Министъра на околната среда и водите

Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, като фауната в района на обекта попада в Тракийски район, към който се причисляват и Среднотунджанската низина, Източните Родопи, Сакар, Манастирските възвишения и Бакаджиците. Долините на реките Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна. Това е и причина около 50% от ципокрилите насекоми (Apoidea) и 54% от полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) да са средиземноморски видове в Горнотракийската низина, докато при правокрилите насекоми (Oathoptera) те достигат 64%. Почти подобно е състоянието и при някои семейства от твърдокрмлите насекоми: при хоботниците (Curculionidae) те са 44%, а при листорогите (Scarabeidar) - 45%.

При гнездящите птици средиземноморският комплекс обхваща 24% и поставя района на второ място след Струмско-Местенския район. Даже при насекомоядните бозайници и при гризачите тази категория видове достига 22%, което не се наблюдава в съседните райони.

Ендемитите тук са малко и са концентрирани предимно в Източните Родопи. При надземната фауна такива са някои многоножки и скакалци, докато подземната фауна обхваща 3 балкански и 6 български ендемита. Типичната подземна фауна има малко сходство единствено със съседния Рило-Родопски район.

В този район попада и Сакар планина, която е от значение за гнезденето на белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), сив кълвач (Picuscanus) и царски орел (Aquila heliaca). Срещат се още видовете: черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), осояд (Pemis apivorus), черна каня (Milvus migrans), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), орел змияр (Cicaetus gallicus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), лещарка (Bonasa bonasia), ливаден дърдавец (Crex crex), турилик (Burhinus oedicnemus), козодой (Caprimulgus europaeus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopus syriacus), среденпъстър кълвач (Dendrocopus medius), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra),

късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), горска чучулига (Lullula arborea),полска бъбрица (Anthus campestris), голям маслинов присмехулник (Hippolais olietorum), ястребовогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), белочела сврачка (Lanius nubicus), зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), градинска овесарка (Emberiza hortulana), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка (Milaria calandra).

В долното течение на Марица и Тунджа се срещат сомът (Silurus glanis), европейската речна змиорка, щуката(Esox lucius), расперът (Aspius aspius) и други видове от сем. Шаранови.

Фауната на Тракийско-Странджанската подобласт се характеризира преобладаване на средиземноморски и преходно-средиземноморски животински видове (оризищна мишка, мишевиден сънливец, хомяк, фазан, чакал, тракийски паяк и др.).

В хълмистите и нископланинските райони са разпространени и средноевропейски животни като лисица, язовец и др.животински свят в сакар. в сакар планина живеят много степни малоазийски видове (мишевиден сънливец, сивият малък хомяк). За този район ехарактерна богатата фауна на влечугите. В сакар се срещат каспийска костенурка, балкански гекон, змиегущер, ивичест гущер, змия червейница, турска боа и други. срещат се и множество видове широко разпространени в цялата страна -зелен гущер, скален гущер, обикновена водна змия, медянка и други. от насекомите са характерни бръмбарите от семейството на чернотелите, представени тук от множество видове. пеперудите са редки, всред тях има ендемични видове и други. разпространени са термитите и скакалците, които добре подчертават субтропичния характер на отделните фаунистични елементи тук. в сакар се срещат и паякообразните – скорпиони, сулпугата, тракийският отровен паяк (черната вдовица). Също така се срещат и охлюви.

В сакар се срещат 220 вида птици от които 59 са включени в червената книга на българия, а 96 са от европейско природозащитно значение. планината е един от най-богатите райони в България на грабливи птици застрашени от изчезване. Особено ценен представител е все още често срещащият се тук царски орел. Срещат се още малък креслив орел, белоопашат мишелов, черна каня и други.

От бозайниците широко разпространени са различни видове земеровки, мишки, къртицата, катерицата, сърната, дивата свиня, дивият заек, лисицата, дивата котка, белката, язовецът, вълкът. Особено характерен е чакалът, който обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства.

Фауната на Странджа се характеризира с висок процент средиземноморски, субмедитерански и малоазийски (респективно субирански) видове. Безгръбначните животни включват 97 ендемични вида-12 реликтни и138 редки. сред надземната фауна това са предимно видове от охлювите,паякообразните и насекомите. При подземната фауна са познати досега 10 български ендемита. Земноводните и влечугите в района са около 30 вида, повече от половината от представените у нас видове от тези групи. В Странджа се срещат следните видови влечуги - планинския ливаден гущер, смок, пъстър смок, змиегущер, кримски гущер, горски гущер, късокра гущер, каспийска блатна костенурка, ивичест гущер. Счите се, че по отношение на влечугите странджа е на трето място в страната. Над странджа преминава един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – Виа Понтика. Затова и голяма част от птиците тук са мигриращи, като през определени периоди от годината броят им достига 261 вида. Сред тях са черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач и др. В Странджа са описани 54 вида бозайници. тук се срещат вълци, чакали, благороден елен, сърни, диви свине, диви котки, зайци, златка, пъстър пор, сив хомяк и др.

В периода на строителство се очаква временно безпокойство върху живеещите в близост представители на различни животински видове. Строителството се ограничава на незначителна площ и не се очаква пряко, дълготрайно и необратимо въздействие. Още повече след приключването му се въздстановява почвената покривка, което води до бързо възстановяване и на растителността, (няма трайни и дългогодишни насаждения), което предполага бързо възстановяване на съществуващото екологично състояние. Близостта на трайните насаждения от горския фонд предоставя близко и сигурно временно убежище за единичните представители на фауната, които ще напуснат местообитанията си за периода на строителството. След приключването му, по-голямата част от животинските видове вероятно ще се завърнат, тъй като няма да има видими промени в обхвата на обекта, които да нарушат начина на живот или хранителната верига за представителите на местната фауна.

Не се очаква въздействие върху фауната в периода на експлоатация. Отстоянието на проводниците на прехода над реката до терена позволява безопасно и безпрепятствено преминаване под линията на хора и животни.

Съгласно писмото на МОСВ от 21.10.2011 г. трасето на електропровода предмет на ПУП-ПП не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в границите на две защитени зони (Натура 2000 места) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – защитена зона BG0000212 „Сакар” за опазване а природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 661/2007 г. на Министерски съвет и защитена зона BG0002021 „Сакар” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД – 758/19.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите.

В обсега на имотите, които ще бъдат засегнати с изграждане на кабелната линия не попадат и не са установени популации на редки и застрашени видове, както и приоритетни местообитания от защитена зона „Сакар”.

Очаквано въздействие по време на строителството

Не се очаква пряко въздействие върху местообитанията и видовете птици, предмет на опазване в защитените зони. След полагане на кабелите, теренът ще бъде напълно възстановен, при което територията ще възстанови настоящия си вид за кратко време. Реалното отнемане на площи се отнася единствено за фундаментите, които ще се изградят за прехода на кабела над реката. Предвид местоположението и същността на изграждане на кабелната линия не се очаква фрагментиране на защитените зони, нито други неблагоприятни въздействия.

През периода на експлоатация кабелната линия няма да оказва въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони.

Засегнатите части от имоти са незначителни като територия, като изграждането на кабелното трасе няма да повлияе ползването на съседните имоти. Въздействието по отношение на материалните активи ще бъде като цяло положително, свързано с осигуряване на преноса на енергия, произведена от ВЕИ.

Трасето на кабелната линия преминава извън регулационните граници на с. Срем (на около 1,5 км) и с. Гранитово (на около 3 км ), като не преминава и през други населени места.

Най-близките сгради са разположени североизточно на кабелното трасе – в началото на трасето в посока от с. Срем към с. Гранитово има съществуваща сграда на 20 м от трасето, след която има 4 сгради (2 малки хотела и 2 хижи), намиращи се на приблизително около 90 м от предвиденото кабелно трасе.

Очаквано въздействие по време на строителството

Не се очаква дейностите по изграждане на съоръжението да окажат негативно въздействие върху хората. Здравен риск за работниците на обекта е налице единствено при системно неспазване на правилата за хигиена и безопасност на труд.

Кабелната линия, която преминава подземно не е свързана с въздействие върху населението и човешкото здраве по време на експлоатацията на обекта.

На територията на имотите към момента не се генерират, нито са установени депонирани отпадъци.

При изграждането на кабелната линия се очакват незначителни въздействия върху околната среда, свързани с генерираните на строителни отпадъци – изкопни замни маси и битови отпадъци от строителните работници. Количествата, предвид мащаба на предвидените строителни работи, ще са минимални. Същите ще се предават на лицензирани фирми за депониране на посочени от съответната община депа за строителни и битови отпадъци.

Част от генерираните земни маси ще се използват за на нарушените при строителството терени. Очакваните въздействия по време на строителството по отношение на отпадъците са временни, незначителни и обратими.

Очаквано въздействие по време на експлоатацията на съоръжението

Експлоатацията на съоръжението, с изключение на ремонтните работи – при необходимост, не е свързана с генериране на отпадъци.

Предвид характера и същността на дейностите, по време на етапа на изграждане на кабелната линия не се очаква въздействие на вредни физични фактори над допустимото.

Експлоатацията на подземната кабелна линия не е свързана с въздействие върху живите организми и човешкото здраве.

При преноса на електрическа енергия с номинално напрежение от 20 кV, стойностите на напрегнатостта на електрическото и магнитното полета, възникващи около проводниците е пренебрежимо малка, поради което не се ограничава времето на престой в близост до електропровода (информацията се отнася за прехода над реката).

Не е установено изменение на шумовия фон при експлоатацията на ВЛ 20 кV. Такова се наблюдава при линиите високо напрежение.

1. 
   Задание за изработване на ПУП-ПП;
   
2. 
   Разрешение на МРРБ с изх.№ АУ 10-13/25.08.11 г. за изработването на проект за ПУП-ПП;
   
3. 
   Договор № ЕП-81/2011 г. за присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа;
   
4. 
   Съгласувателни писма от Виваком с изх.№ 1219/01.06.2011 г., Протокол с пореден № 1120022191 от 10.05.2011 г. на ЕВН България Електроразпределение АД, Становище на Националния институт за недвижимо културно наследство с изх.№ 1268/31.05.2011 г.;
   
5. 
   Схема и Обяснителна записка на ПУП-ПП;
   
6. 
   Работен проект за кабелната електропроводна линия;
   
7. 
   Решение № КЗЗ-5 от 15.10.2009 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи (за имот № 210005 в землището на с. Срем)
   
8. 
   Решение № КЗЗ-12 от 19.07.2011 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи (за имот № 089003 в землището на с. Гранитово)
   
9. 
   Решение № СЗ-19-ОС/2008 г. за съгласуване на инвестиционно предложение;
   
10. 
    Решение № СЗ-20-ОС/2008 г. за съгласуване на инвестиционно предложение;
    
11. 
    Писмо на РИОСВ – Стара Загора № КОС-01-735/02.03.2011 г.;
    
12. 
    Писмо на РИОСВ – Стара Загора № КОС-01-944/29.03.2011 г.;
    
13. 
    Координатен регистър на чупките на трасето в землището на с. Срем
    
14. 
    Координатен регистър на чупките на трасето в землището на с. Гранитово;
    
15. 
    Допълнение към техническо задание № SEdA-PMC-100001-TZD1-R0 от 2010 г.
    
16. 
    Заповед за одобряване на ПУП в с. Гранитово и протокол за влизането в сила;
    
17. 
    Решение за одобряване на ПУП в с. Срем и протокол за влизането му в сила;
    
18. 
    Скици на имотите в землищата на с. Срем и с. Гранитово
    
19. 
    Съгласуван проект от ВиК – гр. Стара Загора
    
20. 
    Снимков материал.
    

/подпис/печат/