Мислещият човек

Tялото е слуга на ума. То се подчинява на неговите команди, независимо дали са зададени умишлено или машинално. Под влиянието на нездрави мисли тялото бързо се разболява и изпада в разруха; под действието на радостни и красиви мисли се подмладява и разкрасява.
Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болнаво тяло. Всеизвестно е, че мислите на страх могат да убиват безпощадно като куршум и постепенно погубват хиляди хора със същата неизбежност, макар и не толкова бързо. Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват.
Безпокойството бързо отслабва цялото тяло и го оставя незащитено от зарази; нечистите мисли, дори ако не им се поддадете физически, скоро ще навредят на нервната система.
Силните, чисти и щастливи мисли изграждат тяло, изпълнено с енергия. То е деликатен и пластичен материал, който охотно се поддава на оформяне от мислите, и те, добри или лоши, оставят своя отпечатък върху него.
Човек страда от нечиста и отровена кръв, ако таи нечисти мисли. От чистото сърце идва чист живот и здраво тяло. Мисълта е изворът на всяко действие, живот и проявление.
Изчистете извора и това ще се отрази на всичко останало.
Промяната в начина на хранене няма да помогне на човек, който не иска да промени мислите си. Онзи, който ги е укрепил и прочистил, няма защо да се бои от вредни микроби.
Ако искате да усъвършенствате тялото си, пазете ума си. Ако искате да подмладите тялото си, направете ума си красив. Мислите на злоба, разочарование и униние лишават тялото от здравето и красотата му. Киселата физиономия не идва случайно - тя е продукт на съответните мисли. Грозните бръчки са издълбани от завист, страдание и гордост.
Познавам една жена на деветдесет и шест, чието лице е грейнало и невинно като на момиче. Познавам мъже доста под средната възраст, чийто лица са разкривени, с нехармонични черти. Първото е резултат от ведро настроение; второто е продукт на страдание и неудовлетворение.
Както не можете да имате приятно и уютно жилище, ако не допуснете свободно въздуха и слънцето в стаите, така силното тяло и чистото, щастливо лице могат да бъдат резултат единствено от свободното допускане в ума ви на радостни, добри и ведри мисли.
Върху лицата на възрастните хора има бръчки, оставени от състрадание, други - от силни и чисти мисли, а трети са издълбани от отрицателни емоции - кой не ги разпознава? За живелите праведно възрастта донася спокойно, добродушно, зряло изражение, като слънцето при залез.
Наскоро видях един философ на смъртния му одър. Беше много възрастен, но никога нямаше да му дадете годините. Отиде си тихо и спокойно, както бе живял.
* * *
Няма лекар, който да премахва болките на тялото по-добре от ведрата мисъл; няма утешител, който да разсейва скръбта и тъгата по-добре от добрата воля. Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия. Но да мислиш добро за всичко, да се радваш на всичко, търпеливо да се научиш да виждаш хубавото във всичко - такива неегоистични мисли носят безкраен мир на притежателя им.

Четвърта глава: Мисъл и целеустременост
Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост, се превръща в съзидателна сила…

Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел, не може да бъде градивна. При повечето хора всяка мисъл изчезва без да намери каквото и да е приложение. Безцелността е порок и, ако иска да избегне катастрофа и разруха, човек не бива да си позволява такова блуждаене.
Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове, смущение и самосъжаление, които са признаци за слабост и водят, със същата сигурност като умишлено планираните престъпления (макар и по друг път), до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да просъществува в свят, където силата е двигател на еволюцията.
Всеки трябва да набележи реална цел в сърцето си и да се стреми да я постигне. Трябва да направим тази цел централен фокус на мислите ни. Тя може да бъде духовна или материална, в зависимост от нагласите ни в конкретния момент; но, Каквато и да е, трябва сериозно да фокусираме мисловните си сили върху нея. Трябва да направим тази цел наш висш дълг и да се посветим на постигането ѝ, като не позволяваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, желания и фантазии.
Това е пътят към самоконтрола и истинското съсредоточаване на мисълта. Дори да се проваляме многократно в стремежа си към постигането ѝ (както със сигурност ще се случва, докато не преодолеем слабостите си), силата на характера, която ще постигнем, ще бъде мерило за истинския ни успех и изходна точка за бъдеща сила и триумф.
Който не е готов да си постави велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнение на задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат те.
Само по този начин могат да се фокусират мислите, да се развие решителност и енергичност, а стане ли това, вече няма нещо, което не можеш да постигнеш.
И най-слабата душа, познавайки собствените си недостатъци и вярвайки, че силата може да се развие само чрез усърдие и постоянство би трябвало, да полага усилие след усилие, да увеличава търпението и силата си в едно постоянно развитие, докато постигне максимума, на който е способна.
Както физически слабите хора заякват чрез упорити и търпеливи тренировки, така хората с негативни мисли могат да станат силни, ако полагат правилни усилия.
Да се отърсим от безцелността и слабостта и да започнем да мислим целеустремено, означава да влезем в редиците на онези силни хора, които приемат провала като един от пътищата към успеха, които обръщат всички условия в своя полза, и които мислят силно, пробват дръзко и постигат това, което искат.
* * *
След като определим целта си трябва мислено да си набележим пътя за постигането ѝ, от който не бива да се отклоняваме. Мислите на съмнение и страх никога не постигат нищо и не могат да постигнат. Те винаги водят до провал. Целеустремеността, енергията, творческата сила и всички силни мисли изчезват, когато в нас се промъкнат страх и съмнение.
Силата да творим идва от знанието какво можем да сътворим. Съмнението и страхът са големите врагове на знанието и онзи, който ги насърчава, който не ги пресече в зародиш, се препъва на всяка крачка.
Който е победил съмнението и страха, е победил неуспеха. Всяка негова мисъл е съчетана със сила и всички трудности се посрещат храбро и преодоляват мъдро. Той разумно планира целите си и те разцъфтяват и дават плод.
Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост се превръща в съзидателна сила; който знае това, е готов да се превърне в нещо по-висше и по-силно от същество с оплетени мисли и колебливи чувства. Човек, който смело хармонизира мислите с целта си, се превръща в съзнателен и интелигентен ковач на собствената си умствена мощ.

Пета глава: Мисълта като фактор за успеха

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: