Преувеличена емоционална свързаност (ефектът на ореола)
Ако харесвате политиката на президента, вероятно харесвате също и неговия глас и външен вид. Склонността да харесваме (или да не харесваме) всичко в дадена личност – включително нещата, които не сме наблюдавали – се нарича ефект на ореола. Това понятие се използва в психологията вече един век, но не е навлязло широко в езика на всекидневието. Това е жалко, защото ефектът на ореола е добро название за едно често срещано предубеждение, което играе огромна роля във формирането на нашите възгледи за хора и ситуации. Това е един от начините за репрезентация на света, генерирана от Система 1. Тя е по-проста и по-свързана от реалното нещо. Срещате на парти жена на име Джоан и я намирате за красива и приятна в разговор. После нейното име се споменава като името на човек, който би могъл да бъде помолен да участва в благотворителна акция. Какво знаете за щедростта на Джоан? Верният отговор е, че не знаете буквално нищо, защото има малко основание да повярвате, че хора, които са приятни в социални ситуации, са и щедри дарители в благотворителни акции. Но вие харесвате Джоан и ще откриете чувството, че я харесвате, когато мислите за нея. Освен това харесвате щедростта и щедрите хора. Чрез асоциация сега вие сте предразположени да повярвате, че Джоан е щедра. И сега, когато вярвате, че тя е щедра, вероятно харесвате Джоан още повече отпреди, защото сте прибавили и щедростта към нейните приятни качества. Реални данни за щедростта в историята за Джоан липсват и липсата се запълва с предположение, което приляга на нашата емоционална реакция към нея. Постепенно в други ситуации се натрупват още данни и интерпретацията се оформя от емоцията, отнасяща се до първото впечатление. В едно трайно класическо произведение на психологията Соломон Аш представя описанията на двама души105 и иска от участниците в експеримента да му дадат коментари за техните личности. Какво мислите за Алан и Бен?