Мисленето
Виждане на причини и намерения
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Виждане на причини и намерения„Родителите на Фред пристигнаха късно. Очакваше се уредниците на обяда да дойдат скоро. Фред беше гладен.“ Знаете защо Фред е бил гладен и то не е, защото се е очаквало уредниците на обяда да дойдат скоро. Във вашата мрежа от асоциации гладът и липсата на точност са свързани като ефект и негова възможна причина, но между глада и представата за очакваните уредници на обяда няма такава връзка. Измислили сте някаква свързана история моментално, щом сте прочели изреченията; веднага сте разбрали причината за глада на Фред. Откриването на такива каузални връзки е част от разбирането на дадена история и е автоматично действие на Система 1. На Система 2, на вашето съзнателно Аз, се е предложила каузалната интерпретация и тя я е приела. Една история от „Черният лебед“ на Насим Талеб96 илюстрира това автоматично търсене на причинност. Той съобщава, че в деня на залавянето на Саддам Хюсеин в неговото скривалище в Ирак цените на облигациите първоначално се вдигат. Очевидно тази сутрин инвеститорите търсят по-сигурни активи и „Блумбърг Нюз“ предава следната водеща новина: ОБЛИГАЦИИТЕ НА САЩ СЕ ПОКАЧВАТ; ЗАЛАВЯНЕТО НА ХЮСЕИН МОЖЕ ДА НЕ ОБУЗДАЕ ТЕРОРИЗМА. След половин час цените на облигациите падат и четем ревизираното заглавие: ОБЛИГАЦИИТЕ НА САЩ ПАДАТ; ЗАЛАВЯНЕТО НА ХЮСЕИН ПОДТИКВА КЪМ ПРИМАМЛИВИ ИЛИ РИСКОВАНИ АКТИВИ. Очевидно залавянето на Хюсеин е главното събитие на деня и тъй като автоматичното търсене на причини формира мисленето ни, това събитие ще предопределя всичко, което се случва на пазара през този ден. Гледани на повърхността, двете заглавия приличат на обяснения на случващото се на пазара, но едно твърдение, което може да обясни две противоположни следствия, не обяснява абсолютно нищо. Всъщност всичко, което правят заглавията, е да удовлетворяват нашата потребност от свързаност: предполага се, че едно голямо събитие има последствия и последствията трябва да имат причини, които да ги обясняват. Ние имаме ограничена информация за случващото се през определен ден и Система 1 е умела в откриването на свързана причинна история, която споява фрагментите на знанието за нейно удобство. Прочетете следното изречение: След като прекара цял ден в изучаване на прекрасните гледки из претъпканите улици на Ню Йорк, Джейн откри, че ѝ липсва портмонето. Когато на хора, които са прочели тази кратка история (заедно с много други), се даде изненадващият тест да си я припомнят, те асоциират с нея по-силно думата джебчия97, отколкото думата гледки, макар че последната действително е присъствала в изречението, докато първата не е. Правилата на асоциативната свързаност ни казват какво се е случило. Случката изгубен портфейл би могла да поражда много, най-различни причини: портфейлът се е изхлузил от джоб, бил е оставен в ресторант и т.н. Обаче когато представите за изгубения портфейл, Ню Йорк и тълпите от хора се съпоставят, заедно те пораждат обяснението, че някой джебчия е причинил загубата. В историята за разтрисащата супа резултатът – дали вторият клиент трепва при вкуса на супата, или първият клиент реагира изключително нервно на докосването на келнера – поражда асоциативно свързана интерпретация на първоначалната изненада, завършвайки една приемлива история. През 1945 г. белгийският психолог аристократ Албер Мишот публикува една книга (преведена на английски през 1963 г.), която опровергава векове мислене за причинността, като се връща поне до Хюмовото обяснение на асоциацията на представи. Общоприетата мъдрост гласеше, че ние заключаваме за наличието на физическа причинност от повтарящи се наши наблюдения на корелации между събития. Имаме десетки хиляди случаи на опит, в които сме виждали, че движещ се предмет докосва друг предмет, който моментално започва да се движи, често (но невинаги) в същата посока. Това се случва, когато една билярдна топка удари друга, случва се и когато съборите ваза, като я докоснете леко. Мишот има друга идея: той твърди, че ние виждаме причинността така непосредствено, както виждаме цветовете. За да покаже това, той създава епизоди, в които виждаме движещ се черен квадрат, нарисуван на хартия; той влиза в контакт с друг квадрат, който веднага започва да се движи. Наблюдателите знаят, че реален физически контакт няма, но независимо от това имат силна „илюзия за причинност“. Ако вторият обект започне да се движи непрестанно, те казват, че причината за това е първия. Експерименти показват, че шестмесечни бебета виждат последователността от събития като сценарий от причина и следствие и се изненадват,98 когато последователността се промени. Очевидно още от раждането си ние сме готови да имаме впечатления за причинност, които не зависят от разсъждаване за модели на причиняване. Те са продукти на Система 1. През 1944 г., горе-долу по същото време, когато Мишот публикува своите демонстрации на физическа причинност, психолозите Фриц Хайдер и Мари-Ан Зимел използват метод, подобен на този на Мишот, за да демонстрират възприятието на преднамерена причинност. Те правят филм, който трае само една минута и четиридесет секунди. На него виждаме голям триъгълник, малък триъгълник и кръг, който се движи около форма, приличаща на схематично нарисувана къща с отворена врата. Зрителите виждат един агресивен голям триъгълник, тормозещ един по-малък триъгълник, един уплашен триъгълник, кръга и малкия триъгълник, обединяващи се да победят побойника; освен това наблюдават много взаимодействия около вратата и после финал със взрив.99 Хората не могат да не усетят намерение и емоция; само страдащите от аутизъм не ги усещат. Всичко това е изцяло в ума ви, разбира се. Вашият ум е готов и дори ламти да идентифицира агентите, да им придаде личностни характеристики и особени намерения и да разглежда техните действия като изразяващи индивидуални склонности. Тук отново данните са, че ние се раждаме подготвени да правим приписвания на намерения: бебета под една година идентифицират побойници и жертви100 и очакват преследвача да тръгне по най-прекия път, опитвайки се да хване онова, което преследва. Усещането за действие на свободна воля е твърде различно от физическата причинност. Макар че зависи от вас да вземете солта, вие не мислите за това събитие в понятията на верига на физическа причинност. Усещате го като причинено от решение, което е взело едно лишено от тяло ваше Аз, защото сте поискали да си добавите сол в яденето. Много хора намират за естествено да описват своята душа като източник и причина на техните действия. През 2005 г. в „Атлантик“ психологът Пол Блум изложи провокативното твърдение, че нашата вродена готовност да разделяме физическата и преднамерената причинност обяснява широката универсалност на религиозните вярвания. Той твърди: „ние възприемаме света на предметите като същностно различен от света на умовете, което ни дава възможност да си представяме тела без души и души без тела." Двата вида причинност, които сме устроени да възприемаме, правят за нас естествено да приемем двете основни вярвания, съществуващи в много религии: една нематериална божественост е върховната причина за физическия свят и безсмъртните души временно контролират нашите тела, докато сме живи, и ги напускат, след като умрем.101 Според Блум тези две концепции за причинността са се развили поотделно в процеса на еволюцията и са вградили наченките на религията в структурата на Система 1. Неведнъж в тази книга ще говоря за важната роля на каузалните интуиции, защото хората са склонни да прилагат каузално мислене неуместно, към ситуации, които изискват статистическо разсъждаване. Статистическото мислене извежда заключения за индивидуалните случаи от отличителните качества на категориите и ансамблите. За беда Система 1 не притежава способност за този вид разсъждаване; Система 2 може да се научи да мисли статистически, но малко хора получават необходимото обучение. Психологията на каузалността бе основание за решението ми да описвам психологическите процеси с метафорите за деятелите, без да съм особено последователен. Понякога говоря за Система 1 като за действащо лице със свои собствени особености и предпочитания, а понякога я наричам асоциативна машина, която репрезентира реалността чрез сложен модел от връзки. Системата и машината са измислици; основанието ми да ги използвам е, че те прилягат на начина, по който ние мислим за причините. Триъгълниците и кръговете на Хайдер всъщност не са деятели – просто на нас ни е много лесно и естествено да мислим за тях по този начин. Това е въпрос на умствена икономия. Предполагам, че на вас (също както и на мен) ви се струва по-лесно да мислите за ума, ако описваме процесите в него с понятията за характерни черти и намерения (двете системи), а понякога и с понятията за механични регулярности (асоциативната машина). Всъщност нямам намерение да ви убеждавам, че тези системи са реални повече, отколкото Хайдер е имал намерение да ви накара да повярвате, че големият триъгълник наистина е побойник. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|