Независимо дали остава неоткрит или се обяснява неправилно, феноменът на регресията е странен за човешкия ум. Всъщност е толкова странен, че е идентифициран и разбран за пръв път двеста години след теорията за гравитацията и диференциалното смятане. Нещо повече, нужен е бил един от най-добрите умове на Великобритания от деветнадесети век, за да бъде обяснен той, и то много трудно. Регресията към средното е открита и наименована в края на деветнадесети век от сър Франсис Галтън, наполовина братовчед на Чарлз Дарвин и прочут учен с енциклопедични познания. Можете да усетите тръпката от откритието в една статия, публикувана от него през 1886 г. под заглавие „Регресия към средното в наследствения ръст“, в която той съобщава за измерванията на размера в последователни поколения семена и за сравнения на ръста на деца с ръста на техните родители. Той пише за своите изследвания на семена следното: Те дадоха резултати, които се оказаха много забележителни, и аз ги използвах за основа на лекция, която изнесох пред Кралската институция183 на 9 февруари 1877 г. От тези експерименти излизаше, че младото растение няма тенденцията да съответства на своите родители по размер, а да е винаги по-средно от тях – да е по-малко от родителите, ако родителите са били големи; да е по-голямо от родителите, ако родителите са били малки... Експериментите показаха още, че средната регресия към посредственост у потомството беше пряко пропорционална на родителското отклонение от нея. Галтън очевидно е очаквал неговата образована публика в Кралската институция – най-старото независимо изследователско общество в света – да е толкова изненадана от неговото „забележително наблюдение“, колкото е бил той. Онова, което е наистина забележително, е, че той е бил изненадан от една статистическа регулярност, която е толкова често срещана, колкото въздухът, който дишаме. Ефекти на регресията могат да се открият навсякъде, където погледнем, но ние не ги разпознаваме. Те се крият, когато ги гледаме открито. Галтън е трябвало да работи няколко години, след като открива регресията в размера у потомството, за да стигне до по-обхватната представа, че когато корелацията между две мерки не е пълна, регресия се извършва неизбежно, и му е била необходима помощта на най-блестящите статистици на неговото време,184 за да стигне до това заключение. Една от трудностите, които Галтън е трябвало да преодолее, е проблемът за измерване на регресията между променливи величини, които се измерват по различни скали, като например тегло и свирене на пиано. Това се прави, като за стандарт за съотнасяне се използва популацията. Представете си, че теглото и свиренето на пиано са измерени при 100 деца от всички класове на едно основно училище и че те са били класирани от високо до ниско по всяка мярка. Ако Джейн се класира трета по свирене на пиано и двадесет и седма по тегло, уместно е да се каже, че тя е по-добра пианистка, отколкото е висока. Нека направим някои предположения, които ще опростят нещата: На всяка възраст
успехът в свиренето на пиано зависи само от ежеседмичните упражнение;
теглото зависи само от консумацията на сладолед;
консумацията на сладолед и ежеседмичните часове упражнение не са свързани.
Сега, като използваме разредите (или стандартните точки,185 които предпочитат статистиците), можем да напишем някои уравнения: