Неохотата им да изведат от общото частното бе сравнима единствено с тяхната охота да заключат за общото от частното.
Това е изключително важно заключение. Хората, на които преподаваме изненадващи статистически факти за човешкото поведение, могат да се впечатлят до такава степен, че да разкажат на приятелите си какво са чули от нас, но това не значи, че тяхното разбиране за света реално се е променило. Тестът на това, че си научил психологията, е дали твоето разбиране за ситуациите, пред които се изправяш, се е променило, а не дали си научил някой нов факт. Съществува дълбока бездна между нашето мислене за статистиката и нашето мислене за индивидуалните случаи. Статистическите резултати с каузална интерпретация имат по-силен ефект върху нашето мислене, отколкото некаузалната информация. Но дори покоряващата каузална статистика няма да промени дългосрочните ни убеждения или убежденията ни, които се коренят в личния ни опит. От друга страна, изненадващите индивидуални случаи имат мощно въздействие и са по-ефективно средство за обучението по психология, защото противоречието трябва да се реши и вкара в каузална история. Ето защо тази книга съдържа въпроси, които са отправени лично към читателя. По-вероятно е да научите нещо, като откриете изненади в собственото си поведение, отколкото като слушате изненадващи факти за хората по принцип.
Едва ли наистина са научили нещо от чистата статистика. Ще им покажем един-два представителни индивидуални случая, за да повлияем на тяхната Система 1.
Да не се безпокоим, че тази статистическа информация се игнорира. Напротив: тя ще се използвана незабавно за подхранването на някой стереотип.
Глава 17
Регресия към средното
Eдин от най-удовлетворяващите случаи на „еврика!“ в кариерата ми бе, когато преподавах психология на ефективния тренинг на инструктори по летене в Израелските военновъздушни сили. Говорех им за един важен принцип в обучението на някакви умения: наградите за подобрено постижение работят по-добре от наказанието на грешките.
Когато свърших ентусиазираната си реч, един от най-опитните инструктори в групата вдигна ръка и също произнесе кратка реч. Започна с признанието, че награждаването на подобреното постижение може да е добро за летците, но не и за курсантите. Ето какво каза той: „В много случаи съм хвалил курсантите, че са изпълнили чисто някоя акробатична маневра. Следващия път, когато опитат да направят същата маневра, обикновено я правят по-лошо. От друга страна, често съм крещял в слушалката на някой курсант, защото се справя лошо, и като цяло при следващия си опит той се справя по-добре. Така че, моля, недейте да ни казвате, че наградата работи, а наказанието не, защото е вярно обратното.“
Това бе щастлив миг на прозрение, защото видях в нова светлина един принцип на статистиката, който преподавах от години. Инструкторът беше прав – но същевременно грешеше изцяло! Неговото наблюдение бе проницателно и вярно: случаите, в които е хвалил дадено постижение, вероятно са били последвани от разочароващо постижение, а наказанията са били в типичните случаи последвани от подобрение. Обаче изводът, който той беше направил от ефикасността на наградата и наказанието, бе напълно грешен. Онова, което бе наблюдавал, е известно като регресия към средното, която в този случай се е дължала на случайни колебания в качеството на изпълнението. Естествено, той е хвалел само курсанта, чието изпълнение е било далеч по-добро от средностатистическото. Но курсантът вероятно просто е имал късмет в онзи конкретен опит и следователно е било вероятно изпълнението му да се влоши, независимо дали го хвалят, или не. По подобен начин инструкторът е и крещял в слушалката на даден курсант само когато неговото изпълнение е било необикновено лошо и следователно е било вероятно то да се подобри, независимо какво прави инструкторът. Инструкторът бе прикачил каузална интерпретация към неизбежните колебания на един случаен процес.
Предизвикателството крещеше за отговор, но един урок по аритметика на предсказването нямаше да бъде приет с ентусиазъм. Вместо това нарисувах с тебешир една мишена на пода. Помолих всички офицери да се обърнат гърбом към мишената и да хвърлят по две монети към нея една след друга, без да гледат. Измерихме разстоянията им от мишената и записахме двата резултата на всеки състезател на черната дъска. После преписахме резултатите, като ги подредихме от най-доброто до най-лошото постижение при първия опит. Беше очевидно, че повечето (но не всички) от онези, които се бяха справили най-добре първия път, се бяха представили по-зле при втория си опит, а онези, които се бяха представили зле при първия си опит, като цяло имаха подобрение. Посочих на инструкторите, че онова, което виждаха на дъската, съвпада с онова, което бяхме чули за изпълнението на акробатични маневри една след друга: в типичния случай след лошото изпълнение идва подобрение, а след доброто изпълнение – влошаване, без никакво влияние на похвалата или наказанието.
Откритието, което направих този ден, бе, че инструкторите по летене бяха вкарани в капана на едно злощастно съвпадение: тъй като наказваха курсантите, когато изпълнението им беше лошо, най-често биваха възнаграждавани от последващо подобрение, макар че наказанието всъщност бе неефикасно. Нещо повече, инструкторите не бяха изключение в този тип предсказване. Аз се натъкнах на забележителен факт за човешката природа: обратната връзка, която ни дава животът, е превратна. Тъй като сме склонни да бъдем любезни към другите хора, когато ни молят, и зли, когато не го правят, статистически ние биваме наказвани за това, че сме любезни, и възнаграждавани за това, че сме зли.
Сподели с приятели: |
