Мистерията лим борислав русанов
Изтегляне 2.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- - Какво имаш предвид- попита ме Силвия.
- - А какво направи с писмото – попита ме Сашо. - Веднага, след като ужасени го прочетохме със Силвия, го изгорих, защото излъчваше огромна, адска злоба!
- Замълчах за момент, преди да произнеса своите заключителни думи
- В душата ми и в моето сърце ти си все там. Из “Дори и сега” на Красимир Аврамов
- Блажени да са, които умират в Господа. Мир на всички, които са в Христа. Слава, хвала, Тебе, Господи Боже наш! Амин!
- Мина известно време и се получиха, от изключително интелигентни и чувствителни същества, следните вдъхновяващи ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА
- Да са благословени думите в книгата ти, защото децата ги поискаха от теб и ти от сърцето си ги откъсна за тях. Донка Георгиева
- Сега да върви при хората, да буди размисъл! Митко Ненков
- Всичко, което сърцето е написало с чиста любов, е съвършено. Твоята книга е съвършена!...Не мога да поставя тази книга редом, с която и да е друга, която съм чела досега!
- От опит съм стигнала до извода, че когато човек е директен и говори истината такава, каквато Е... не го обичат... даже напротив...
- Силно емоционална, въздействаща, разтърсваща, истинска, изпълнена с болка... С най-малко думи това е моето усещане след прочита.
- БЛАГОДАРЯ ВИ! Деница Божанова
- Много ми е мъчно за ВСИЧКИ! Радвам се, че те познавам, че беше мой учител и класен! Пламенка Кодова
- Ти си идеалният водач, заради способността да възвисяваш хората около теб и да правиш Божията любов осезаема за всички!
- - И накрая – каза ми Светла – удивлението ми прерастна в творческа радост!
Да – рекох замислен аз, вперил поглед някъде назад във времето и сякаш се опитвах да открия там нещо, за което като че ли смътно се досещах.- Нали си спомняш мистериозния случай с черното кълбо прежда? Мисля си - дали пък тази вечер неговата нишка не се разплете и не стигна дотук?... - Какво имаш предвид?- попита ме Силвия. - Ами... един разговор с Явор, тази година, през май, в подножието на Мадарския конник. Тогава му казах, че съм имал чувството, че ни е била направена магия... и то за смърт... за смърт на дете, но сякаш “тъмните” духове (дали заради еднаквите имена, почти еднаквата възраст и почти идентичното чувство, което имах към двете деца?) нещо са се объркали, получило се е някакво приплъзване и, вместо да пострада едната Светослава, е пострадала другата... - Не, не, Джошо, (така ме наричат близките ми приятели – б.а.) не си прав! - прекъсна ме Явор. Изобщо не са сгрешили, но не са успели да пробият силното защитно поле на твоя, молитвено ограден, дом... магията не е успяла да прескочи прага му... и поради тази причина (а сигурно и ред други невидими за нас) са я насочили към другото Светле, знаейки, че ако нанесат своя удар там, ще ти причинят болка, много сходна на тази, ако бе изгубил собствената си дъщеря... -Та, това е, Сашо, финалът на тази невероятна история. А и как се стигна до това да именуваме дъщеря си Светослава... Едва ли бихме й избрали това име, ако... първо – един петъчен следобед пихме кафе със Силвия и реших да погледна чашата й. Там видях себе си и нея, и малко, около 4 – 5 годишно момченце. Бяхме в една лодка. Няколко дни след това стана ясно, че Силвия е бременна. Настроихме се за момче, още повече, че една ясновидка също предсказа раждането на момче, а наша приятелка сънува, че ще имаме момче. И аз не останах по – назад – сънувах, че ми се казва, че ще се роди един Дамян. Тогава решихме да му изберем име, преди да се е родил. Избрахме три – четири предпочитани от нас мъжки имена, между които и Дамян. Използвахме различни методи, за да ги тестуваме и най – накрая се спряхме на името Светослав – да слави Светлината и Светостта - това беше желанието ни. За потвърждение, че сме избрали правилното име, взехме едно томче с беседи на Учителя. Помолихме се мълчаливо и го отворихме. Погледът ми веднага беше привлечен от думите: “Щом не можете да кръстите една мома, значи ангелът ви е слаб”. Спогледахме се озадачени, но си помислихме, че просто защото в конкретната беседа Учителят дава пример с момиче, та затова... Но... наистина се роди “мома.” За наша огромна изненада! Не бяхме подготвили име за момиче, така че трябваше бързо да решаваме. Аз държах името да бъде българско, тъй като съм учител по Български език и литература, и като не може да е Светослав, рекох да бъде Светослава. Съпругата ми харесваше името Диляна. В болницата написахме двете имена на едно листче и го хвърлихме във въздуха. Оставихме го да падне на пода и прочетохме... “Светослава...” А има и нещо друго, което не съм ти казвал досега – не знам дали то има някаква връзка със случилото се, но... Преди години, майката на моя бивша ученичка (която сега ми е близка приятелка) - много властна жена, беше подразнена от факта, че губи контрол над дъщеря си, защото се бях превърнал за нея – дъщеря й, в по – голям авторитет от собствената й майка. Тогава, с огромна злоба и желание за мъст, тя ми написа едно писмо, в което... проклинаше мене и децата ми, като ми желаеше от дъното на душата си да изпитам болката, която тя е изпитала – от загубата на собствената дъщеря! Можеш ли да си представиш подобно нещо?! И трябва да си призная, че действително изпитах тази болка, макар и без реално да съм загубил никоя от дъщерите си. И сякаш изреченото от нея проклятие се сбъдна... - А какво направи с писмото? – попита ме Сашо. - Веднага, след като ужасени го прочетохме със Силвия, го изгорих, защото излъчваше огромна, адска злоба! Замълчах за момент, преди да произнеса своите заключителни думи: - Сега, след всичко случило се, мога да кажа, че двете Светослави по такъв начин са сдвоени в съзнанието ми, че за мен е невъзможно да помисля за едната, без да помисля за другата, или да се помоля за едната, без да се помоля и за другата. Надявам се, че сега разбираш защо не искам и не мога да забравя Светослава... И докато съм на тази Земя, в дома ми винаги ще има кътче, посветено на нея! ЕПИЛОГ В душата ми и в моето сърце ти си все там. Из “Дори и сега” на Красимир Аврамов На гроба на Антония Братова е написано:”Аз не съм тук. Потърси ме в сърцето си. Аз съм там!” Не само Тонито го казва, но и всички други деца - и Светла, и Юли, и Борянка, и Вальо, и Алекс, и Вики, и Ани, и Лора, и Светльо, и Женя, и Глория. Аз го потвърждавам, защото не исках да загубя тези деца... Потърсих ги с любов и ги открих в сърцето си - живи, завинаги! А с книгата, която написах, се опитах да ги изровя от пръстта на забравата и да им вдъхна живот - вечен живот в паметта на поколенията. ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ! Нека се помолим за тях: В Името Исус Христово! Боже, бъди с душите на Валентин, Юлиян, Виктор, Светослав, Александра, Светослава, Антония, Боряна, Лора, Женя, Глория, Антоана! Смили се над тях и прости греховете им. Нека при теб, Господи, Боже наш, да намерят покой. Дай им ключовете за небесното Си Царство и нека завинаги да пребивават в него. Възкреси ги от мъртвите, Господи, и им дай вечен живот. Позволи им да познаят тайната на Божието царство. Спаси душите им от смърт. Господи, Исусе Христе, изкупи ги и въздигни рог на спасение за тях. Нека да оживеят в Тебе и да крепне духът им. Боже, бъди милостив към тях - и нека да бъдат с Тебе в Рая! Обърни скръбта им в радост, дарувай им мира Си - и нека завинаги да пребъдват в Твоята любов! Нека всички те – Валентин, Юлиян, Виктор, Светослав, Александра, Светослава, Антония, Боряна, Лора, Женя, Глория и Антоана – да се завърнат при Пастиря и Епископа на душите ни и да наследят Божието благословение, да станат Божии деца. Така, както Христос беше възкресен от мъртвите, така и те да ходят в нов живот и да приемат дух на осиновение. Нека всички да оживеят в Христа и да станат животворящи духове, Христово благоухание. Боже, излей изобилно върху тях, чрез Исуса Христа, нашия Спасител, Светия дух, за да се оправдаят чрез Неговата благодат, да се новородят, поради милостта Му, и да станат, според надеждата, наследници на вечния живот. Нека да бъдат сияние на Твоята слава, Господи! Нека душите на Валентин, Юлиян, Виктор, Светослав, Александра, Светослава, Антония, Боряна, Лора, Женя, Глория, Антоана да пристъпят до хълма Сион, до града на живия Бог – небесния Йерусалим, при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога – съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – посредника на Новия завет и при поръсената кръв. Господи, дай им да ядат от дървото на Живота, което е всред Божия рай, и ги облечи в одежда на нетление, изтъкана от благодатта на Светия дух. Блажени да са, които умират в Господа. Мир на всички, които са в Христа. Слава, хвала, Тебе, Господи Боже наш! Амин! ПОСЛЕСЛОВ НА АВТОРА Като прегледах това, което съм написал в ЧЕТВЪРТАТА си книга, след ЧЕТВЪРТАТА й редакция, си казах: “Бориславе, ти трябва да си луд, за да включиш толкова много неща, които са извън обсега на обичайното човешко съзнание! Не смяташ ли, че с тази книга само ще дадеш основания на хората да си мислят, че не си с всичкия си?” И сякаш като отговор проехтяха в съзнанието ми думите на дон Хуан – героя на Карлос Кастанеда: “Повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото... Ако бяхме готови да загубим част от тези позиции, щяха да ни се случат две изключителни неща. Първо, бихме освободили енергията си от усилията си за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили достатъчно енергия, за да ... добием представа за действителното величие на Вселената.” Мина известно време и се получиха, от изключително интелигентни и чувствителни същества, следните вдъхновяващи ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА От три часа чета на един дъх, както си го писал - усещам сълзите, агонията на човешката любов в теб и почти виждам зародиша на новото в душата ти - онова, което познавам като теб сега... Лим е станал огънят, в който оня – суровият - в смисъл, не още цял и неузрял, духовен Борислав се е преродил в мъдреца Борислав - прости ми любопитството - не издържах и се поддадох на навика си след 20 - та страница да чета последните 5... Книгата, която си написал, има мозаечна композиция и пулсиращо с различно темпо ритмика на смяна на елементите на “мозайката”- ти ги знаеш – децата – родителите – учителите – обществеността - ти и семейството ти. Основата, матрицата на тази мозайка е душата ти - жива, динамична матрица, която търси парчетата от мозайката сама, за да се доизбистри и опознае себе си, да намери пътя между двата свята - нашия и отвъдния... ...Душите на децата са тест за нашите – прав си. Такава ще е и книгата ти. И който носи Любов в душата си, макар и малко, ще я усети и в книгата ти и в него тя ще се увеличи и разпери крила. В други поне семето ще падне – един ден, ако го стопли добротата, да поникне и да потърси слънцето. Други... няма да те разберат – знайно е и нека да не ти е тъжно за това, защото още не са пораснали и още има да страдат, докато се научат да носят Любовта в душите си, а не тъмнината на бездната и калта на омразата и мъката. Да са благословени думите в книгата ти, защото децата ги поискаха от теб и ти от сърцето си ги откъсна за тях. Донка Георгиева Прочетох книгата до половината и съм дълбоко разтърсен! Плача на глас заедно с вас! Разказът ти ме “удави” и сега не мога да правя нищо друго - даже да ида някъде да се наям, а в началото умирах от глад. Просто няма човешки думи да се изрази колко невероятно е въздействието на “Мистерията Лим”! Сега ми е съвършено невъзможно да се съвзема! Такава изумителна книга, както и всичко, което излиза от тебе! Изпитвам непреодолима вътрешна потребност да бъда съпричастен на делото ти, доколкото съм компетентен, понеже искам съвършенството на такъв уникален стил, мислене и преживявания като твоите да се увенчае и граматически... Огромна любов на теб и на всички, които обичаш! Бог да благослови още веднъж душата ти, че раздава толкова много обич, мъдрост и състрадание на бедните и богати човешки души! Григорий Жорж Кьосев Такъв сюжет с разтърсващо съдържание е разработвал Ерих Мария Ремарк в неговите романи, определяни като жанрово деление на романа от типа “реалистична фантастика”. Въздействаща е! Дадена ти е като благословение богата палитра с изразни средства, а най-силното е поставянето на всяко събитие на фона на “лицето на смъртта”. Това мобилизира читателя, прави го неволен участник докрая, до последния ред. Непосредственото представяне на картините, както са видяни или чути от персонажите, създават впечатление за неподправена истина. Вметнатите мисли и изплаканите въпроси, набезите в психологическите преживявания на разказвача сочат изплаканата истина. Постигната е наистина “сурова, първична красота”. И личи , че книгата е подчинена на идеята за нравственото усъвършенстване на читателя... Накара ме да си спомня, че не само химическата лаборатория е вълнуваща, но лабораторията на човешката душа е далеч по - високо в скалата на човешките преживявания. Къде по-трудно е да заемеш позиция, след като мине читателят през завоите и неочакваните обрати в човешкото поведение, описано от разказвача. Трябва да си почувствал снемането на огромен, смазващ товар, когато си сложил точката на последния ред. Облекчението с огромно удовлетворение - това е редно да си преживял. Сега да върви при хората, да буди размисъл! Митко Ненков Книгата ти е най - разтърсващото четиво, което съм срещала... Плаках, докато я четох, и не вярвам да има човек, който да не плаче, докато я чете. Ще има хора, които ще те обиждат и нападат, но и те тайно ще бършат сълзите си.... Излял си сърцето и душата си в тази книга и дано тя да послужи на много хора като начало в намирането на много отговори не само във връзка с трагедията, но и за живота, любовта, прошката, страданието, затова кои сме ние и къде отиваме.... Предричам успех! Албена Асенова Книгата е невероятна! Прочетох я на един дъх. Това не означава, че й липсва дълбочина – напротив - много дълбоко навлизаше в мене всяка дума. Никога не съм се съмнявала в силата на духа ти, който озарява всяка страница. Всичко, което сърцето е написало с чиста любов, е съвършено. Твоята книга е съвършена!...Не мога да поставя тази книга редом, с която и да е друга, която съм чела досега! Анна де Паула Вашите книги, които съм чела, винаги са били предизвикателство за ума ми. Знаех, че тази книга е различна и след нея ще бъда ... друга. Започнах да я чета с мисълта, че в нея присъства образът на мой любим ученик – Юлиян! При един от последните ни разговори (може би около две седмици преди трагедията) той ми сподели, че от известно време,след като е ходил на погребението на свой приятел, не спира да мисли за смъртта и че тази мисъл го кара да обръща внимание на всеки един миг, да прекарва колкото може повече време с хората, които обича. Онова, което прочетох, е повече от книга... Благодаря за доверието, благодаря, че ми позволихте да се докосна до душата Ви... Постарах се да стъпвам там на пръсти... Иска се смелост да се напише подобна книга! От опит съм стигнала до извода, че когато човек е директен и говори истината такава, каквато Е... не го обичат... даже напротив... И в този ред на мисли смятам, че книгата ще Ви създаде доста врагове. Но може би, това е критерият, че си е заслужавало... Силно емоционална, въздействаща, разтърсваща, истинска, изпълнена с болка... С най-малко думи това е моето усещане след прочита. След затварянето на последната страница за пореден път си казвах, че искрено се радвам, че Ви познавам. Във Ваше лице виждам разбиране и надежда, че Доброто, Истината, Любовта все още са живи... БЛАГОДАРЯ ВИ! Деница Божанова Ще ми се да бях в Свищов, да те прегърна и да поплачем заедно. Нямаше да има нужда от думи. Вчера вечерта бях стигнала точно до средата и толкова много сълзи изплаках, че не знаех дали днес ще мога да продължа. Но продължих. Не съм сигурна, че съм запомнила повече от две изречения от това, което прочетох, но усещането няма да забравя никога! Убедена съм, че ако има думи, които могат да утешат родителите на тези деца, всичките са тук, между тези листи. Мисля си още, че ако някои от тях (родителите), на които много им се иска да те обвинят за... каквото и да било, просто защото трябва да има виновни, също ще намерят всичко в тези листи. Въобще много си прав, че тълкуванията ще бъдат в двете крайности. Предполагам, че знам как се чувстваш, защото аз самата познавах едно от децата - Тонито. Много обичам и нея, и Дидка... Не знам колко дни съм плакала и колко нощи не съм спала. Знаеш ли само как скачаше и казваше:”Супер!”, когато Дидка й казваше, че кака Плами ще дойде вечерта след работа у тях? А ти...ти изгуби толкова много близки души... Много ми е мъчно за ВСИЧКИ! Радвам се, че те познавам, че беше мой учител и класен! Пламенка Кодова Благодаря Ви, че ми дадохте отново възможност да се докосна до истински важните неща! До тези, които осмислят съществуването... Изживях написаното искрено, истински и с много болка, а тя, както сам казвате, ме кара да се замислям. Да се замислям за сънищата, които толкова често ни свързват с реалността, които значат много и са винаги с мен от дете... за сродните души и как трябва да ги усетим и да ги приемем в сърцата си - тук и сега, да ценим хората които обичаме във всеки момент, в който сме заедно, защото "утре може да е късно"... за това случайни ли са случайностите наистина или те са ни пратени просто, да ни предупреждават или пазят... за странното усещане, че в определени моменти от живота си човек е някъде, защото там е трябвало да бъде, и става свидетел на събития, които пряко ще засегнат, за добро или лошо, най-близките му в бъдеще... за това, че понякога в болката си казваме: "Защо точно аз?" или "Защо точно той?", без да си зададем въпроса за отговорността, която ще носим, ако посочим кой да бъде на наше място... за това, че дори човек да се стреми да е чист в душата си, все пак живее в общество на интриги и лицемерие и това не му позволява да загърби собствения си егоизъм – нещо, за което отчето от книгата Ви, за съжаление, се оказва лош пророк... за ценностите, с които сме избрали да живеем...за пътя, който сами избираме и невинните му жертви... за собствените си дребни ежедневни проблеми, разтърсващи целия ни свят, а толкова незначителни на фона на безкрайното битие, на вселената... за смъртта и нейната връзка с живота... за това, че "най-същественото е невидимо за очите, а най-хубавото се вижда само със сърцето"... за това кои сме и накъде отиваме И днес, когато работата ми обуславя да работя с вината или невинността на хората, като понятия на хартия, да се срещам с хартиените им съдби, грижливо събрани и подредени в поредното томче, да обвинявам или отричам вината на други хора, вярвам, че ако успея да си задавам тези въпроси, ще решавам по-трудно, но може би, по-правилно! Мир на душите на тези малки ангелчета от Лим и нека всеки, прочел написаното от Вас, успее да преосмисли тази трагедия и си вземе поука от нея, за да може един ден да превъзмогне себе си и да предотврати с мисъл следващата, която може животът да изправи на пътя му... Галина Андреева Едва от твоята книга разбрах колко огромна е била болката и загубата след катастрофата “Лим” и осъзнах колко качествени, добри, прекрасни деца са отнети от този свят, че е пожертвано от “най-доброто”. Образите на децата, описани от теб, проблясват, се провиждат в съзнанието ми сякаш през църковния полумрак, осветен от кандилата. Повтарям заедно с теб, с всички вас: “Господи, защо точно тях? Защо беше нужна тази жертва?” Обикнах особено Светла, почувствах твоята болка, течаща през редовете – четейки, се чувствах далеч от собствения си живот, оттласната от света, пречистена и извисена. Трудно мога да се примиря с мисълта, че е било необходимо незнайно защо тя – такова рядко прекрасно създание, да бъде отнета от света и от всички, които е осветявала с присъствието си, от теб, който би могъл да повлияеш благоприятно на духовното й развитие. Но се радвам, че прочетох една книга, утвърждаваща Вечния Живот, спасяваща душата, съхраняваща я в неустойчивия свят. Разбрах, че само човек, преживял разтърсваща съществуването му трагедия и преодолял я, може истински да помага на другите и да спасява, осъзнал ценността на живота и мига, мисията на Доброто и Любовта, своята самоценност на Божествен Образ и подобие и съхранил хармонията в себе си през всички превратности. Ралица Владова Часът е 03:00 през нощта и тъкмо свършвам книгата ти, която късно тази вечер мислех само да започна. Малко е да кажа, че никога през живота си не съм чела подобно нещо – потресаващо е... Четох, плаках и се молих, и през сълзите си не спирах да чета, и по никакъв начин не успях да се отдалеча от случилото се и да си кажа, че не ме засяга. Напротив – всичко в мен крещи, че със загиналите деца сме едно, и с изгубилите децата си родители сме едно, и с търсещите извининие пред себе си учители сме едно, и със смелите, и с изплашените... все сме ние, все съм аз... И всъщност, не зная кой бих била, ако попаднех в тази ситуация – знам само, че много боли и че е по-добре раната да не зараства, за да не забравим, преди да открием разрешение... Разрешението на смъртта във Възкресението. Определено мисля, че книгата ти ще обиколи света – като пожар, който само живата вода ще угаси – а още не знаем къде е... Ти си идеалният водач, заради способността да възвисяваш хората около теб и да правиш Божията любов осезаема за всички! Благодаря, че сподели написаното с мен. Полагам го в олтара на сърцето си... И разбирам малко по-добре Учителя, който казва, че желае да види сърцата на всички ни пронизани – да изтече злото от тях! Иглика Костова А чудната история продължи... Когато текстът на книгата беше вече в издателството, Светла отново започна да се изявява в сънищата ми: първо, на 19.02.2006 година – една седмица преди да навлеза в 44-тата си година, сънувах, че ме изчаква такава, каквато си е била винаги – ведра, усмихната, лъчезарна - в подножието на планина, за да поемем заедно към висок, огрян от топлите слънчеви лъчи, планински връх. На 05.03.2006 година, една седмица преди нейната рождена дата, Светла отново се появи в съня ми – този път, за да ми каже как са ни помагали, за да напишем НАШАТА книга. С една Жена от невидимия свят са преглеждали написаното. Жената е била доволна и е говорила ласкави неща, но отвреме-навреме й е посочвала определени места и й е казвала: “А тука напиши...”, след което й е диктувала какво трябва да напише на съответното място. - И накрая – каза ми Светла – удивлението ми прерастна в творческа радост! Изтегляне 2.49 Mb. Сподели с приятели:
|