на ерозията са се образували проломите на Марица и Тунджа. Южно от Елховското поле, между Сакар и Дервентските възвишения, р.Тунджа е оформила Сремския пролом, където се намира и разглежданото трасе.

Геоложката основа по време на строителството ще бъде необратимо, но частично и повърхностно нарушена в следата на изкопа, където ще се постави кабела.

Изкопът е тесен и плитък и въздействието може да се определи като пренебрежимо.

Очаквано въздействие по време на експлоатацията на съоръжението

След приключване на строителството не се очаква въздействие върху геоложката основа в периода на експлоатация.

Засегнати са имоти от две землища – с. Гранитово, общ. Елхово и с. Срем общ. Тополовгад. В следващите таблици са представени данни за засегнатите площи:

РЕГИСТЪР НА ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ТРАСЕТО ИМОТИ
В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.ГРАНИТОВО, ОБЩИНА ЕЛХОВО
№ на имот	Вид на територията	Начин на трайно ползване	Землище	Категория на земята	Площ с ограничение ( дка )	Вид собственост	Собственик на имота
148	Повърхностни води	ВЪТРЕШНИ РЕКИ	с.Гранитово	-	0.136	Държавна частна	27009 МОСВ
				Обща рекапитулация	0.136

РЕГИСТЪР НА ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ТРАСЕТО ИМОТИ
В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.СРЕМ, ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД
№ на имот	Вид на територията	Начин на трайно ползване	Землище	Категория на земята	Площ с ограничение (дка)	Вид собственост	Собственик на имота
91	За нуждите на селското стопанство	Други зем. територии	с.Срем	VI	5.695	Стопанисвано от общината	72005 ЗЕМИ ПО ЧЛ.19 ОТ ЗСПЗЗ
497	За нуждите на транспорта	Пътища IV клас	с.Срем	-	0.08	Общинска публична	72003 ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД - РПМ
547	За нуждите на транспорта	Пътища IV клас	с.Срем	-	0.427	Общинска публична	72003 ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД - РПМ
549	Водни течения и площи	ВОДНИ ТЕЧЕНИЯ	с.Срем	-	0.057	Държавна публична	72103 ДЪРЖАВАТА - МОСВ
780	За нуждите на селското стопанство	Пасища с храсти	с.Срем	VI	0.923	Стопанисвано от общината	72005 ЗЕМИ ПО ЧЛ.19 ОТ ЗСПЗЗ
				Обща рекапитулация	7.182

Засегнатите имоти за временно ползване за извършване на строителни дейности по полагането на кабела съвпада със сервитута на територията с режим на ограничено ползване. След полагане на кабела в изкопа, той се запълва и се възстановява почвеното покритие. Въздействието е временно и краткотрайно.

За периода на експлоатация остава режимът на ограничено ползване, който се състои в спазване на изискването в сервитута на кабела (по 2 м от двете страни) да не се засаждат дървета с дълбока коренова система. Към момента в обхвата на сервитута няма такива. Не се очаква нарушаване на съществуващото към момента екологично състояние по отношение на земите.

По отношение на почвеното райониране, трасето на кабела, попада в Източно родопско-сакарска провинция - характерна е с доминирането на плитки почви (ранкери, рендзини), комплекси от ранкери с литосоли, ранкери с рендзини, ранкери със светли лесивирани почви, ранкери с канеленовидни лесивирани почви.

От лесивираните почви се срещат още (смолницовидни, канеленовидни), метаморфни почви (ненаситени кафяви планинско-горски), смолници (обикновени, карбонатни), комплекси на обикновени с плитки червеноземи, делувиални, богати наносни почви наносни почви, андросоли. Почвите от провинцията се предимно от ІV бонитетна група, клас S3N1. Провинцията е предимно гориста, със слабо развито земеделие.

Почвената покривка в Сакар е представена от плитки излужени и силно излужени до оподзолени канелени горски почви. В различна степен те са скелетни и кисели, не навсякъде образуват компактна покривка, а на места се показват и големи скали. Почвите са слабо свързани, песъчливи и се поддават лесно на ерозия и отнасяне.

При изработването на изкопа ще се получи временно и краткотрайно отрицателно въздействие върху почвената покривка, която ще бъде нарушена в границите на сервитута и следата на изкопа. След приключване на полагането на кабела, площта ще бъде рекултивирана и почвената покривка бързо ще се възстанови. Не се очакват необратими и дългосрочни промени в състоянието на почвите по време на строителството.

Не се очаква въздействие върху почвите по време на експлоатация на ел. кабел.

Съгласно ландшафтното райониране на България обектът попада в:

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвено въз основа на класифицирането на природно-териториалните комплекси в България ландшафтната система в района спада към:

• 
  клас: междупланински равнинно-низинни ландшафти;
  
• 
  тип: ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна;
  
• 
  група: ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване.
  

По време на изграждането на кабелната връзка ще се получи временно изменение на естетическия вид на ландшафта, свързано с направ ана изкопите за полагане на кабелите. Измененията ще бъдат краткотрайни, обратими и ще засегнат ограничена линейна площ. След завършване на строителните дейности, ландшафтът ще придобие сегашния си вид.

По време на експлоатацията кабелната връзка не се очаква въздействие върху ландшафта.

Съгласно геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997 г.) трасето на кабела попада в Средиземноморска склерофилна горска област, Македоно-Тракийска провинция,Сакаро-Дервентски окръг - Обхваща Сакар с прилежащата част от Маричината низина и Дервентските възвишения с най-южната част на Среднотунджанската низина.

В миналото растителната покривка е била от ксеротермнигорски фитоценози от формациите на космат дъб (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Quesrcus virgiliana), а в източната част горите са били от благун (Quercus frainetto) и смесени от благун и цер (Quercus cerris). Понастоящем все още има остатъци от тези гори, но на места е формирана и вторична растителност от келяв габър (Carpinus orientalis) и особено храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) и ксеротермна тревна растителност с доминиране на садината (Chrysopogon grullus), белизмата (Dichanthium ischaemum) и луковичната ливадина (Poa bulbosa) и ефемерни съобщества (Ephemereta), изградени от едногодишни терофити, главно медитерански житни и бобови треви.

От диагностичните видове (български и балкански ендемити) преобладават македоно-тракийските флорни елементи, от които балканските ендемити са повече от 20 вида –гръцка поревка (Moenchia graeca), гигантско плюскавиче (Silene gigantea), фривалдскиево плюскавиче (S. frivaldskyana), шкорпилово плюскавиче (S. skorpilii), тасоска звъника (Hypericum thasium), диекланов лопен (Verbascum dieckianum), критски ветрогон (Eryngium creticum), тристенна хептатера (Heptaptera triquetra), стрибърнова айважива (Alkanna stribrnyi), ранилист (Stachys bysantinum), стрибърнова ведрица (Fritillaria stribrnyi), оливеров минзухар (Crocus olivieri), ароматна перуника (Iris suaveolens). По-голямо значение имат българските ендемити, които също са от групата на македоно-тракийските флорни елементи – фривалдскиев зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus), родопска люцерна (Medicago rhodopaea), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), късна самодивска трева (Peucedanum vitijugum), тракийско омразниче (Onosma thracica), ямболски мразовец (Colchicum diampolis), златисто лале (Tulipa aureolina), блестящо лале (T. splendens), пирамидално кукувиче грозде (Muscari armeniacum). В този окръг проникват и степни, евксински и средиземноморски флорни елементи. Сравнително голяма е групата на степните елементи: монпелийска камфорка (Camphorosma monspeliaca), нисък бадем (Amygdalus nana), драка (Paliurus spinachristi), източна превара (Scutellaria orientalis), висока превара (S. altissima), бодлива руница (Phlomis herba-ventis ssp. pungens), теснолистен ранилист (Stachys angustifolia), фривалдскиев пчелинок (Marrubium frivaldskyanum). От евксинските елементи типични са: полски ясен (Fraxinus oxycarpa), низинен дъб (Quercus longipes), еруколистен дъб (Q. erucifolia), коленчесто диво жито (Aegilops geniculata) u битински синчец (Scilla bithynica), всички свързани с лонгозни гори. Средиземноморски флорни елементи са черноморско коило (Stipa pontica), медовична оризовка (Piptatherum holciforme), лечебна пресечка (Cnicus benedictus), а илирийски (балкански ендемити) –сенниковидна звъника (Hypericum umbelatum), румелийска звъника (H. rumelianum) и късозъбо пропадниче (Pedicularis brachyodonta).

От евксинските видове са разпространени форскаолеев конски босилек (Salvia forskahlei) и лагуров лопен (Verbascum lagurus ssp. ponticum), един степен вид – лежащо еньовче (Galium humifusum), и три илирийски вида, единият от които е български ендемит българска мишовка (Minuartia bulgarica), както и два вида балкански ендемити – белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum) и късозъбо пропадниче (Pedicularisbrachyodonta).

Естествената дървесна растителност е от издънкови дъбови (зимен дъб, благун, космат дъб, цер), габър, сребролистна липа, ,акация, келяв габър и други, образуващи чисти и смесени насаждения. От храстите се срещат дрян, глог, драка, шипки и др. В подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори естествената растителноет е от дъбове, благун, цер, габър, липи, които образуват чисти и смесени издънкови насаждения, в примеси от мъждрян, явор, келяв габър и други. Растителността в Сакар се характеризира с разнообразна остатъчна горска растителност от благун, смесени гори на благун с цер, с келяв габър, смесени гори на космат дъб с виригилиев дъб и с келяв габър. Средната им възраст е 35 години. на много места дъбовите гори постепенно са подменени от вторични келявогабърови гори и храсталаци от драка и ксеротермни тревни екосистеми с доминиране на садина, белизма, луковична ливадина, с участието на редица терофити.

В Сакар са налице и ксеромезофитни гори от горун с участието на обикновен габър, липа и други елементи. в състава на растителните формации като подлес се среща дрянът, аморфата, шипката, люлякът, драката, глогът и др.

От балканските ендемити в сакар се срещат стояновата дрипавка, а от българските ендемити – тракийската класица.

Средиземноморските форми са характерни и представители на някои други флорни елементи като златното секирче от южноевксинските видове, скрипка, критска зайчина, космат опопанакс, теснолистно клинавче, от азиатските видове, жерардова дзука.

В Сакар се срещат редките растения кълбестосеменно лютиче, източна челебитка, азиатска каменоломка, едролистна метличина, ресничеста вулпия. В района са налице и македоно-тракийски флорни елементи - одрински лопен, ямболски мразовец, родопско еньовче, тракийски клин, бледа калугерка, македонски спореж и триръба хептаптера. От евксинските видове са разпространени форскалева какула и странджански лопен, три илирийски вида и късозъбо пропадниче.

Площите предвидени за изграждане на кабелното трасе са категоризирани като други земеделски територии и не предполагат наличие на трайни насаждения и висока дървесна растителност. Парцелите са пустеещи и в отделни участъци по дължината на трасета има саморазсадили се храсти, предимно акация и джанка.

Площите, които ще бъдат засегнати попадат до сервитута на пътя, където наличното тревното съобщество не се характеризира с голямо разнообразие. Основни растителни видове са овсига, камбанка, острица, космата жълтица, грапава метличина, великденче и плюскавиче.

Очаквано въздействие по време на строителството

Растителността в следата на изкопа за полагане на кабела, както и в строителната линия ще бъде отстранена в процеса на строителство.

Тъй като след приключване, почвената покривка ще бъде възстановена и няма да има повече въздействие върху нея, растителността ще се възстанови. В такъв смисъл въздействието ще е краткотрайно, в малка степен и обратимо.

Очаквано въздействие по време на експлоатацията на съоръжението

Не се очаква въздействие върху растителните видове по време на експлоатация.